YouSub
Untitled

bg Bulgarian

Untitled Bulgarian subtitles

0 downloads · 642 lines · added Dec 7, 2015

Report a problem
What's wrong?
Advertisement

Bulgarian transcript

ВЕЛИКАТА
НАРОДНАТА
СВЕЩЕНАТА
ВОЙНА
ВЕЛИКАТА ВОЙНА
Немският мотоциклет, който се движел по шосето
сякаш налетял на невидимо препятствие.
Колоната, спряна от картечния огън
бързо заела отбранителни позиции.
Отначало немците решили, че това е ариергард на отстъпващата Червена армия,
обаче опитите им да унищожат съветската картечница с ответен огън били неуспешни.
Скоро станало ясно, че
това не е ариергард, а нова отбранителна линия.
Стой! Назад!
Това е ДОТ.
Картечницата стреляла по шосето от бетонно съоръжение, маскирано като селска къща.
Движещите се по шосето мотоциклетисти били достигнали до позициите на укрепления,
известни им като "Линията Сталин".
Возилата в укритие! Първа рота, заеми позиции!
През 20-ти век крепостните стени и редутите били сменени с линии от бетонни съоръжения,
дълговременни огневи точки (ДОТ).
В периода преди войната във Франция била построена линията "Мажино",
във Финландия линията "Манерхайм"
Германия строила линията "Зигфрид".
От края на 20-те години на западната граница на Съветския съюз
също било разгърнато широкомащабно строителство на укрепления.
В чуждата преса тя била наречена "Линията Сталин",
но в СССР това име никога не било използвано.
Отбранителните участъци се делели на т.н. "укрепени райони" - (УР).
Името на всеки УР се свързвало с името на тази местност,
в която се строели отбранителните позиции:
Новоград-Волински, Литичевски и други.
Пресата и пропагандата силно преувеличавали реалните възможности на тези укрепления.
Голямата дължина на границата не позволявала да се създаде твърде плътна мрежа от ДОТ-ове.
Самите съоръжения не били големи,
в повечето случаи в тях монтирали от една до три картечници.
На практика в тях нямало оръдейни кули,
а вместо тях поставяли куполите на остарели танкове.
Построената в началото на 30-те години линия
била слаба от гледна точка на противотанковата отбрана.
В нея имало много малко съоръжения за оръдия.
След като през 1939-40-та година границата се преместила на запад,
"Линията Сталин" били консервирана,
а гарнизоните и въоръженията ѝ
били използвани за създаване на отбранителни линии по новата граница.
Преди войната отново започнали да ги оправят.
"Това е артилерийски кампонир. Състоянието - задоволително.
Трябва да прочистим въздуховодите и вентилацията, а и да разтребим."
След поражението на Червената армия в сраженията на границата през юни 1941 г.,
съветските части отстъпвали, като се надявали да се укрепят на "Линията Сталин".
Всички вярвали, че там ще могат да дадат отпор на окупаторите,
а после и да ги подгонят обратно на запад.
Недей да спиш, Сохов, давай!
С първо оръдие по водещия танк, разстояние 600, с бронебойни, огън!
Първите, които попаднали под огъня на тези оръдия и картечници в Украйна
били разузнавачите от Първа танкова група, командвани от ген.-полк. Евалд фон Клайст,
един от най-опитните немски командири.
Евалд фон Клайст, генерал-фелдмаршал,
през 1941 г. той навършил 60 години.
Пръв във Вермахта командвал съединение, получило името "танкова група".
През пролетта на 1940 г. войските му си пробили път през продължението на линията "Мажино"
под Седан и с удар към Ла Манша, обкръжили крупни сили на съюзниците под Дюнкерк.
През 1945 г. бил арестуван от американците и предаден на СССР,
Военната колегия на Върховния съд на СССР го осъдила на 25 години затвор.
Умира в плен.
Сблъсъкът с "Линията Сталин" не разколебал Клайст.
Още в годините на Първата световна война германската армия
отработила тактика за пробив в укрепени линии чрез щурмови групи.
Впоследствие тази тактика била усъвършенствана.
Справка:
Щурмовите групи се състояли от малки отряди пехотинци,
подсилени със сапьори и лека артилерия.
По време на боя групите се промъквали в дълбочина на отбраната,
като плътно се приближавали до ДОТ-овете.
