YouSub
Untitled

bg Bulgarian

Untitled Bulgarian subtitles

0 downloads · 600 lines · added Dec 7, 2015

Report a problem
What's wrong?
Advertisement

Bulgarian transcript

ВЕЛИКАТА
НАРОДНАТА
СВЕЩЕНАТА
ВОЙНА
ВЕЛИКАТА ВОЙНА
Немски войници разглеждали странната установка, пленена в боеве под Старая Руса.
На пръв поглед тя съвсем не приличала на артилерийска система.
Но независимо от това, тя била оръжие и то оръжие от ново поколение,
бойна машина със закрепени на ферми реактивни снаряди.
Съветският контраудар под Старая руса, поддържан от съветските реактивни установки,
задържал настъплението на немската група армии "Север", устремила се към Ленинград.
Червената армия спечелила време и скоро станало ясно,
че този успех ще има решаващо значение в бъдеще.
5- та серия БЛОКАДАТА НА ЛЕНИНГРАД
СПРАВКА:
Реактивната артилерийска система залпов огън БМ-13,
известна като "Катюша", сама по себе си се състояла от, монтирана на автомобилно шаси
рама с ферми, на които били закрепени ракетите.
Меренето по целите ставало чрез въртящ и повдигащ механизъм,
както и с артилерийски мерник.
Като недостатък на БМ-13 може да се спомене голямата разсейване на снарядите,
което се отразявало на точността на попаденията.
Впрочем, това се компенсирало от броя на изстреляните почти едновременно снаряди.
За 10 секунди само една "Катюша" пускала 16 снаряда,
затова една батарея БМ покривала значителна площ, заета от противника.
При попадане на ракетата в целта взривното вещество в нея избухвало от двете страни.
Възникналите детонационни вълни се сблъсквали и налягането на газа нараствало.
Парчетата от корпуса получавали голямо ускорение, нагрявали се до 600-800 градуса
и оказвали силно запалително въздействие. Именно затова възникнала легендата,
че ракетите на "Катюшите" били с термитен заряд.
Завладяването на Ленинград, най-важното пристанище на Балтийско море
било смятано от немското командване за една от най-важните цели на цялата кампания.
Действията на съветските подводници и кораби можели да повлияят
върху доставките по море на шведска руда за Германия.
Затова неутрализирането на Балтийския флот било от първостепенна важност за Хитлер.
В плана "Барбароса" направо се посочвало, че настъплението към Москва
може да започне едва след превземането на Ленинград и Кронщадт.
Тази част от плана не претърпяла изменения.
Журнал за бойните действия на Вермахта за 30 юни 1941 година:
"Фюрерът както преди възнамерява да насочи крупни сили на танковите групировки
от действащата на фронта Група армии "Център" на север, към Ленинград,
за да завладее бързо ленинградския промишлен център.
През юни 1941 г. немското настъпление към Ленинград било спряно
на така наречения Лужски рубеж.
Системата отбранителни съоръжения с дължина 175 и дълбочина 12 километра
била строена от ръцете на ленинградчани и резервни части в първите месеци на войната.
През август Група армии "Север" получила още танкове и пикиращи бомбардировачи
от Група армии "Център".
С тяхна помощ немците успели да пробият лужската отбранителна линия
и да обкръжат защитаващите я войски.
Командването на Ленинградския фронт въвело в бой тежки танкове КВ,
които били произвеждани именно тук, в Ленинград в заводите "Киров".
Танк КВ имал челна броня дебела 75 мм.
37-милиметрово противотанково оръдие не оставяло на бронята му дори и драскотина.
Поради неуязвимостта си КВ получил прозвището " Gespenst" - призрак.
Но недостигът на гориво, резервни части и недостатъчната подготовка на екипажите,
довели до това, че много машини дори при малки повреди били зарязвани по пътищата.
На 19 август рота танкове КВ с командир ст. лейт. Зиновий Калабанов,
заела отбранителна позиция в засада под Красногвардейск, Гатчино.
Лично командирът избрал позиция до преминаващото през мочурливо място шосе.
Когато по пътя се появила колона немски танкове,
Калабанов поразил 2-те първи и 2-те последни машини,
а след това един подир друг разстрелял всичките 22 немски танка.
В края на боя ротата му доложила, че е унищожила 43 вражески танка.
След боя танкистите преброили по машините си 150 попадения на немски снаряди.
След първите донесения за танковете КВ, Хитлер настоявал за завземане на града,
където се намирал единственият завод за производство на свръхтежки танкове.
Но да се спре немското настъпление по всички направления само с тежки танкове,
било невъзможно.
Докато един германски корпус настъпвал към Красногвардейск,
друг вече пробил през Любан и Тосно.
На 30 август немците прекъснали железопътната линия и шосето,
което свързвало Ленинград със страната.
От север към града се придвижили финландски войски.
Връзката на града по суша с Голямата земя била прекъсната.
В Ленинград се появили проблеми с електрозахранването.
На 8 септември немците излезли на Ладожкото езеро
и превзели Шлисебург.
Започнала блокадата на Ленинград, която продължила 1 882 дена,
2 години и 5 месеца.
Справка:
Към 1942 г. в Ленинград имало над 2 1/2 милиона жители.
в това число около 400 хиляди деца.
Градът се превърнал в пристан за над 300 000 бежанци от Прибалтика и съседните области,
