YouSub
Untitled

bg Bulgarian

Untitled Bulgarian subtitles

0 downloads · 692 lines · added Dec 7, 2015

Report a problem
What's wrong?
Advertisement

Bulgarian transcript

ВЕЛИКАТА
НАРОДНАТА
СВЕЩЕНАТА
ВОЙНА
ВЕЛИКАТА ВОЙНА
След като хвърлили бомбите си самолетите ТБ-3 от
2-ри минно-торпеден полк на Черноморския флот се завръщали на летището в Крим.
Резултатите от работата си екипажите не могли да видя поради ниската облачност
и пелената от дъжд,
но фугасните и запалителни бомби попаднали точно в целта.
След удара на на съветските бомбардировачи на 15 юли 1941 г.
румънските нефтени полета в Плоещ
пламтели в продължение на 18 часа.
Не изминал и месец от началото на войната, а вече горяла и рафинерията "Униреа".
в продължение на три денонощия заревото на пожара се виждало от много километри.
съветските авиационни удари по петролните кладенци,
пристанищата в Констанца и устието на Дунав следвали един след друг.
"И така, че да се види и в Берлин.
Костя, дай картата.
Значи, гледайте! Следващите авиоудари трябва да бъдат нанесени ето тук.
Тук. И ето в тази точка.
Кримският полуостров не фигурирал в немския план "Барбароса",
но активността на съветската авиация на Черно море
принудила немското командване на измени плановете си.
на 23 юли в допълнение км директивата на Върховното командване на Вермахта
Хитлер да следните указания:
"Задачата на първо място е да бъдат завладeни Украйна, Крим."
В допълнение към Директивата от 12 август, той вече изисквал:
Да се завладее Крим, който бидейки авиобаза на противника,
представлява сам по себе си голяма заплаха за румънския петролен район.
Съветските летци дали своя принос в провала на плана "Барбароса,
като заставили Фюрера да пренасочи част от силите на Група армии "Юг" към Крим.
През лятото на 1941 г. Червената армия понасяла поражения,
но имало направления, по които съветските въоръжени сили се чувствали напълно уверено.
Съветският флот на Черно море наброявал:
един линeен кораб, пет крайцера, три лидера, тринадесет миноносеца, 44 подводни лодки
и нямал равен на себе си противник.
Командир на Черноморския флот би 42-годишния адмирал Филип Октябрский.
Филип Октябрский Сергеевич, герой на Съветския съюз.
Започнал службата си като матрос. През революцията сменил фамилията си Иванов с друга,
съответстваща на духа на времето.
Командвал Амурската военна флотилия, а от март 1939 година Черноморския флот.
През лятото на 1941 г.
давал и получавал заповеди да не се предават градове или позиции.
Много от тях останали само на хартия,
но директивата на Сталин да не се предава Одеса и да се отбранява до последна възможност
била изпълнена.
За това решаваща роля изиграла Приморската армия под командването на ген. Сафронов,
и сменилия го генерал Петров.
Иван Ефимович Петров, армейски генерал, Герой на Съветския съюз.
Завършил юнкерско училище.
Службата си в Червената армия започнал като редник.
Посрещнал войната като майор и командир на 25-та Чапаевска стрелкова дивизия,
с която отбранявал Одеса.
От октомври 1941 г. командващ Приморската армия.
Към Одеса настъпвала 4-та румънска армия.
Първите боеве за града започнали на 5 август 1941 г.
Знаейки, че в Одеса няма фортификационни съоръжения,
се надявали лесно да превземат града.
но за късо време войниците с помощта на одесчани построили няколко отбранителни линии
с обща дължина около 250 километра.
Врагът не успял да превземе града от движение,
но към 13 август блокирал Одеса откъм сушата.
Снабдяването на армията зависело от флота.
Четири съветски дивизии удържали натиска на 14 дивизии и 2 бригади на противника.
През септември врагът вкарал в боя вече 17 дивизии и 2 бригади.
Общото съотношение в жива сила средно била около 1 към7
в полза на немско-румънските войски.
Съветските части разполагали всичко на всичко с 303 оръдия.
Действащите танкове били 2 на брой, изправните самолети били 19,
В отбраната на Одеса били използвани импровизирани танкове,
гъсенични трактори СТЗ-НАТИ, обшити с броня.