Следвала стрелба с оръдие по входната врата
или взривяване на голям заряд експлозив,
последвано от пламъка на огнехвъргачка.
За защитниците на ДОТ-а не оставали шансове да оцелеят.
Танковете на Клайст приближили до "Линията Сталин" на няколко места едновременно.
На киевското направление
ожесточените боеве в Новоград-Волинския укрепен район се водили 3 денонощия.
Той бил построен през 1932-38 година.
Обща дължина - 120 км.
Предният му край преминавал главно по източния бряг на река Случ.
Укрепеният район имал 182 картечни
и 17 артилерийски ДОТ-а.
От историята на 14-та танкова дивизия на Вермахта:
"Поради мощния заградителен огън от ДОТ-овете и бомбените удари на авиацията,
настъплението не можеше да продължи.
След атаката на пикиращите ни бомбардировачи,
щурмовите ни групи достигаха позициите за атака на ДОТ-вете с огромни загуби
и се опитваха да унищожат всеки ДОТ поотделно.
С мъка успяхме да превземем първия ДОТ.
Загубите бяха големи, във всяка рота бяха загинали около 40 души."
Немците си пробивали път през укрепленията много трудно
и на 8 юли достигнали шосето за Житомир.
Намиращият се на юг Астрополски укрепен район,
който също прикривал пътя към столицата на Украйна,
бил пробит от немските танкове при село Любар.
От историята на 16-та танкова дивизия на Вермахта:
"Някои от блиндажите и бункерите на руснаците
бяха маскирани като безобидни селски колиби и плевници,
като внезапно откриваха огън.
Полевите оръдия на неприятеля стреляха право по бордовете на настъпващите танкове.
Тези укрепления паднаха само под огъня на тежките немски оръдия."
След използване на 210-милиметрови мортири успели да смажат противника.
Пробивите на танковете
попречили на противниците им отново да стегнат бойните си редици по отбранителната линия.
До следобед и последното огнище на съпротива било потушено.
Откъм Любар и Нови Миропол немците достигнали Бердичев.
Надеждите да удържат немците по линията на старата граница се изпарила.
Само след четири дни танковете на Клайст се появили на изток от "Линия Сталин".
Когато доложили на командващия Югозападния фронт Михаил Кирпонос
за първия пробив в укрепените райони,
той загрижено казал: "Скъпо ще платим за този пробив."
Михаил Петрович Кирпонос, генерал-полковник.
По време на войната с Финландия бил отличен със звание "Герой на Съветския съюз".
Командвал корпус, после Ленинградския окръг.
В началото на 1941 г. станал командващ на Киевския специален военен окръг.
Деен и енергичен човек,
но неопитността и експанзивността му
неизбежно се отразявали на отношенията му с ръководството.
В утрото на 9 юли части от групата на Клайст достигнали Житомир.
В разговор с Берлин началник-щаба на групата на Клайст докладвал:
Трябва да се опитаме внезапно да превземем Киев със силите на 9-ти моторизиран корпус.
Хитлер напротив, настоявал да се насочат на юг и
и да обкръжат главните сили на Червената армия, от дясната страна на Днепър.
Затова Клайст поел риска и тръгнал към Киев.
Разполагал само с няколко дни
да постигне или шумен успех или да се покори на волята на Фюрера и се насочи на юг.
Над Киев надвиснала смъртна опасност.
Началникът на оперативния отдел на Югозападния фронт, Баграмян си спомня:
"Дежурният доведе при мен непознат майор.
Разрешете да доложа, другарю полковник!
Нося рапорт. Немските танкове са пред Житомир."
Съветското командване придвижвало към Киев последните си резерви:
десантници, останали без танковете си танкисти, подразделения на НКВД.
В Киев разтоварвали частите, които не били успели заемат позиции по "Линия Сталин".
Само след два дена се състоял първия бой на близките подстъпи към Киев.
По шосето за Житомир немците достигнали река Ирпен.
Приближават.
При всяко положение няма да стъпят на моста, ще се уплашат.
Давай!
Преминаването се отменя.
Опитите да форсират Ирпен и да нахлуят в Киев чрез внезапна атака се провалили.
Киевския укрепен район се превърнал в опора на съветската отбрана.
Сивата грамада на ДОТ-овете отхвърляла маскировъчните мрежи
и неканените гости били посрещани с картечни откоси.
Киевският укрепен район (КИУР) бил част от "Линията Сталин".
