YouSub
Untitled

bg Bulgarian

Untitled Bulgarian subtitles

0 downloads · 744 lines · added Dec 7, 2015

Report a problem
What's wrong?
Advertisement

Bulgarian transcript

ВЕЛИКАТА
НАРОДНАТА
СВЕЩЕНАТА
ВОЙНА
ВЕЛИКАТА ВОЙНА
През септември 1941 година
Москва вече не приличала много на столичен град пълен с живот:
Зенитни оръдия, насочени в небето,
сиви аеростати, надвиснали над града,
барикади и противотанкови заграждения на улиците,
прозорци, облепени с ивици хартия,
звънтящи заплашително по време на бомбардировки.
А нощем градът потъвал в мрак.
"Светлината в прозореца е помощ за врага",
така плакатите на ПВО предупреждавали московчани.
Столицата се подготвяла за отбрана.
По това време Сталинград все още бил в дълбокия тил.
Само бинтовете по войниците, които излизали от болниците
напомняли за грохота на боевете, които се водели някъде на далеко,
но в цеховете на Сталинградския танков завод,
кипял напрегнат труд.
В летните боеве на 41-ва година
Червената армия търпяла поражения, но придобивала опит.
Част от този опит
било обучението на танкистите направо в заводите.
Ако по-рано дори и малките неизправности ставали причина
екипажите просто да изоставят танковете си,
то сега бойците били в състояние сами да отстраняват повредите.
Те приемали Т-34-ворките, чийто монтаж
наблюдавали от самото начало.
Командир на една от сформираните в Сталинград танкови бригади
бил 40-годишния полковник Михаил Катуков.
Михаил Ефимович Катуков,
два пъти Герой на Съветския съюз,
започнал войната като командир на танкова дивизия,
чийто учебно-боен парк се състоял от стари машини.
През август 1941 г.
успял да изведе от обкръжение остатъците от дивизията си.
Пръв предложил и отработил тактиката на танкови засади в отбрана.
На 23 септември 1941 година
новичките Т-34 били натоварени на платформи.
4-та танкова бригада на Михаил Катуков
била насочена към Москва за защита на столицата.
Москва вече чувствала дъха на войната.
Първата въздушна атака на немските бомбардировачи над града
била извършена точно месец след началото на боевете,
през нощта на 22 юли,
1941 година.
На немските летци било казвано:
Вие бомбардирахте Англия, над Москва ще ви бъде много по-лесно.
Макар руснаците да имат зенитни оръдия,
то те не са много, те нямат прожектори,
аеростати и нощни изтребители.
Скоро, обаче от тези илюзии не останала и следа.
Небето на Москва било защитавано от над 1000 зенитни оръдия от всички калибри.
Съветски нощни изтребители атакували немските летци под светлината на прожектори.
Единичните аеростати били издигани на височина до 2 1/2 км,
а тандемите до 4 1/2,
тоест по-високо отколкото в небето над Лондон.
Поради опасност от сблъсък със стоманените въжета на аеростатите,
немските бомбардировачи трябвало да набират височина,
и по такъв начин да жертват точността на попаденията.
Но бомбите все пак достигали целта си.
Горели вагоните на сточна станция на Белоруска гара,
телефонната станция, военни складове.
На терена на Кремъл паднали 6 запалителни
и 1 фугасна бомба от 250 кг.
Тя пробила покрива на Големия кремълски дворец,
и покрива на Георгиевската зала,
обаче не се взривила.
През нощта на 11 срещу 12 август,
при Никитски врата паднала бомба от 1000 кг,
която при взрива образувала яма с дълбочина 12
и диаметър 32 метра.
Но през септември нападенията престанали.
Резултатите явно не оправдавали големият брой свалени немски самолети.
Справка:
За целия период на войната над Москва били извършени 134 въздушни атаки.
Хвърлени били 1526 фугасни
и 45 хиляди запалителни бомби.
Най-яростната въздушна атака
била извършена на 29 октомври 1941 година.
В нея участвали повече от 300 бомбардировача.
Взривовете на бомбите повредили Болшой театър,
сградата на МГУ на улица "Маховая"
и един от корпусите на ЦК на Партията на Стария площад.
През този ден били свалени 47 самолети на противника.