Въоръжението на машините се състояло от две 7.62-милиметрови картечници ДТЕ.
Нарекли тези танкове с ироничното име НИ-1 (за сплашване).
На 21 октомври фашистките войски успели да се приближат да главната линия на отбраната,
а на източния сектор до най-близките подстъпи
и да започнат артилерийски обстрел на пристанището и на подходния фарватер.
Огън! Огън!
С цел да премахне тази заплаха на следващия ден приморската армия
нанесла комбиниран удар.
Морският десант в Грикориевка, съставен от морска пехота,
въздушен десант в тила на врага
и настъпление от фронта на две дивизии на участъка Фонтанка-Хилдендорф.
В резулат на това две румънски дивизии били напълно разгромени,
противникът отблъснат 5-8 километра назад.
Приморската армия се готвела за зимни боеве,
като строяла укрепления по отбранителната линия, когато от Ставката пристигнала директива.
"Бойците и командирите, които храбро и честно изпълниха задачите си,
в най-кратки срокове да евакуират войските на Одеския отбранителен район
на Кримския полуостров."
Причина за това били събитията в Крим.
През септември немската 11-та армия на Манщайн форсирала Днепър
и излязла на подстъпите към Перекоп.
Ерих фон Манщайн, генерал фелдмаршал, по баща Левински,
потомствен военен, опитен щабен офицер.
На база на неговите разработки бил създаден планът за разгрома на Франция.
Войната със СССР започнал като командир на танков корпус.
След края на войната бил осъден на 18 години затвор
за това, че е прилагал тактиката на "изгорената земя", но бил освободен след 8 години.
Немците пробили отбраната при Перекоп и така си открили път към Симферопол,
Керч, Феодосия и Севастопол - главните бази на Черноморския флот.
Единствен резерв на съветското командване в този сектор на фронта
оставала обсадената в Одеса Приморска армия.
От 1 до 15 октомври
без загуби в Севастопол били преместени всички войски,
80,000 души, както и 15,000 цивилни граждани,
19 танка и бронирани коли,
462 оръдия,
1,158 автомобила,
3,625 коня
и 25,000 тона товари.
На фронтовата линия останали само групи за прикриване.
Една част от тях били местни отряди, които след това се смесили с населението.
На крайбрежната улица моряците разлепили листовки с обръщение към градските жители.
"Не завинаги и не за дълго оставяме нашата родна Одеса.
Жалките убийци, фашистките варвари ще бъдат изхвърлени от нашия град.
Ние скоро ще се върнем, другари."
В утрото на 15 октомври последният кораб с войска напуснал Одеското пристанище,
но предните румънски части едва през вечерта се осмелили да влязат в Одеса.
От страна на противника в боевете за Одеса участвали общо до 20 дивизии.
Общите им загуби достигнали до 160,000 войници и офицери,
около 200 самолета и около 100 танка.
Средно на денонощие загубите на противника достигнали 2,200 души,
а съветските - 565 души.
4-та румънска армия, която атакувала Одеса напълно загубила боеспособността си
и била изведена в Румъния, за да бъде формирана отново.
Колона от немски тилови части, която настъпвала към Севастопол,
се спряла в Бахчисарай.
Немците смятали, че са в безопасност.
Фронтът се намирал далеч напред,
а пронизителният вой на снарядите заварил всички неподготвени.
Първите снаряди избухнали вътре в колоната.
Избухнали цистерни с гориво, пламнали автомобили.
Огънят по врага бил открит от 305-милиметровите оръдия
на 30-та батарея, наречена от немците форт "Максим Горки -1"
Огънят бил воден на пределна дистанция, но залповете били удивително точни.
30-та и 35-та батарея
били артилерийски батареи от бреговата отбрана на Севастопол.
Всяка една от тях се състояла от две кули с по две 305-милиметрови оръдия.
Проектът за 30-та батарея бил разработен от генерал Бойницкий през 1913 година,
съобразно препоръките на военния инженер и известен композитор
Цезар Антонович Кюи.
Строителството било завършено едва през 30-те години.
Далекобойността на батареята била 44 километра.
Операциите по зареждане и насочване се изпълнявали с помощта на електромотори.
На повърхността се намирали само оръдейните кули с 200-милиметрова броня.
