Advertisement
Bulgarian transcript
В Е Л И К А Т А
Н А Р О Д Н А Т А
С В Е Щ Е Н Н А Т А
В О Й Н А
В Е Л И К А Т А В О Й Н А
първа серия " Б А Р Б А Р О С А"
Съветският пилот със задоволство броял пробойните в падналия немски самолет.
Били направени от картечниците на изтребителя му няколко минути по-рано.
На фюзелажа на двумоторния самолет стоял кодът на гражданската авиация,
но вида на пилотите, които стояли до самолета бил като на типични военни.
От самолета воняло на изгоряла пластмаса. Немците вече успели да изгорят фотолентата.
Самолетите-разузнавачи, които летели на 10 км височина,
обикновено оставали незабелязани и ненаказани,
но тогава на 15 април 1941 г. поради неизправности в мотора,
немският Ju-86 загубил височина и бил свален.
На разпитите пилотите на "Юнкерса" твърдели,
че по време на полета в района на Краков се заблудили
и загубили ориентация.
От летци свалени до Ровно на няколкостотин км от границата, това звучало неубедително.
При това в самолета намерили карта на граничните райони на СССР.
Екипажът на "Юнкерса" влизал в секретната команда на Ровел,
която отдавна фотографирала съветската територия,
като подготвяла данни, необходими за нахлуването на Вермахта В СССР.
10 дни след това събитие в Москва се получило донесение от Берлин.
Авторът му, майор Василий Тупиков, военен аташе на СССР в Германия,
направил в отчета си следните изводи:
В германските планове СССР фигурира като поредния противник.
Сроковете за начало на сблъсъка може би са по-къси и сигурно са до края на годината.
Точната дата на германското нападение
нито Тупиков, нито другите разузнавачи през пролетта та 1941 година
не можели да съобщят.
Рихард Зорге, с псевдоним Рамзай,
отначало съобщавал, че началото на военните действия ще бъде след сеитбата,
после в края на май, след това във втората половина на юни.
И в донесенията на останалите разузнавачи имало неопределеност.
Не било ясно, дали изобщо ще бъде извършено нападение.
Широко е разпространена заблудата,
че немските планове попадали на масата на Сталин
едва ли не веднага след подписването им.
В действителност нямало никакви откраднати планове.
Информацията, която постъпвала от агентурата,
била извънредно противоречива, а сериозен недостатък
в работата на разузнаването преди войната била слабата аналитична дейност.
Понякога наистина важни сведения
се губели в голямото количество второстепенна информация.
През април 1941 година
ешелони с немски войски като непрекъсващ поток отивали на изток.
Само преди няколко месеца, през лятото на 1941 година,
Хитлер поставил задачата да се разработи план за война със СССР.
И вече на 18 декември
той подписал директива № 21,
известна като плана "Барбароса".
По-късно, в обръщение на Фюрера към войските,
прозвучали думите за 160-те съветски дивизии на границата,
които уж били готови за настъпление,
което било откровена лъжа.
Версията, че Сталин подготвял нападение, а Фюрерът само се защитавал,
не била нищо друго освен изобретение на гьобелсовата пропаганда.
Целта на войната, както Хитлер я формулирал на съвещанието,
звучала къде по прозаично.
Англичаните разчитат само на влизането на Русия във войната.
Пропадне ли тази им надежда, те ще прекратят войната.
Планът "Барбароса" гласял:
"Основните сили на руските сухопътни войски
трябва да бъдат унищожени в дръзки операции
посредством придвижването на дълбоки, стремителни танкови "клинове".
Такива "клинове" били танковите групи,
обединения на танкови и моторизирани и пехотни дивизии.
Не едни от тях били поставяни задачи за дълбок обхват и обход на противника
с цел да бъде обкръжен.
За войната със СССР били създадени 4 такива групи,
начело с генерал Клайст,
Хьопнер, Гудериан и Гот.
Крайна цел на немската операция
била завземането на територията на СССР до линията Архангелск - Астрахан.
На аналитичното съвещание хитлеристките стратези
изразили увереност, че войната със СССР
ще продължи 3-4 месеца.
Немските войски били разделени на 3 групи армии.
Група армии "Север" трябвало да настъпва към Ленинград,
"Център" към Москва, "Юг" към Киев и Донбас.
В състава на групи армии "Юг" и "Север"
имало по една танкова група,
в Група армии "Център", на главното московско направление,
цели две: на Гудериан и Гот.
Херман Гот, генерал-полковник,
през 1941 г. командвал 3-та танкова група.
Бил вече на 56 години и войниците го наричали татко Гот.
Германия не познавала гражданската война, която да доведе до разцепление обществото,
до емиграция на офицерството и репресии.
Във Вермахта служели много командири с дълъг опит в командването на войските.
Танковите генерали не правели изключение.
Гудериан бил на 53 години, Хьопнер на 55, а Клайст на 60 години.
Щабовете на танковите групи пристигнали на границата още през зимата на 1940 година
и се състояли само от групи офицери със средства за свръзка.
Пристигането на танковете се планирало едва преди настъплението,
а в първите ешелони на изток се прехвърляли само пехотни дивизии.