Според плана за нападение на СССР,
Москва трябвало да бъде превзета в първите 3-4 месеца на войната,
но боевете за Смоленск забавили германското настъпление към Москва
с два месеца.
Последвали боевете за Ленинград и Киев.
Немците успели да продължат настъплението си към столицата едва на 30 септември.
Било четвъртият месец от войната.
Съветското командване предполагало,
че немците ще нанесат удар по протежение на шосето Смоленск - Ярцево - Вязма.
Именно по това направление била изградена отбраната на Червената армия
Под ръководството на Константин Рокосовский,
но немците, които предпочитали да настъпват по такива големи магистрали,
този път изменили тактиката.
Настъплението към съветската столица било възложено на Група армии "Център".
За подсилването ѝ от Ленинград към Москва
немците тайно прехвърлили 4-та танкова група на Ерих Хьопнер.
За да прикрият тази маневра,
под Ленинград бил оставен само радистът на щаба.
Справка:
Всеки радист, който работи на телеграфия,
има неповторим маниер за предаване на съобщенията,
който се нарича "почерк".
Специалистите по радиозасичане могат лесно да определят,
кой именно предава радиограмата.
Няма еднакви "почерци",
както няма и еднакви пръстови отпечатъци.
Като прихващало радиограмите с познатия му почерк,
съветското разузнаване предполагало: под Ленинград
се намира и военната част на Хьопнер,
обаче там оставали само радиостанцията и радистът.
Ерих Хьопнер, генерал-полковник.
Войниците го наричали "стария кавалерист",
той обаче бил един от първите,
които разбрали потенциалните възможности на механизираните части.
Преди началото на войната бил назначен за командир на 4-та танкова група.
За пръв път по едно направление
действали едновременно три танкови групи:
на Хьопнер, Гудериан и Гот,
който през октомври бил сменен от генерал-полковник Райнхард.
Според плановете на немското командване, концентрирани танкови удари
трябвало да доведат до обкръжение
и унищожение на главните сили на Червената армия,
които отбранявали Москва.
Операцията била наречена "Тайфун"
Първият удар немците нанесли при Брянск.
Командващия на фронта, генерал-полк. Ерьоменко смятал,
че немците ще настъпват директно към Брянск, голям пътен възел,
обаче в утрото на 30 септември,
танковете на Гудериан предприели атака значително по на юг
в района на Шостка и Новгород Северский.
Хайнц Вилхелм Гудериан, генерал-полковник,
баща на немските танкови войски.
Именно Гудериан разработил метод за командване на войските от предната линия.
Важните решения той взимал като следял бойното поле със собствените си очи.
Само за 3 дни танковите войски на Гудериан излезли в тила на Ерьоменко,
като обкръжили главните сили на фронта.
След още 2 дни немците приближили Орел и се насочили към Тула.
За да задържи Гудериан,
съветското командване взело необичайно решение.
На своя територия в Орел, където нямало войски, те извършили десант.
Към празния аеродрум приближили за кацане гиганти от вида ТБ-3 и Ли-2.
Немците открили заградителен огън
и се наложило последните самолети да се насочат към друго летище,
но прехвърлянето на над 6 хиляди бойци с въоръжение и техника било успешно.
Десантниците прекъснали шосето Орел - Мценск
и влезли в бой с немските предни части.
А скоро след това на помощ пристигнали и новите Т-34 от Сталинград.
Четвърта танкова бригада на полковник Катуков.
Справка:
Разбитите механизирани корпуси били заменени с танкови бригади.
Механизираните корпус разполагали с 36 хиляди души,
1031 танка, артилерия и друга техника.
Твърде сложно било да се управлява толкова голямо съединение.
Новите танкови бригади
наброявали всичко на всичко 3 000 души,
91 танка и артилерия и се оказали много по-мобилни.
Под Мценск Катуков смятал да изпробва тактиката на танковите засади,
която разработил на полигона при Сталинград.
Фактически засадата се състояла в избор на укритие за танка:
по гънките на местността, зад копи сено, храсталаци или постройки,
подготвяли няколко позиции, за да може танкът да ги сменя по време на боя.
Освен това били подготвяни фалшиви позиции
за унищожението, на които противникът изразходвал бомби и снаряди.