Останалите помещения се намирали в железобетонен бункер с дължина 130
и ширина 50 метра.
Във вътрешността били разположени погребите с боеприпаси, електростанция, служебни помещения
и релсов път, по който боеприпасите постъпвали за зареждане.
Батареята била командвана от майор Александър Александрович Александер.
Немците вече излезли на шосето, което водело към Севастопол.
Наложило се съветските войски да отстъпят на юг,
а по-натам покрай морето по Ялтенското шосе в Севастопол.
Градът бил отбраняван от малък гарнизон
и 11-та армия можела да го превземе от движение.
но мъжеството на бойците от ариергарда и огънят на 30-та батарея
задържали немското настъпление.
До 9 ноември отбраната на Севастопол била заето от Приморската армия
Начело на Севастополския отбранителен район застанал генерал Петров,
а по-късно вицеадмирал Октябрский.
Укрепеният район бил разделен на четири сектора:
Първият прикривал Балаклавското (Приморско) направление.
Вторият шосето Ялта-Севастопол.
Третият Централно-Източното направление.
Четвъртият - направлението към Бахчисарай.
От града по море били евакуирани жителите му.
На 6 ноември параходът "Армения" напуснал Севастопол
и след като се отбил в Ялта се насочил към кавказкото крайбрежие.
Товаренето минало в бързане, дори не успели да запишат имената на пътниците.
На 7 ноември в 11:29 часа
корабът бил атакуван от немски самолет-торпедоносец
и той потънал за четири минути.
На борда му се намирали около 7,000 пасажера.
Спасили се само осем души.
Тази трагедия била най-голямата катастрофа за съветския флот
през Втората световна война.
От дневника на началника на немския Генерален щаб Франц Халдер:
"Щурмът на Севастопол е насрочен за 8 декември.
Продължителността на щурма ще бъде 4-5 дни."
Зимата, обаче приближавала и рукнали дъждове, което забавило подготовката за настъплението.
Датата за началото на операцията се отлагала.
Неизменно оставало главното направление на удара - Северния залив.
На пръв поглед Ялтенското шосе давало на немците повече преимущества.
От двете му страни се разпростирала равнина, удобна за танкове.
Затова, командващият Приморската армия отделил най-много внимание на този сектор на отбраната.
Манщайн, обаче имал други съображения.
Достигането на Северния залив означавало край на работата на Севастополския порт,
чрез който ставало снабдяването на Приморската армия.
Това щяло да бъде смъртоносен удар по отбраната.
Тъй като разбирало, че Севастопол не може да спре немското настъпление със собствени сили,
съветското командване решило да извърши десантна операция в Керч и Феодосия.
Елитната 79-та бригада, в чийто състав били много моряци от бойните, кораби
била първия му ешелон.
Планирано било още две стрелкови дивизии да дебаркират в пристанището.
Началото на операцията било насрочено за 19 декември.
А два дена преди това немците започнали щурма на Севастопол.
Манщайн нанесъл главния си удар не там, където го очаквали
и това веднага предизвикало криза в отбраната.
Телеграма до Ставката от Севастопол:
Ако атаките продължат със същия темп,
гарнизонът в Севастопол няма да устои повече от три дена.
Критичната ситуация предполагала спешни мерки.
79-та бригада била натоварена спешно на крайцери и ескадрени миноносци
и потеглила за Севастопол.
На следващия ден натам изпратила една от стрелковите дивизии,
определени за десанта.
На 22 декември в боя за града се включил флотът.
Един след друг корабите водили обстрел в течение на 20 часа.
Настъплението на врата спряло пред форт "Сталин".
Немците наричали форт "Сталин" 365-та зенитна батарея.
Оръдейните ѝ площадки били бетонирани, но с това и свършвала приликата ѝ с форт.
Въоръжението и се състояло от четири зенитни оръдия с калибър 76 милиметра.
Често немците наричали отбранителните съоръжения в Севастопол с гръмки имена:
ГПУ, ЧК, "Сибир", "Молотов".
Понякога подобни имена давали на укрепленията още през Кримската война.
Важна била не само батареята, но и господстващата височина, на която тя била разположена.
От спомените на Григорий Замеховский:
"За спасяване на батареята беше сформиран отряд от моряци-доброволци,
в който попаднах и аз."