Като разполагали до границата пехота без танкове,
немците се стараели да създадат в съветското командване впечатление,
че преди дебаркирането на войските им в Англия,
те просто създават заслон тук на изток.
През 1941 г. немската армия без съмнение се намирала на върха на могъществото си.
Дивизиите й били окомплектовани по военновременния щат.
След завладяването на Франция войските тренирали интензивно,
като усъвършенствали тактиката на "блицкрига", светкавичните войни.
През 1941 година значителна част от Червената армия
била разположена в дълбочина и се поддържала по съкратения мирновременен щат.
На границата били само армиите за прикритие,
неспособни да отблъснат концентрираните удари на главните вражески сили.
Били необходими 2-3 седмици за транспортиране на войските, за да
бъде създадена ефективна отбранителна групировка на границата.
Пред съветското ръководство стоял въпросът:
Кога да се натисне "червеното копче"
и да се започне с придвижването на армията към границата.
Въпреки подписването на Пакта Молотов-Рибентроп
съветското ръководство не хранело илюзии.
В СССР се извършвало интензивно военно строителство.
От милион и половина армията нараснала на 5 милиона,
въоръжените сили посрещали но лятото на 41-ва в разгара на реорганизацията си:
строели се укрепления, ремонтирали се летища,
формирали се нови части.
Без твърда сигурност в агресивните намерения на Германия,
придвижването на войските към границата било опасно.
То можело да доближи началото на войната, а Съветският съюз още не бил готов за нея.
А противоречивите данни от разузнаването не създавали такава сигурност.
В първата половина на юни 1941 година
германците започнали да придвижват към границата танкови и моторизирани дивизии.
което вече изобщо не приличало на заслон преди дебаркиране в Англия.
Тогава съветското ръководство предприело отчаяна стъпка.
Осем дена преди началото на войната в "Известия" се появило съобщение на ТАСС:
" В английската и изобщо чуждата преса
започна дискусия за близка война между СССР и Германия.
Съветските кръгове смятат, че слуховете за намеренията на Германия да нападне СССР
са напълно безпочвени."
Така с намеци немците били подканяни да седнат на масата на преговорите,
но като отговор последвало гробното мълчание на германското ръководство.
Последвала незабавната реакция на Сталин.
Войските, които се намирали в дълбочина получили заповед да се придвижат на запад.
"Червеното копче" било натиснато.
Три дена след съобщението на ТАСС, Зорге докладвал:
"Войната ще се забави до края на юни."
Появила се надежда: "Ще успеем",
но било твърде късно. До нападението оставало по-малко от седмица.
Като резултат на 22 юни Червената армия
била разкъсана на три ешелона, разхвърляни от западната граница до Днепър.
По-голяма част от войските оставала навътре в страната
или току-що била започнала движението си на запад, а немските войски
вече стояли плътно на съветската граница.
Справка:
"В началото на войната в Прибалтика на 21 съветски дивизии в първи ешелон
противостояли 34 немски дивизии.
В Белорусия против 26-те дивизии на Червената армия стояли 36 немски дивизии.
На Украйна против 45 съветски дивизии били съсредоточени 57 дивизии на Вермахта.
Червената армия превъзхождала противника по броя на танковете и самолетите,
но нямала шанс по броя на дивизиите, които по едно и също време започнали боя.
На 21 юни, немското командване, след като предало условния сигнал "Дортмунд",
потвърдило началото на операция "Барбароса" за утрото на 22 юни.
Танкове, бронетранспортьори, влекачи и автомобили потеглили към границата.
Вечерта на 21 юни немските командири построили войниците си.
Като си светели с фенерчета,
те прочели обръщение на Хитлер.
"Самото съществуване на немския народ сега се намира във ваши ръце."
В предстоящата война войниците на Вермахта трябвало ад се ръководят от прости формули,
такива като заповедта на генерал Хьопнер:
"Борбата трябва да има за цел превръщането на Русия в развалини
и трябва да бъде водена с нечувана жестокост."
Не всички войници обаче, жадували по такъв начин
да вземат участие в спасението на цивилизацията.
Като изслушал командира си, сапьорът Алфред Лиско
се хвърлил към границата, преплувал Буг и се предал на съветските граничари.
Заеквайки от вълнение, той съобщил, че на 22 юни на разсъмване
немските войски ще преминат границата.
Сапьорът още ни бил изсъхнал,
когато произнесените от него думи били предадени на Сталин.
Подобна информация била получена и от съветския агент в немското посолство,
Герхард Кегел.
На сутринта на 21 юни той доложил,
че войната ще започне в близките 48 часа.
На спешното съвещание в Кремъл Жуков, Тимошенко и Ватутин
успели да убедят Сталин, че по границите трябва да бъдат взети спешни мерки.
Била подготвена и подписана директива за привеждане на войските в бойна готовност,
макар и с уговорка за възможни провокации на немците.
Малко след 1:00 часа на 22 юни
директивата била предадена в частите.
Минск
През нощта в щаба на Западния специален военен окръг
пристигнал командващия окръга генерал Павлов.
Командващите на армиите вече го чакали.
От Гродно доложили на Павлов: "Патроните са раздадени, заемаме укрепените райони."
Докладвал командващият 3-та армия Василий Кузнецов.