Тук на фронта по протежение на 80 км
имало около 250 съоръжения от различни видове, вкл. 3 артилерийски полукапонира.
Линията на отбраната в по голямата си част преминавала по брега на река Ирпен,
която изпълнявала ролята на естествен противотанков ров.
В началото на войната ДОТ-овете били допълнени с окопи и противотанкови ровове.
Атаката на града с танкови дивизии не предвещавала бърз успех за немците.
Някъде далеч отзад крачела пехотата в походни колони.
Без помощта ѝ танковете на Клайст можели да останат завинаги пред стените на Киев.
Без да прикриват раздразнението си командването на Група армии "Юг"
се подчинило на заповедите от Берлин и се насочило по направление на юг от Киев.
Мрак и дим обгърнал съветските позиции с непроницаема мъгла.
Немските пехотинци, скрити от димната завеса, незабелязано се промъквали до ДОТ-овете
и ги блокирали.
След щурмовата група на предния край на УР-а нахлули щурмови оръдия.
На 15 юли поредна цел на немското настъпление станал Литичевския укрепен район,
който прикривал подстъпите към Виница.
Справка:
Инициатор за създаването на щурмови оръдия бил бъдещия фелдмаршал Ерих фон Манщайн.
През 1935 г. той изпратил до началника на Генералния щаб записка, в която се казвало:
"Щурмовата артилерия действа в състава на пехотата.
Тя не атакува като танк, не прави пробиви, но поддържа придвижването на пехотата,
като унищожава най-опасните цели.
За разлика от танковете, тя не е многобройна, а обикновено е в взводен състав.
Оръдието трябва да е в състояние с няколко изстрела
да извади от строя вражеските картечни точки."
През 1940 г. в състава на немската армия се появили щурмови оръдия (Щурмгешюц)
StuG-III.
Те били съставени от шаси на танк PZ-3 с монтирано на него късо 75-мм оръдие.
Типично за тях бил приведения силует и по-дебела в сравнение с танковете броня.
Отпред те били на практика неуязвими за съветските 45-мм противотанкови оръдия.
Тези части принадлежали не към танковите войски, а към артилерията
и основната им задача била да поддържат пехотата.
Те били в състояние да се приближат плътно до ДОТ-овете и да прострелват амбразурите им.
В 1945 г. StuG-III станали най-многобройните представители на бронетехниката на Вермахта,
но в началото на войната тяхното количество на съветско-германския фронт било ограничено.
Литичевския УР бил построен в началото на 30-те години.
Дължината му била около 125 км.
Били построени 340 картечни и 7 артилерийски ДОТ-а.
"Трети, трети, със спомагателен огън...
Трети, трети, как ме разбра?
Снарядите привършват.
Но ще ви поддържаме с огън."
Били направени всичко на всичко 10 изстрела, които не могли да нанесат сериозни поражения
на немските щурмови групи.
ДОТ-овете били обстрелвани от немската артилерия със щурмови оръдия
и вдигани във въздуха с мощни взривни заряди.
От историята на 4-та немска планинска йегерска дивизия:
"След тричасова артилерийска подготовка в боя влязоха ударните групи на планинската пехота
и инженерно-сапьорните отряди.
Бяха унищожавани бункери и блиндажи, превземаха се цели.
в 21:30 ч. задачата за деня беше изпълнена на всички участъци."
Пробивът в отбраната направил практически безполезна по-нататъшната отбрана.
Линията по старата граница била изоставена
и съветските части продължили отстъплението си на изток.
Пробивът в Литичевския УР предизвикал сериозно безпокойство в съветското командване.
В началото на първата нощ, на 18 юли
командващият югозападното направление Симеон Михайлович Будьони
изпратил доклад до Върховното Главно командване удивително точна оценка на обстановката:
Маршалът формулирал изцяло обмислен план за по-нататъшни действия:
"Първо,
Да се възстанови положението преди началото на основния пробив с наличните сили на фронта
е невъзможно.
Второ,
По-нататъшната съпротива на 6-та и 12-та армия на позициите, които заемат
през следващите няколко дни може да доведе до обкръжаване и унищожаването им на части."
Симеон Михайлович Будьони, маршал на Съветския съюз,
участник в Руско-японската и Първата световна война,
изключително храбър човек.
По време на Гражданската война командвал Първа конна армия.
Преди началото на войната отбелязвал важната роля на кавалерията в маневрената война,
като едновременно с това се изказвал в полза на техническото превъоръжаване на армията.