Граната! Залегни!
"Два дена се бихме с немската пехота на подстъпите към батареята.
Ръкопашен бой в заграждения от бодлива тел.
Горещо беше там. По-голяма част от отряда ни загина.
Извънредните мерки, взети от съветското командване,
провалили плана за завземане на Севастопол,
но обстановката си оставала критична.
Във всеки момент немците можели да пробият до Северния залив
и вземат под обстрел пристаните, на които се разтоварвали боеприпаси и попълнения.
Затова съветското командване не се отказало от провеждане на десантната операция.
На 26 декември в Керч дебаркирали предните отряди.
Десетниците успели да се укрепят на малки плацдарми,
но не успели да се придвижат навътре в полуострова.
За да успеят да достигнат Феодосия в тъмнината на декемврийската нощ,
черноморските моряци измислили просто, но оригинално решение.
Един ден преди операцията в района на Феодосия влязла подводна лодка
и на точно определени места поставила два навигационни буя:
червен и бял.
С настъпването на нощта включили прожектор.
Катерът "Малък ловец" влязъл в залива и от него слязъл щурмови отряд,
който превзел фара и го запалил.
Корабите с десанта можели лесно да се ориентират в пристанището.
Оставало да преодолеят боновите заграждения, които били преграда по пътя за пристанището.
Бони-заграждения от плаващи трупи, плотове и тем подобни,
Които предпазват входа към пристанище или фарватера от неприятелски кораби.
Няколко дена преди десанта заграждението било изследвано от подводна лодка.
Боните били здраво затворени.
В 4 часа сутринта един от катерите трябвало да разкъса тези заграждения,
но командирът му, лейтенант Гайдай се уплашил и се приближил към боните едва в 6:00 часа,
а след това самоволно отишъл в Новоросийск.
Цялата операция била на границата на провала.
В последствие лейтенант Гайдай бил изправен пред военния трибунал
и бил осъден на смърт чрез разстрел.
Ситуацията била спасена от катер, който вече се намирал в пристанището.
Той достигнал боните от вътрешната страна.
По неизвестна причина, може би от недоглеждане от страна на немците,
се оказало, че заграждението е било отворено.
Капитанът подал сигнал: две бели ракети - "проходът е свободен".
На катера включили прожектор, който да осветява пътя на корабите.
Вместо опитните войници от 79-та бригада
в първите редове на десанта
слизали части, които били сформирани наскоро в Закавказието от местното население.
Както било отбелязано в отчета,
тези войски никога не били участвали в боеве и никога не били виждали кораби.
За тях нощното дебаркиране под огъня се превърнало в истински шок.
Дебаркирането във Феодосия шокирало и немците.
Командирът на корпуса, граф Шпонек дал заповед за отстъпление.
Манщайн отстранил Шпонек от командването, но вече не можел нищо да промени.
Керченският полуостров бил изоставен.
Впоследствие Шпонек бил арестуван и през 1944 г. осъден на смърт и разстрелян.
Десантът дал резултати, на които и разчитало съветското командване.
Манщайн прекратил щурма на Севастопол,
нещо повече, на немците се наложило да отстъпят от града и да изоставят завладените позиции
От спомените на Манщайн:
Беше съвършено ясно, че трябва да се прехвърлят сили от Севастопол
към застрашените участъци.
Всяко забавяне щеше да е пагубно.
Като през януари 1942 г. немците свалили дивизии от Севастопол,
немците успели да си върнат Феодосия, порт от жизнена важност за снабдяването на десанта.
Съветските войски от Кримския фронт отстъпили на Ак-Монайския проток.
След загубата на Феодосия Ставката изпратила в Крим свой представител.
армейския комисар I ранг,
началник на Главно политическо управление на Червената армия Лев Мехлис.
Обикновено за представители на Ставката по фронтовете
били назначавани опитни военноначалници, такива като Василевский или Жуков,
а Мехлис бил партиен чиновник, който малко разбирал от военни въпроси.
Командващият Кримския фронт Козлов и Мехлис не се разбрали от самото начало,
от което пострадали интересите на армията.
Девет немски торпедоносци атакували съветски параход от различни посоки.
Торпедо отдясно на борда.
Ляво на борд.
Транспортният кораб "Сванетия" се връщал от Севастопол.