Василий Иванович Кузнецов, Герой на Съветския съюз, генерал-полковник.
участник в Първата световна война, през Гражданската станал командир на полк.
Великата Отечествена война посрещнал на възраст 47 години,
и я преминал от първия до последния ден.
Кузнецов не се учудил на думите за възможно нападение.
От другата страна на границата вече дълги часове боботели моторите.
Настъпвало утрото на 22 юни.
Първи границата на СССР пресекли диверсионните групи
на т.н. учебен полк "800 Бранденбург",
секретно подразделение на Вермахта.
Немски диверсанти, преоблечени в униформи на Червената армия
започнали да превземат мостовете на Буг.
Немските самолети били вече във въздуха.
Те излетели, за да бомбардират големите съветски градове,
но и най-важното, летищата, разположението, на които
станало известно благодарение на разузнавачите на Ровел.
Долу, на земята бойните действия още не били започнали.
Немците разбирали, че ако бомбардировачите пресекат границите едновременно
с началото на операцията на сухоземните войски,
съветската авиация ще успее да се приведе в бойна готовност.
Самолетите на Луфтвафе летели на изток насреща на изгряващото слънце.
Започвала неделята.
В съветските училища току-що преминали абитуриентските вечери.
Затихнали валсовете от духовите оркестри,
вчерашните десетокласници отивали да посрещнат зората.
Младите московчани по традиция отивали на Червения площад.
Киевчани на брега на Днепър.
А в Ленинград имало бели нощи.
Тази сутрин слънцето изгряло над Москва
в 3:45 часа.
По това време немските самолети вече излитали на боен курс.
След 15 минути се отворили клапите на бомболюковете,
върху градовете се изсипали бомби.
Великата Отечествена война започнала.
Опасенията на немците не били напразни.
Командирът на един от изтребителните полкове, капитан Биркал,
като чул канонадата на границата,
обявил бойна тревога.
И в 4:05 часа три ескадрили се вдигнали във въздуха,
като първи оказали съпротива на врага и унищожили три немски самолета.
Летище "Линов" в Украйна се превърнало в истинско гробище за немски бомбардировачи.
Там ескадрата "Еделвайс" загубила седем "Юнкерса".
Съветската авиация не била разгромена
в първите минути на войната.
Повечето летища издържали и отбили първия удар,
но на непрекъснатите, следващи една след друга бомбардировки,
авиополковете вече не можели да устоят.
Техниците не успявали да подготвят машините за излитане,
не достигали зареждачи и боеприпаси.
След 4-5 въздушни атака много авиочасти практически били унищожени.
На много запасни летища се извършвали ремонтни работи,
и летателните им писти били прекопани и запълнени с техника,
затова смяната на разрушено от бомби летище със запасно
била невъзможна за съветските пилоти.
Командващият авиацията на Западния фронт в Белорусия, генерал Копец
на изтребител обиколил частите си.
Като видял страшната картина на разрушенията,
след кацането си генералът се застрелял.
На 22 юни 1941 година в Белорусия били загубени 700 самолета,
което било почти половината от авиацията на фронта,
В Украйна съветската авиация загубила около 300 самолета,
почти 1/6 от състава си,
в Прибалтика около 100 самолета, тоест 1/10 част.
Първият удар на немците бил силен, но не и смъртоносен.
Военновъздушните сили на Червената армия продължавали да воюват,
като оказвали съществено влияние върху по-нататъшния ход на събитията.
в 4:15 часа напред тръгнали немските сухопътни части.
В Прибалтика танковете на Гот за няколко часа преминали 60-70 км
и превзели мостовете на Алитус и Меркене.
Въодушевен Гот написал:
"Голяма изненада беше, че всичките три моста над Неман
бяха завзети неповредени."
Напред ги привличала още по-примамлива цел.
От спомените на Херман Гот:
"Всъщност, всички се стараеха по-скоро да се озоват на пътя за Москва."
А през това време танковата му група ударила по Вилнюс,
което довело до обхващане, през Прибалтика на войските на Западния военен окръг
в Белорусия.
На границата между СССР и Германия имало точка,
в която развитието на събитията протичало по непредвиден от никого вариант,
най-лошият от възможните.
Брестката крепост.
В казармите ѝ били разположени частите на две съветски дивизии,
макар че трябвало да остане само един батальон.
Останалите части, в случай на начало на военни действия,
трябвало да заемат отбранителни позиции северно и южно от крепостта.
На сутринта на 22 юни дивизиите били подхвърлени на артилерийски обстрел
и бомбардировки.
Крепостта им се превърнала за тях в мишеловка.
Но се провалили и немските планове за превземане на крепостта.
Вместо предвидените няколко часа битката се проточила няколко дена.
Гарнизонът, който бил разделен на няколко съпротивителни групи,
се биел за всеки сантиметър земя и понякога се стигало да атаки на щик.
След 4 дена немците завладели основните укрепления,
защитниците се преместили в Кобринското укрепление и в Цитаделата.
Останалите живи 400 души под командването на майор Гаврилов,
отблъсквали на ден по 7-8 атаки.
На 20 и 30 юни немците предприели двудневен щурм на крепостта
и успели да завземат Цитаделата.
Обсадените нямали вода и храна,
но стрелбата в крепостта не затихвала още дълго време.