Бил инициатор за създаването на конно-механизирани съединения,
изиграли важна роля в хода на войната.
Будьони помолил Върховното Главно командване да даде разрешение на 2 армии да се оттеглят
и след няколко часа то било получено.
6-та и 12-та армия трябвало да се оттеглят близо до Днепър в района на Белая церква.
В началото отстъплението на изток протичало успешно и организирано.
Командирът на Първа планинска йегерска дивизия Хуберт Ланц:
"Понеже не е по силите ни да направим нещо, можем само да наблюдаваме как сивите колони
се откъсват от нас и отиват на изток."
Началникът на немския Генерален щаб, Франц Халдер:
"Противникът отново намери начина да изведе войските си от заплахата от обкръжение."
Това са яростните му контраатаки против предните ни отряди и голямото изкуство,
с което той извежда войските си от обкръжените райони.
Но пробивът на Първа танкова група на немците при Киев и Бердичев
станал фатален за 6-та и 12-та армия.
Подчинявайки се на заповедта на Фюрера да се насочат на юг,
немските танкови дивизии нанесли удар по фланг и тил на отстъпващите на изток армии.
На 3 август 1941 г. обръчът около Уман се затворил.
В обкръжение попаднали около 100 хиляди души.
Боевете в района на село Подвисокое продължавали до 15 август.
Малцина успели да се отскубнат.
В плен попаднали командващите 6-та и 12-та армия, генералите Музиченко и Понеделин,
командири на корпуси.
Повечето от пленените войници и офицери загинали от глад и болести
в т.н. Уманска яма,
един от първите концентрационни лагери на територията на СССР.
Павел Григориевич Понеделин, генерал-майор, командващ 12-та армия.
След пленяването на генералите, Понеделин и Кирилов били снимани заедно с немски офицери,
а листовки със снимките били разхвърляни в дислокацията на съветски части.
Бил освободен от плен в 1945 г.
До 1950 г. бил подследствен.
Бил обвинен в нарушаване на войнската клетва и разстрелян.
Иван Николаевич Музиченко, генерал-лейтенант,
командващ 6-та армия.
Бил ранен и попаднал в плен, освободен през 1945 г. Преминал през проверка на НКВД.
На 31 декември 1945 г. бил върнат в редовете на Съветската армия.
През 1947 г. завършил висши академически курсове при Военната академия на Генералния щаб.
След Уман дивизиите на Първа танкова група се разпръснали като ветрило чак до Черно море.
В Николаев трофеи за немските войски станали недостроени кораби на съветския "Голям флот":
линеен кораб, крайцер и две подводници.
Немските танкисти с любопитство разглеждали циклопическия градеж на корабостроителницата.
Гора от кранове, полегнали настрани,
сякаш изхвърлени на брега гигантски риби-подводните лодки.
И само командващият, фон Клайст, си задавал риторическия въпрос:
"Ама, какво правим ние тук?!"
Навъртените от танковете километри,
оставените по пътя гробове и шасита от танкове
все повече отдалечавали немските войски от главната цел на кампанията:
превземането на Москва.
Затишието под Киев не продължило много.
В края на юли 1941 г.,
след дълъг поход, гордо се приближила пехотата на немската 6-та армия.
Тя разполагала с тежка артилерия,
огнехвъргачки и щурмови оръдия.
Скоро, на 30 юли последвал мощен удар по отбраната на града.
6-та армия атакувала Киевския укрепен район от юг,
заобикаляйки линията по река Иртен.
под натиска на вражеската пехота стрелковите части отстъпили.
Много ДОТ-ове попаднали в обкръжение.
Гарнизоните им останали на поста си, като прикривали отстъплението,
надявайки се, линията на фронта да бъде възстановена.
ДОТ № 131 при село Кременишче отблъсквал атака след атака.
Командир на героичния гарнизон бил лейт. Якунин.
Офицерското си звание получил в навечерието на 13 юни 1941 г.
"Внимание" до взрива остават 5 сек.
Приготви гранатите!"
В края на краищата немската щурмова група взривила вратата и задната амбразура на ДОТ-а.
След това взривили люка, водещ до долния етаж.
Загинал целият гарнизон.
Съседният ДОТ № 127 се отбранявал 3 дена,
като пречел на немците да форсират реката по бента.