През есента на 41-ва оръдията на Т-34
от километър пробивали бронята на всеки немски танк, но ключът към успеха
се криел в хладнокръвието на танкистите, поставени в засадата.
Катуков дал заповед:
Едва когато вражеските машини се приближат на 200-300 метра,
засадите откриват огън в упор на атакуващите, на сигурно.
При акции против колона немски танкове,
първоначално откривали огън по челната машина,
а след това по последната.
Като създавали по този начин суматоха,
съветските танкисти разстрелвали цялата колона.
Именно в бригадата на Катуков служил съветският танков ас,
Дмитрий Лавриненко.
Само за 2 1/2 месеца война той взел участие в 28 боя
и унищожил 52 танка
и така станал най-успешният танкист в Червената армия за цялата война.
Тактиката на танковите засади се оправдала напълно.
Времето, спечелено от Катуков дало възможност да укрепне отбраната на Тула
и настъплението на Гудериан към Москва от юг било спряно.
Но в момента на съветския десант в Орел,
немците нанесли главния си удар.
Танковете им ударили по Резервния и Западния фронт в местата,
на които не ги чакали, от двете страни на шосето Смоленск - Вязма.
Съветската отбрана по тези направления била слаба
и се оказало, че е невъзможно да бъдат спрени немските танкови клинове.
Пробивът на немските танкови групи
принудил Щаба на Върховното главно командване,
да започне подготовка за отстъпление на Изток.
На 4 октомври Конев докладвал на Сталин
за възникнала заплаха за поява на противника в тила на войските му,
но заповед за отстъпление не получил.
Два дена след началото на сражението
съветското командване все още не искало да повярва в безусловната си загуба.
А Хитлер не изпитвал подобни съмнения.
На същия ден, от трибуните на берлинския "Спорт-палас",
той изкрещял на тълпата:
"В тези часове на Източния фронт
протичат грандиозни събития.
Вече 48 часа се провежда нова операция с гигантски мащаби.
Тя ще доведе до окончателно унищожение на врага на Изток.
Щабът дал санкции за отстъпление едва на следващия ден,
но вече било късно.
В района на Вязма частите на двете немски танкови групи се срещнали
и отстъпващите съветски войски попаднали в обкръжение.
Но и дивизиите и полковете, които избегнали обкръжението,
не представлявали вече единен организъм.
Започнал се "драп-марш",
с това изпълнено с горчивина понятие през 1941-ва година войниците наричали
паническото бягство на армията.
При сблъсъка с превъзхождащия ги по сила противник,
войските били деморализирани.
Дори и в официални документи прониквали думи за състоянието на хората.
От донесение на Щаба на 43-та армия:
Особено безчинства авиацията.
Тя извършва систематически въздушни нападения на групи от по 20-25 самолета,
Всички останали живи са някак не на себе си.
Въздушните удари изваждаха от равновесие дори закалените в боя войници и командири.
Юнкерс. Ю - 87, Щука".
Пикиращ бомбардировач, един от символите на немската светкавична война.
Самолетите на смени пикирали над целите,
като с голяма точност ги поразявали с бомбите си.
След това самолетите се построявали в кръг,
хвърляли леки бомби
и с огъня на картечниците си унищожавали второстепенните цели.
Тази въртележка можело да продължи около час.
След такова нападение се случвало
немските наземни части почти да не срещат съпротива.
Предните линии били мъртви.
Главните сили на Група армии център
задържали обкръжените армии на Конев и Будьони,
но няколко танкови и моторизирани дивизии,
в това число и есесовската "Райх", се насочили на изток.
Те трябвало да станат тези щастливци,
които да влязат първи в руската столица.
На пътя им към Москва имало само един отряд,
група парашутисти-диверсанти под командването на майор Старчук.
205 км отделяли немците от Москва.
Десантниците, въоръжени само с винтовки и бутилки със запалителна смес,
задържали немците на моста на река Угра за няколко часа.
От 430 души, влезли на този ден бой,
живи останали само 29.
И в отстъпление десантниците продължавали да се сражават.
Когато на помощ им дошла танкова бригада, на крайпътния стълб
Било написано числото 180.
Немците успели да напреднат само с 20 км.
Въпреки това войските на трите фронта,
които само няколко дена преди това стояли като многохиляден щит пред Москва,
вече не могли да я защитят.