Едва след един месец боеве, на 23 юли,
немците успели да вземат в плен ранения Гаврилов.
Д-р Воронович, който лекувал майора, си спомнял, че изтощеният,
почти припаднал пленник, не можел дори да преглъща.
Не му достигали сили за това,
но немските войници разказали, че само час преди това майорът сам
водил с тях бой и с гранати убил и ранил няколко войника.
Петър Михайлович Гаврилов,
Герой на Съветския съюз, майор,
бил в плен в лагерите Хамелбург и Равенсбрюк до май 1945 година.
След освобождаването му бил възстановен в армията с предишното му звание.
Едва през 1955 година намерил семейството си.
Званието Герой получил през 1956 година. Погребан е в Брест.
Като обиколила Брест, танковата група на Гудериан, форсирала Буг
и се насочила на изток.
Едно от малкото предимства на граничните армии на СССР
били танковете на механизираните корпуси.
В западните окръзи те наброявали около 10 хиляди.
Мобилността на танковите войски позволявала бързо да бъдат насочвани в посока на
ударите на врага.
Обаче за съветските леки машини Т-26 и БТ
такива контраудари били убийствени.
Дебелината на челната броня на танк Т-26 била само 15 милиметра,
а на танк БТ - 22 милиметра.
Немските оръдия лесно я пробивали,
а 45 милиметровите оръдия на съветските машини
можели да пробият челно повечето танкове на противника
само с изстрел в упор.
Изработените по неправилна технология снаряди,
просто се топели от удара по твърдата немска броня.
Резултатите от танковите боеве били шокиращи.
На втория ден от войната под Пружани се сблъскали съветска и немска танкови дивизии.
Сражението се превърнало в изтребление. За няколко часа
били унищожени или изгорели над 100 танка Т-26.
На третия ден от боя под Войница Червената армия
загубила около 150 танка Т-26.
На четвъртия ден от войната в Прибалтика до градчето Пошиле
танкове БТ нанасяли контраудар.
В няколкочасов бой в 28-ма танкова дивизия
от 130 танка останали само 50.
Цялата гордост на предвоенните години горяла с ярък пламък и гъст, черен дим.
Справка:
За войната със СССР немското командване отделило 4,078 танка и самоходни оръдия.
Половината от тях били остарели и леки танкове.
Новите танкове, Т-3 и Т-4 били само 1 444 броя.
Танковите дивизии на вермахта имали в състава си 200 танка и 2,147 автомобила.
съветските - 375 танка и само 1,360 автомобила.
Поради недостиг на транспорт и унищожените от немски танкове тилови подразделения,
съветските части не били редовно снабдявани с гориво, боеприпаси и резервни части,
което водело до огромен брой аварии вън от бойните действия
в танковите части на Червената армия.
Немските танкисти влизали вече в бой напълно сигурни в превъзходството си,
когато ненадейно се сблъскали с неочаквано силен противник.
Бой край градчето Радехов, танкистът на 11-та танкова дивизия, Густав Шродек:
"Изпращаме им първия снаряд, първо попадение в кулата,
втори изстрел и ново попадение. Главният танк невъзмутимо продължава движението си.
Ама, къде е превъзходството на танковете ни?
Винаги ни казваха, че стига да се изплюем от оръдията си..."
Танкистите на Вермахта докладвали, че по време на един танков бой в Прибалтика,
немските снаряди просто отскачали от новите съветски танкове.
Под Расейнай съветските тежки танкове издържали много попадения,
нахлували във вражеските позиции, мачкали с гъсениците си оръдията,
влекачите и камионите.
Немското разузнаване не разполагало с данни за тези танкове.
С голям труд успявали да отразят атаките на невероятните чудовища
с помощта на 88 милиметрови зенитни оръдия, като стреляли с право мерене.
Новите съветски танкове се наричали КВ и Т-34.
Би било заблуждение да се смята, че те са били неуязвими.
Още в първите дни на войната немците имали средства за борба с тях,
бронебойни, подкалибърни снаряди.
Справка:
В подкалибърните снаряди се използвали здрави сърдечници от волфрамова сплав.
При попадение в бронята лекият корпус на снаряда оставал отвън,
а сърдечникът я пробивал, като прониквал във вътрешността на танка.
С тези снаряди немските танкове можели да унищожават съветските КВ от 200
а с противотанковите оръдия от 400 метра.
Т-34 бил уязвим от по-голяма дистанция,
все пак, КВ и Т-34 били сериозни аргументи в в ръцете на съветското командване.
3-та армия на Кузнецов била единствената, която срещнала немците с артилерийски огън.
Действията на войските на Кузнецов спрели крупни сили на немската 9-та армия.
Немският генерал От отбелязал:
"Упоритата съпротива на руснаците ни принуждава да водим боя
по всички правила на бойните устави.
В Полша и на запад можехме да си позволим известни волности,
но сега това е недопустимо."
Генерал-лейт. Кузнецов бил и първият, който нанесъл танков контраудар.
Съветският 6-ти механизиран корпус наброявал почти 1,000 танка,
в това число 350 броя Т-34 и КВ.
Трябвало незабавно да бъде избрано направление, в което да бъде използван.