Картечниците му замълчали едва, когато свършили патроните.
След като взривили вратата, немците извлекли от ДОТ-а петте защитника,
трима от които били още живи,
хвърлили ги на камион и ги откарали.
На 4 август последвал удар с пълна мощ.
След мощна артилерийска подготовка,
немските пехотинци атакували, съпроводени от щурмови оръдия.
На левия фланг източно от Вита Почтовая немците блокирали три ДОТ-а
и разрушили един ДОТ.
На 5 август немските съединения достигнали втората линия на укрепения район.
За този успех те заплатили скъпо.
От дневника на Франц Халдер:
"При Киев войските от Група армии "Юг" понасят големи загуби.
Всеки ден 6-та армия губи до 1600 души."
На 3 и 5 август защитниците на Киев загубили 2,200 души
В боевете на близките подстъпи към града взели участие батальони на народното опълчение.
Те били нелошо въоръжени и дори имали брониран влак,
но опълченците имали на разположение за обучение само 2-3 седмици.
Много от тях не могли да получат дори военни документи.
Често след боевете в щаба носели паспортите,
партийните книжки и студентските книжки на загиналите.
Боевете за втората отбранителна линия се разгърнали на 6 август.
От спомените на майор Шафаренко:
"Гъста мъгла покриваше бойното поле, а когато се разсея,
видяхме как в района на село Красни трактир и хутора Селенки
се появиха ротните колони на хитлеристите."
"Тревога! Немци!
Картечните разчети по местата! Давай, давай, давай!
Батареи, на оръдията!
Напред! Върви, върви!"
Без бавене те се разделили на взводове и отделения, а после се разгърнали във верига.
Изпреварили ги самоходни оръдия и стреляйки от движение, те всички тръгнали напред.
По настъпващите вериги открили минометен и артилерийски огън.
В течение на деня опорните пунктове преминавали по няколко пъти от един на друг.
От дневника на Франц Халдер:
"Укрепената линия при Киев е пробита."
На следващия ден немската пехота достигнала предградията на Киев:
Пирогово, Мишеловка, Голосеевски лес,
както и до Лесотехническия и Селскостопанския институт.
Там отляво е летище "Жуляни".
Жуляни? Ама, че име, дявол го взел!
Да не е френско? - А по-надясно е пътят за реката и мостовете. Там е Днепър.
Оставала една крачка до завземането мостовете през Днепър.
Отбраната на летище "Жуляни" била поета от 5-та въздушна десантна бригада на Ал. Родимцев,
бъдещия герой на Сталинград.
Съветските десантници носели форма близка по кройка и отличителни знаци до тази на летците.
През 1941 г. десантниците най-често били използвани като елитна пехота.
Те били добре обучени и имали висок боен дух.
Това било от голямо значение за нощния бой.
Ще атакуваме по команда.
Прави.
С бягане.
Без да спираме и кланяме на куршумите.
Ранените ще прибираме после.
Въпроси има ли?
Няма.
Надясно!
По-късно Родимцев писал за часовете преди атаката:
"Вярвах, че ще спечелим боя."
Александър Илич Родимцев, генерал-лейтенант,
два пъти Герой на Съветския съюз,
Първата звезда на Герой получил в Испания.
Необикновено храбър човек.
В началото на войната командвал 5-та въздушна десантна бригада.
Станал известен по време на отбраната на Сталинград
като командир на 13-та гвардейска стрелкова дивизия.
От 1943 г. бил командир на 32-ри Гвардейски стрелкови корпус,
с който достигнал до Прага.
Слънцето отивало към заник и поредния ден от боя сякаш свършвал.
Внезапно, в 9 вечерта на 8 август съветската артилерия
нанесла удар по района на летището.
Десет минути след това започнала атаката.
Немските пехотинци не повярвали на очите си.
Контраатакували ги летци.
Облечени в комбинезони, летателни шлемове и сини пилотки,
десатниците вървели срещу тях всъщност напълно изправени,
като стреляли в движение от автомати и картечници.
Немците решили, че защитниците на Киев вече нямат резерви
и затова в боя са хвърлили екипажите на самолетите.
Стремителната и безстрашна атака на десантниците буквално шокирала хитлеристите.
До сутринта десантниците на Родимцев отблъснали немците на 3 км от града.
Именно десантниците задържали немското настъпление, докато пристигнат резерви.
От оперативната сводка
…

Need subtitles from another video?