Да спаси страната и армията в такава ситуация,
можел само наистина необикновен човек.
Когато станали ясни мащабите на катастрофата
и била дадена заповед за отстъпление
Сталин повикал от обсадения Ленинград генерал Жуков.
Като пристигнал в Ставката и се запознал набързо с обстановката,
Жуков направил прост, но страшен извод:
"Отбранителен фронт по западното направление на практика вече няма."
Образуван се е голям пробив, незапълнен с нищо,
който няма с какво да бъде затворен, понеже няма никакви резерви.
По принцип всички пътища към Москва са открити."
Изглеждало, че произнесените от Хитлер думи
се превръщали в реалност.
Въпреки това, обкръжаването на съветските войски под Вязма
още не значело, че те са унищожени.
Немските танкове, които били разположени в периметъра на "котела" при Вязма,
били обхванали съветските войски в обръч, обаче не можели да потеглят за Москва.
Към Москва в този момент се насочили само няколко немски дивизии.
Сега пред Жуков стояла задачата да спре тези предни немски части,
и отново да организира отбраната на столицата,
докато върху нея не се е стоварила цялата мощ на Група армии "Център".
Последно препятствие по пътя на немците към Москва
била можайската отбранителна линия
на 120 км от столицата.
Можайската линия
Първата съветска отбранителна линия с противотанкова насоченост,
с дължина около 250 км.
Състояла се от противотанкови ровове,
бетонни дълговременни огневи точки, ДОТ-ове,
където можели да се поставят както картечници, така и противотанкови оръдия.
В началото на октомври на можайската линия се намирали само строителите.
Жуков имал за задача да запълни тези укрепления с войски.
Първи там били изпратени курсантите от московските военни училища.
Да хвърли в бой бъдещи офицери
Командването, на която и да е армия решавало да направи само в критични моменти,
но ситуацията под Москва ставала вече просто отчайваща.
Защитата на фронт дълъг повече от 200 км единствено от курсанти,
естествено е невъзможно.
Имало нужда от резерви.
По теория те съществували: седем стрелкови дивизии в процес на формиране.
Но необучени части биха задържали противника
в най-добрия случай за няколко часа.
В тези условия на съветското командване
се наложило да вземе едно от най-трудните решения за цялата война.
През септември 1941 г. в блокадния Ленинград вече започвал глад.
Доставката на продукти в града ставала все по-трудно.
И командването започнало да трупа под Ленинград
сили за пробив на блокадата...
но няколко часа след катастрофата при Вязма
тази операция била отменена.
Ленинградските дивизии получили заповед да се товарят на ешелони.
Влаковете тръгнали към Москва, на можайската отбранителна линия.
Войниците на дивизия "Райх", които първи се насочили към Москва,
скоро съжалили за участта си на първопроходци.
На Бородинското поле, където през 1812 година
станало сражението с армията на Наполеон,
заела позициите си, пристигналата от Далечния изток,
32-ра дивизия на Виктор Полосухин.
Интересното е, че щабът на дивизията се разположил именно там,
където през септември 1812 година
се намирал командният пункт на Кутузов.
Първите немски танкове се появили на шосето Москва-Минск.
Те вървели по магистралата в колона по два.
От двете страни на пътя
били разположени съветски ДОТ-ове с противотанкови оръдия.
При село Елня шосето се спускало в дълбока падина към реката.
Като изчакали танковете да се спуснат в ниското,
съветските артилеристи открили огън.
Танковете не успели да обърнат и на пътя се получило задръстване.
Като резултат цялата предна колона било унищожена.
В състава на немските войски имало 4 батальона от френски доброволци.
При Бородино фелдмаршал фон Клюге с обърнал към тях с реч,
като им напомнил, как по времето на Наполеон французи и немци
се сражавали тук заедно против руснаците.
На следващия ден френският легион се хвърлил в бой,
но като не издържал дори първите съветски атаки,
бил напълно разгромен.
Оцелелите французи се оттеглили в тила,
а после били изпратени на запад.
Заповедта на командващия, Жуков била недвусмислена:
„Да се осъществява упорита отбрана на Можайско шосе".