И когато разузнаването съобщило за съсред
…
Н А Р О Д Н А Т А
С В Е Щ Е Н Н А Т А
В О Й Н А
В Е Л И К А Т А В О Й Н А
първа серия " Б А Р Б А Р О С А"
Съветският пилот със задоволство броял пробойните в падналия немски самолет.
Били направени от картечниците на изтребителя му няколко минути по-рано.
На фюзелажа на двумоторния самолет стоял кодът на гражданската авиация,
но вида на пилотите, които стояли до самолета бил като на типични военни.
От самолета воняло на изгоряла пластмаса. Немците вече успели да изгорят фотолентата.
Самолетите-разузнавачи, които летели на 10 км височина,
обикновено оставали незабелязани и ненаказани,
но тогава на 15 април 1941 г. поради неизправности в мотора,
немският Ju-86 загубил височина и бил свален.
На разпитите пилотите на "Юнкерса" твърдели,
че по време на полета в района на Краков се заблудили
и загубили ориентация.
От летци свалени до Ровно на няколкостотин км от границата, това звучало неубедително.
При това в самолета намерили карта на граничните райони на СССР.
Екипажът на "Юнкерса" влизал в секретната команда на Ровел,
която отдавна фотографирала съветската територия,
като подготвяла данни, необходими за нахлуването на Вермахта В СССР.
10 дни след това събитие в Москва се получило донесение от Берлин.
Авторът му, майор Василий Тупиков, военен аташе на СССР в Германия,
направил в отчета си следните изводи:
В германските планове СССР фигурира като поредния противник.
Сроковете за начало на сблъсъка може би са по-къси и сигурно са до края на годината.
Точната дата на германското нападение
нито Тупиков, нито другите разузнавачи през пролетта та 1941 година
не можели да съобщят.
Рихард Зорге, с псевдоним Рамзай,
отначало съобщавал, че началото на военните действия ще бъде след сеитбата,
после в края на май, след това във втората половина на юни.
И в донесенията на останалите разузнавачи имало неопределеност.
Не било ясно, дали изобщо ще бъде извършено нападение.
Широко е разпространена заблудата,
че немските планове попадали на масата на Сталин
едва ли не веднага след подписването им.
В действителност нямало никакви откраднати планове.
Информацията, която постъпвала от агентурата,
била извънредно противоречива, а сериозен недостатък
в работата на разузнаването преди войната била слабата аналитична дейност.
Понякога наистина важни сведения
се губели в голямото количество второстепенна информация.
През април 1941 година
ешелони с немски войски като непрекъсващ поток отивали на изток.
Само преди няколко месеца, през лятото на 1941 година,
Хитлер поставил задачата да се разработи план за война със СССР.
И вече на 18 декември
той подписал директива № 21,
известна като плана "Барбароса".
По-късно, в обръщение на Фюрера към войските,
прозвучали думите за 160-те съветски дивизии на границата,
които уж били готови за настъпление,
което било откровена лъжа.
Версията, че Сталин подготвял нападение, а Фюрерът само се защитавал,
не била нищо друго освен изобретение на гьобелсовата пропаганда.
Целта на войната, както Хитлер я формулирал на съвещанието,
звучала къде по прозаично.
Англичаните разчитат само на влизането на Русия във войната.
Пропадне ли тази им надежда, те ще прекратят войната.
Планът "Барбароса" гласял:
"Основните сили на руските сухопътни войски
трябва да бъдат унищожени в дръзки операции
посредством придвижването на дълбоки, стремителни танкови "клинове".
Такива "клинове" били танковите групи,
обединения на танкови и моторизирани и пехотни дивизии.
Не едни от тях били поставяни задачи за дълбок обхват и обход на противника
с цел да бъде обкръжен.
За войната със СССР били създадени 4 такива групи,
начело с генерал Клайст,
Хьопнер, Гудериан и Гот.
Крайна цел на немската операция
била завземането на територията на СССР до линията Архангелск - Астрахан.
На аналитичното съвещание хитлеристките стратези
изразили увереност, че войната със СССР
ще продължи 3-4 месеца.
Немските войски били разделени на 3 групи армии.
Група армии "Север" трябвало да настъпва към Ленинград,
"Център" към Москва, "Юг" към Киев и Донбас.
В състава на групи армии "Юг" и "Север"
имало по една танкова група,
в Група армии "Център", на главното московско направление,
цели две: на Гудериан и Гот.
Херман Гот, генерал-полковник,
през 1941 г. командвал 3-та танкова група.
Бил вече на 56 години и войниците го наричали татко Гот.
Германия не познавала гражданската война, която да доведе до разцепление обществото,
до емиграция на офицерството и репресии.
Във Вермахта служели много командири с дълъг опит в командването на войските.
Танковите генерали не правели изключение.
Гудериан бил на 53 години, Хьопнер на 55, а Клайст на 60 години.
Щабовете на танковите групи пристигнали на границата още през зимата на 1940 година
и се състояли само от групи офицери със средства за свръзка.
Пристигането на танковете се планирало едва преди настъплението,
а в първите ешелони на изток се прехвърляли само пехотни дивизии.
Като разполагали до границата пехота без танкове,
немците се стараели да създадат в съветското командване впечатление,
че преди дебаркирането на войските им в Англия,
те просто създават заслон тук на изток.