На борда имало ранени и евакуирани жители на града.
Ескадрен миноносец от експорта открил огън по самолетите,
но торпедата, които те били хвърлили вече отивали към кораба.
Параходът избегнал две от тях, но две попаднали в носа откъм двата борда.
"Сванетия" потънала след 18 минути.
Загинали 753 човека.
Черноморският флот невъзвратимо губел транспортни кораби.
През 1941 година
германците потопили 23 и повредили 26 кораба.
Ефективността на ударите нараствала със застрашителна сила.
От атаки с единични самолети немците преминали към атаки с групи.
Немските пилоти били обучавани от Вернер Баумбах, признат специалист по атаки срещу кораби.
Немците прехвърлили група от 1-ва учебна ескадра на Черно море,
която преди това действала в Средиземноморието.
С изтребители с различен радиус на действие за прикритие на корабите, пътуващи за Севастопол
Червената армия все още не разполагала.
Всичко това оказало влияние върху развитието на бойните действия.
За два месеца немските самолети унищожили 36% от транспортния тонаж,
който снабдявал и Кримския фронт, и Севастопол.
През 1942 година
Хитлер кроял планове за поход за нефта на Кавказ.
За да започне това настъпление,
немското командване трябвало да унищожи съветските войски в Крим.
В противен случай, устремилата се към нефта групировката,
рискувала да получи удар от юг.
Командването на Вермахта обръщало внимание:
"Непосредствена задача на Група армии "Юг" е бързо да си върне Керченския полуостров
и да превземе Севастопол, за да освободи сили за по-нататъшно настъпление.
За унищожаването на съветските войски в Крим
на Манщайн дали отпочиналата си 22-ра танкова дивизия и големи авиационни сили.
От московско направление в Крим
прехвърлили 8-ми авиокорпус на Волфрам фон Рихтхофен,
който бил признат специалист по авиационна поддръжка на войските на бойното поле.
Операцията получила наименованието "Лов за дропли".
А на Керченския полуостров далече от предните линии,
съветските пехотинци дълбаели твърдата кримска земя.
Командващият 44-та армия заповядал на частите, изведени в тила,
да се готвят за отбрана на мястото, на което се намират.
Когато видял пехотинците, които размахвали лопати, командващият фронта Козлов
заповядал незабавно да спрат.
"Нека хората да си починат и нека да се готвят за настъпление."
Подготовката на окопи била оценена като проява на страх.
Предните неуспехи не разколебали Козлов,
още по-малко неуморимия Мехлис.
Настъплението било насрочено за 20 май.
Тогава на съветска страна преминал хърватски летец.
Той съобщил: "На 10-15 май немците ще започнат своя операция."
Съветското командване очаквало удар по пътя Владиславовка-Керч,
където на позиции била 51-ва армия.
Отбраната и поддържали 40% от танковете на фронта,
готови да посрещнат немците с огън от засади.
Ударът по крайбрежието на Черно море,
отбранявано от претърпялата загуби 63-та стрелкова дивизия,
бил смятан за най-малко вероятен.
Изникналите от предутринната мъгла лодки с немски пехотинци
се приближавали към брега.
Вражески десант идвал от Феодосия към връх Ас Чалуле.
Съветските войници го посрещнали със стрелба.
По десанта стреляли с огнехвъргачки, а когато запалителната смес свършила,
немците успели да се укрепят.
По целия фронт вече бушувала артилерийската подготовка.
Позициите на Кримския фронт били защитени с минни полета.
вражеската артилерия стреляла по тях и взривявала мините,
като освобождавала път за пехотата и щурмовите оръдия.
Траншеите били подхвърлени на мощен удар от въздуха.
Тилът бил атакуван от немски десант.
Липсата на отбранителен план довело до това, че немците
напредвали почти без да срещат съпротива.
Войските, които се намирали в тила почти нямали подготвени позиции.
Поради това, че Козлов съжалил бойците, които размахвали лопати,
те се озовали беззащитни в голата степ под атаките на врага.
Във войските започнали да се разпространяват хаос и паника.
В утрото от втория ден на настъплението немците въвели в бой 22-ра танкова дивизия.
Манщайн повтаря в умален мащаб "удара със сърп"-
плана си за разгром на Франция.
След пробива в дълбочина на съве
…

Need subtitles from another video?