Всеки спечелен ден в тези боеве
създавал възможност да се привлече към Москва от далечните ъгълчета на страната
още една част.
За пет дена немците успели да напреднат с общо 300 метра.
Дивизия "Дас Райх" понесла огромни загуби.
Повечето командири били убити или ранени.
Немците се опитали да сломят съпротивата на защитниците на Москва с ураганен огън.
Иван Макуха, курсант от Подолското артилерийско училище:
„При преки попадения в ДОТ-а бивахме помитани от взривната вълна,
засипвани с бетонни парчета,
от очите и вратовете и шиите ни бликаше кръв."
Като получили подкрепление, немците засилили натиска си.
На 13 октомври паднала Калуга,
на 16 октомври Боровск,
на 18 октомври от Бородинско поле отстъпила дивизията на Полосухин.
С последни сили
успели да спрат врага при реките Протва и Нара,
а по това време Жуков успял да стабилизира фронта.
Донесение на щаба на 57-ми немски танков корпус от района на Можайск.
„Последните боеве за завземане на руските позиции
бяха най-ожесточените за целия период на руската кампания."
Загубите в танкове от началото на операцията до средата на октомври
силно нараснали.
На немците, които първи се озовали около Москва,
сега не завиждали.
Москва се защитавала с всичките достъпни ѝ средства.
За извършване на заградителни работи към фронта
изпратили осем отряда.
Те минирали Московско шосе, Подолското,
Старокиевското, Киевското, Можайското,
Звенигородското, Ленинградското, Дмитровското и други.
Били минирани всички мостове,
поставили заграждения на ж.п. линиите,
общо над 150 минни полета
преграждали пътя на немските войски към Москва.
Около столицата създавали горски прегради от паднали дървета.
В гората бригади по 5 - 7 души
работели на разстояние 50-70 метра един от друг.
Режели боровете,
които падали в посока на вероятното движение на танковете на противника
И образували непреодолими препятствия.
Справка:
Общата площ на горските прегради около Москва
съставлявала 53 185 хектара.
Това са примерно 5 на 105 хектара горски площи.
През това време армиите, обкръжени при Брянск и Вязма
не капитулирали, както очаквали немците.
В котела съветските части дали последния си бой.
За борбата със сражаващите се части на Червената армия
се наложило немците да отделят 24 дивизии от тези,
които през това време трябвало вече да настъпват към Москва.
Командирът на 7-ма танкова дивизия на Вермахта фон Функ:
"Боевете, които последваха обкръжението на руснаците,
са едни от най-тежките, които някога сме водили.
Цели гренадирски взводове
са унищожени до крак."
Немците успели да сломят съпротивата едва след една седмица упорити боеве.
На два съветски фронта при Вязма и Брянск
се сражавали 580 000 души.
От тях 130 000 били убити,
ранени или безследно изчезнали.
значителна част от войските се оказала в плен.
От обкръжение излезли 85 000 души.
Командващият Брянския фронт, Ерьоменко, който бил ранен тежко,
бил евакуиран със самолет в Москва.
Загинали командващият 50-та армия, генерал-майор Петров,
командващият на 24-та армия, генерал-майор Ракутин.
Попаднали в плен, командващият на 20-та армия, генерал-лейтенант Ершаков,
(загинал в концлагер,
командващия 32-ра армия генерал-майор Вишневский,
(освободен от концлагера през 1945 година
и възстановен в звание с възстановяване на всичките му награди).
Бил ранен и попаднал в плен
командващия на 19-та армия генерал-лейтенант Лукин.
Михаил Фьодорович Лукин
Бил освободен от плен през 1945 година.
Когато това било доложено на Сталин, той казал на Конев:
Предайте на Лукин благодарности за Москва.
В личното дело на Лукин има надпис от ръката на Сталин:
Верен човек е.
Да му се възстанови званието!
В службата да не му се пречи!
Било средата на октомври.
В момента, в който основните сили на Група армии "Център"
завършвали ликвидацията на обкръжените съветски части,
Жуков съсредоточавал все нови и нови части към Москва.
Започнали есенните проливни дъждове.
В по-късен период неуспехите на немците при октомврийското настъпление към Москва
бяха обяснявани изключително с метеорологичната обстановка.
Да, обаче разкаляните пътища с
…

Need subtitles from another video?