През 1941 г. немската армия без съмнение се намирала на върха на могъществото си.
Дивизиите й били окомплектовани по военновременния щат.
След завладяването на Франция войските тренирали интензивно,
като усъвършенствали тактиката на "блицкрига", светкавичните войни.
През 1941 година значителна част от Червената армия
била разположена в дълбочина и се поддържала по съкратения мирновременен щат.
На границата били само армиите за прикритие,
неспособни да отблъснат концентрираните удари на главните вражески сили.
Били необходими 2-3 седмици за транспортиране на войските, за да
бъде създадена ефективна отбранителна групировка на границата.
Пред съветското ръководство стоял въпросът:
Кога да се натисне "червеното копче"
и да се започне с придвижването на армията към границата.
Въпреки подписването на Пакта Молотов-Рибентроп
съветското ръководство не хранело илюзии.
В СССР се извършвало интензивно военно строителство.
От милион и половина армията нараснала на 5 милиона,
въоръжените сили посрещали но лятото на 41-ва в разгара на реорганизацията си:
строели се укрепления, ремонтирали се летища,
формирали се нови части.
Без твърда сигурност в агресивните намерения на Германия,
придвижването на войските към границата било опасно.
То можело да доближи началото на войната, а Съветският съюз още не бил готов за нея.
А противоречивите данни от разузнаването не създавали такава сигурност.
В първата половина на юни 1941 година
германците започнали да придвижват към границата танкови и моторизирани дивизии.
което вече изобщо не приличало на заслон преди дебаркиране в Англия.
Тогава съветското ръководство предприело отчаяна стъпка.
Осем дена преди началото на войната в "Известия" се появило съобщение на ТАСС:
" В английската и изобщо чуждата преса
започна дискусия за близка война между СССР и Германия.
Съветските кръгове смятат, че слуховете за намеренията на Германия да нападне СССР
са напълно безпочвени."
Така с намеци немците били подканяни да седнат на масата на преговорите,
но като отговор последвало гробното мълчание на германското ръководство.
Последвала незабавната реакция на Сталин.
Войските, които се намирали в дълбочина получили заповед да се придвижат на запад.
"Червеното копче" било натиснато.
Три дена след съобщението на ТАСС, Зорге докладвал:
"Войната ще се забави до края на юни."
Появила се надежда: "Ще успеем",
но било твърде късно. До нападението оставало по-малко от седмица.
Като резултат на 22 юни Червената армия
била разкъсана на три ешелона, разхвърляни от западната граница до Днепър.
По-голяма част от войските оставала навътре в страната
или току-що била започнала движението си на запад, а немските войски
вече стояли плътно на съветската граница.
Справка:
"В началото на войната в Прибалтика на 21 съветски дивизии в първи ешелон
противостояли 34 немски дивизии.
В Белорусия против 26-те дивизии на Червената армия стояли 36 немски дивизии.
На Украйна против 45 съветски дивизии били съсредоточени 57 дивизии на Вермахта.
Червената армия превъзхождала противника по броя на танковете и самолетите,
но нямала шанс по броя на дивизиите, които по едно и също време започнали боя.
На 21 юни, немското командване, след като предало условния сигнал "Дортмунд",
потвърдило началото на операция "Барбароса" за утрото на 22 юни.
Танкове, бронетранспортьори, влекачи и автомобили потеглили към границата.
Вечерта на 21 юни немските командири построили войниците си.
Като си светели с фенерчета,
те прочели обръщение на Хитлер.
"Самото съществуване на немския народ сега се намира във ваши ръце."
В предстоящата война войниците на Вермахта трябвало ад се ръководят от прости формули,
такива като заповедта на генерал Хьопнер:
"Борбата трябва да има за цел превръщането на Русия в развалини
и трябва да бъде водена с нечувана жестокост."
Не всички войници обаче, жадували по такъв начин
да вземат участие в спасението на цивилизацията.
Като изслушал командира си, сапьорът Алфред Лиско
се хвърлил към границата, преплувал Буг и се предал на съветските граничари.
Заеквайки от вълнение, той съобщил, че на 22 юни на разсъмване
немските войски ще преминат границата.
Сапьорът още ни бил изсъхнал,
когато произнесените от него думи били предадени на Сталин.
Подобна информация била получена и от съветския агент в немското посолство,
Герхард Кегел.
На сутринта на 21 юни той доложил,
че войната ще започне в близките 48 часа.
На спешното съвещание в Кремъл Жуков, Тимошенко и Ватутин
успели да убедят Сталин, че по границите трябва да бъдат взети спешни мерки.
Била подготвена и подписана директива за привеждане на войските в бойна готовност,
макар и с уговорка за възможни провокации на немците.
Малко след 1:00 часа на 22 юни
директивата била предадена в частите.
Минск
През нощта в щаба на Западния специален военен окръг
пристигнал командващия окръга генерал Павлов.
Командващите на армиите вече го чакали.
От Гродно доложили на Павлов: "Патроните са раздадени, заемаме укрепените райони."
Докладвал командващият 3-та армия Василий Кузнецов.
Василий Иванович Кузнецов, Герой на Съветския съюз, генерал-полковник.
участник в Първата световна война, през Гражданската станал командир на полк.
Великата Отечествена война посрещнал на възраст 47 години,
и я преминал от първия до последния ден.
Кузнецов не се учудил на думите за възможно нападение.
От другата страна на границата вече дълги часове боботели моторите.
Настъпвало утрото на 22 юни.
Първи границата на СССР пресекли диверсионните групи
на т.н. учебен полк "800 Бранденбург",
секретно подразделение на Вермахта.
Немски диверсанти, преоблечени в униформи на Червената армия
започнали да превземат мостовете на Буг.
Немските самолети били вече във въздуха.
Те излетели, за да бомбардират големите съветски градове,
но и най-важното, летищата, разположението, на които
станало известно благодарение на разузнавачите на Ровел.
Долу, на земята бойните действия още не били започнали.
Немците разбирали, че ако бомбардировачите пресекат границите едновременно
с началото на операцията на сухоземните войски,
съветската авиация ще успее да се приведе в бойна готовност.
Самолетите на Луфтвафе летели на изток насреща на изгряващото слънце.
Започвала неделята.
В съветските училища току-що преминали абитуриентските вечери.
Затихнали валсовете от духовите оркестри,
вчерашните десетокласници отивали да посрещнат зората.
Младите московчани по традиция отивали на Червения площад.
Киевчани на брега на Днепър.
А в Ленинград имало бели нощи.
Тази сутрин слънцето изгряло над Москва
в 3:45 часа.
По това време немските самолети вече излитали на боен курс.
След 15 минути се отворили клапите на бомболюковете,
върху градовете се изсипали бомби.
Великата Отечествена война започнала.
Опасенията на немците не били напразни.
Командирът на един от изтребителните полкове, капитан Биркал,
като чул канонадата на границата,
обявил бойна тревога.
И в 4:05 часа три ескадрили се вдигнали във въздуха,
като първи оказали съпротива на врага и унищожили три немски самолета.
Летище "Линов" в Украйна се превърнало в истинско гробище за немски бомбардировачи.
Там ескадрата "Еделвайс" загубила седем "Юнкерса".
Съветската авиация не била разгромена
в първите минути на войната.
Повечето летища издържали и отбили първия удар,
но на непрекъснатите, следващи една след друга бомбардировки,
авиополковете вече не можели да устоят.
Техниците не успявали да подготвят машините за излитане,
не достигали зареждачи и боеприпаси.
След 4-5 въздушни атака много авиочасти практически били унищожени.
На много запасни летища се извършвали ремонтни работи,
и летателните им писти били прекопани и запълнени с техника,
затова смяната на разрушено от бомби летище със запасно
била невъзможна за съветските пилоти.
Командващият авиацията на Западния фронт в Белорусия, генерал Копец
на изтребител обиколил частите си.
Като видял страшната картина на разрушенията,
след кацането си генералът се застрелял.
На 22 юни 1941 година в Белорусия били загубени 700 самолета,
което било почти половината от авиацията на фронта,
В Украйна съветската авиация загубила около 300 самолета,
почти 1/6 от състава си,
в Прибалтика около 100 самолета, тоест 1/10 част.
Първият удар на немците бил силен, но не и смъртоносен.
Военновъздушните сили на Червената армия продължавали да воюват,
като оказвали съществено влияние върху по-нататъшния ход на събитията.
в 4:15 часа напред тръгнали немските сухопътни части.
В Прибалтика танковете на Гот за няколко часа преминали 60-70 км
и превзели мостовете на Алитус и Меркене.
Въодушевен Гот написал:
"Голяма изненада беше, че всичките три моста над Неман
бяха завзети неповредени."
Напред ги привличала още по-примамлива цел.
От спомените на Херман Гот:
"Всъщност, всички се стараеха по-скоро да се озоват на пътя за Москва."
А през това време танковата му група ударила по Вилнюс,
което довело до обхващане, през Прибалтика на войските на Западния военен окръг
в Белорусия.
На границата между СССР и Германия имало точка,
в която развитието на събитията протичало по непредвиден от никого вариант,
най-лошият от възможните.
Брестката крепост.
В казармите ѝ били разположени частите на две съветски дивизии,
макар че трябвало да остане само един батальон.
Останалите части, в случай на начало на военни действия,
трябвало да заемат отбранителни позиции северно и южно от крепостта.
На сутринта на 22 юни дивизиите били подхвърлени на артилерийски обстрел
и бомбардировки.
Крепостта им се превърнала за тях в мишеловка.
Но се провалили и немските планове за превземане на крепостта.
Вместо предвидените няколко часа битката се проточила няколко дена.
Гарнизонът, който бил разделен на няколко съпротивителни групи,
се биел за всеки сантиметър земя и понякога се стигало да атаки на щик.
След 4 дена немците завладели основните укрепления,
защитниците се преместили в Кобринското укрепление и в Цитаделата.
Останалите живи 400 души под командването на майор Гаврилов,
отблъсквали на ден по 7-8 атаки.
На 20 и 30 юни немците предприели двудневен щурм на крепостта
и успели да завземат Цитаделата.
Обсадените нямали вода и храна,
но стрелбата в крепостта не затихвала още дълго време.
Едва след един месец боеве, на 23 юли,
немците успели да вземат в плен ранения Гаврилов.
Д-р Воронович, който лекувал майора, си спомнял, че изтощеният,
почти припаднал пленник, не можел дори да преглъща.
Не му достигали сили за това,
но немските войници разказали, че само час преди това майорът сам
водил с тях бой и с гранати убил и ранил няколко войника.
Петър Михайлович Гаврилов,
Герой на Съветския съюз, майор,
бил в плен в лагерите Хамелбург и Равенсбрюк до май 1945 година.
След освобождаването му бил възстановен в армията с предишното му звание.
Едва през 1955 година намерил семейството си.
Званието Герой получил през 1956 година. Погребан е в Брест.
Като обиколила Брест, танковата група на Гудериан, форсирала Буг
и се насочила на изток.
Едно от малкото предимства на граничните армии на СССР
били танковете на механизираните корпуси.
В западните окръзи те наброявали около 10 хиляди.
Мобилността на танковите войски позволявала бързо да бъдат насочвани в посока на
ударите на врага.
Обаче за съветските леки машини Т-26 и БТ
такива контраудари били убийствени.
Дебелината на челната броня на танк Т-26 била само 15 милиметра,
а на танк БТ - 22 милиметра.
Немските оръдия лесно я пробивали,
а 45 милиметровите оръдия на съветските машини
можели да пробият челно повечето танкове на противника
само с изстрел в упор.
Изработените по неправилна технология снаряди,
просто се топели от удара по твърдата немска броня.
Резултатите от танковите боеве били шокиращи.
На втория ден от войната под Пружани се сблъскали съветска и немска танкови дивизии.
Сражението се превърнало в изтребление. За няколко часа
били унищожени или изгорели над 100 танка Т-26.
На третия ден от боя под Войница Червената армия
загубила около 150 танка Т-26.
На четвъртия ден от войната в Прибалтика до градчето Пошиле
танкове БТ нанасяли контраудар.
В няколкочасов бой в 28-ма танкова дивизия
от 130 танка останали само 50.
Цялата гордост на предвоенните години горяла с ярък пламък и гъст, черен дим.
Справка:
За войната със СССР немското командване отделило 4,078 танка и самоходни оръдия.
Половината от тях били остарели и леки танкове.
Новите танкове, Т-3 и Т-4 били само 1 444 броя.
Танковите дивизии на вермахта имали в състава си 200 танка и 2,147 автомобила.
съветските - 375 танка и само 1,360 автомобила.
Поради недостиг на транспорт и унищожените от немски танкове тилови подразделения,
съветските части не били редовно снабдявани с гориво, боеприпаси и резервни части,
което водело до огромен брой аварии вън от бойните действия
в танковите части на Червената армия.
Немските танкисти влизали вече в бой напълно сигурни в превъзходството си,
когато ненадейно се сблъскали с неочаквано силен противник.
Бой край градчето Радехов, танкистът на 11-та танкова дивизия, Густав Шродек:
"Изпращаме им първия снаряд, първо попадение в кулата,
втори изстрел и ново попадение. Главният танк невъзмутимо продължава движението си.
Ама, къде е превъзходството на танковете ни?
Винаги ни казваха, че стига да се изплюем от оръдията си..."
Танкистите на Вермахта докладвали, че по време на един танков бой в Прибалтика,
немските снаряди просто отскачали от новите съветски танкове.
Под Расейнай съветските тежки танкове издържали много попадения,
нахлували във вражеските позиции, мачкали с гъсениците си оръдията,
влекачите и камионите.
Немското разузнаване не разполагало с данни за тези танкове.
С голям труд успявали да отразят атаките на невероятните чудовища
с помощта на 88 милиметрови зенитни оръдия, като стреляли с право мерене.
Новите съветски танкове се наричали КВ и Т-34.
Би било заблуждение да се смята, че те са били неуязвими.
Още в първите дни на войната немците имали средства за борба с тях,
бронебойни, подкалибърни снаряди.
Справка:
В подкалибърните снаряди се използвали здрави сърдечници от волфрамова сплав.
При попадение в бронята лекият корпус на снаряда оставал отвън,
а сърдечникът я пробивал, като прониквал във вътрешността на танка.
С тези снаряди немските танкове можели да унищожават съветските КВ от 200
а с противотанковите оръдия от 400 метра.
Т-34 бил уязвим от по-голяма дистанция,
все пак, КВ и Т-34 били сериозни аргументи в в ръцете на съветското командване.
3-та армия на Кузнецов била единствената, която срещнала немците с артилерийски огън.
Действията на войските на Кузнецов спрели крупни сили на немската 9-та армия.
Немският генерал От отбелязал:
"Упоритата съпротива на руснаците ни принуждава да водим боя
по всички правила на бойните устави.
В Полша и на запад можехме да си позволим известни волности,
но сега това е недопустимо."
Генерал-лейт. Кузнецов бил и първият, който нанесъл танков контраудар.
Съветският 6-ти механизиран корпус наброявал почти 1,000 танка,
в това число 350 броя Т-34 и КВ.
Трябвало незабавно да бъде избрано направление, в което да бъде използван.
И когато разузнаването съобщило за съсред
…