а запасите от храна и гориво в него имало само за 30 дена.
Над жителите на града надвиснала заплахата от гладна смърт.
Ръководството на страната, което осъзнавало тази опасност,
още през септември 1941 г. предприело опити да разкъса обръча,
но те всичките били безуспешни.
В района на Шлиселбург немските съединения излезли на на Ладожкото езеро.
На тесния участък със ширина 12 км
се правели общо взето опитите да бъде пробита ленинградската блокада.
Изтичал месец септември на 1941 г.
Времето, загубено от немските войски по време на боевете за Старая Руса,
не можело вече да се върне.
Танковете и авиацията им били нужни под Москва,
където се подготвяла операция по превземането на столицата.
От дневника на командващия Група армии "Север, фон Лееб:
"11 септември. Запазва се усещането за остър недостиг на време,
тъй като Главното командване на сухопътните войски
настоява от 15 септември да му бъдат предадени 7 подвижни съединения."
Танковите части на Вермахта били насочени към Москва,
но Ленинград както преди си оставал в обсада.
На същия този 11 септември армейски генерал Жуков
бил назначен за командващ Ленинградския фронт.
Заедно с него пристигнал и заместникът му, генерал-майор Федюнинский.
Иван Иванович Федюнинский,
по-голяма част от кариерата си прекарал на Далечния изток.
Участвал във военните действия на Китайско- Източния железен път (КВЖД).
За боевете на Халхин Гол би удостоен със звание Герой на Съветския съюз.
В началото на войната успешно командвал стрелкови корпус в района на Брест и Ковел,
където би ранен тежко.
Назначаването на Жуков говорело за това, какво значение придавало
съветското Върховно командване на отбраната на Ленинград.
Пристигането му много въодушевило и защитниците на града.
По спомените на много ветерани, в редовете на бойците се усилила увереността,
че градът ще бъде спасен.
С присъщата му енергия Жуков се заел с организацията на отбраната на града,
като залагал главно на артилерията.
На подстъпите към Ленинград на негово разположение били
корабните и брегови оръдия на Балтийския флот.
Справка:
Корабите на Балтийския флот били въоръжени със 153 оръдия с калибър над 100 мм.
Всичко на флота и в състава на бреговите батареи имало повече от 300 такива оръдия.
По времето на щурма на Ленинград те изстреляли по врага над 25 000 снаряда.
в това число над 6 000 тежки с калибър от 180 до 406 мм.
Огънят на флотската артилерия спрял настъплението на немците на 7 км от града.
До Зимния дворец оставали само 16 км.
В района на Ораниенбаум по настъпващите немски войски
огънят се водел от форт " Красная горка".
Той вече бил подготвен за взривяване в случай на отстъпление
и артилеристите не жалели боеприпасите.
Взривната вълна от снарядите буквално обръщала немските танкове.
Далекобойността на батареята прокарала чертата,
която хитлеристите така и не могли да преодолеят.
Настъпващите войски на генерал Кюхлер били спрени.
Георг фон Кюхлер.
През 1941 година генерал-полковникът навършил 60 години.
Завършил военна академия още преди Първата световна война,
служил в артилерийски части и щабове.
Под Ленинград командвал 18-та армия, а след това и цялата Група армии "Север".
Осъден бил от Нюрнбергския трибунал на 25 години затвор, след 7 години бил освободен.
Срещу Балтийския флот немското командване хвърлило пикиращи бомбардировачи.
В небето на Кронщадт се появили немски самолети.
Един от тях бил пилотиран от Ханс Улрих Рудел,
бъдещият най-известен ас на Луфтвафе.
Още в първите си атаки немските летци
хвърлили няколко бомби върху съветския линеен кораб "Марат".
Две 500-килограмови бомби взривили снарядите в оръдейната кула.
Кулата хвръкнала във въздуха и после паднала в пробойната на палубата.
След няколко атаки потопеният линеен кораб полегнал на дъното.
На дъното отишли още два кораба и защитниците на града загубили наведнъж
35 мощни оръдия.
В първите месеци на блокадата на улиците на Ленинград били поставени
1 500 високоговорителя.
Радиомрежата била източник на информация за населението за въздушните атаки и тревоги.
Веднага след края на предаванията започвал да звучи метроном.
Бързият ритъм означавал въздушна тревога, бавният - отбой.
Ритмичните звуци на метронома, под които протичал живота на ленинградчани,
станали един от символите на блокадата.
Ефективността на немските бомбардировки на самия Ленинград била ниска.
Плътността на съветската зенитна артилерия в града
била 8 пъти по-голяма от берлинската или лондонската.
Доста по-голяма опасност представлявали снарядите на немските оръдия.
По стените на ленинградските домове се появили надписи:
"Граждани, при артилерийски обстрел тази страна на улицата е най-опасна."
Немците не обстрелвали високите здания и върховете на кулите в морската столица,
тъй като те били добър ориентир за артилерията им.
Цялата ѝ мощ се стоварвала върху мостовете, жилищните райони
и предприятията на града.
В небето над града постоянно висели вражески самолети,
които коригирали огъня на оръдията.
Наложило се с чували пясък и шперплатови щитове да предпазват ценните паметници.
Но в предградията на Ленинград много исторически паметници били разрушени
и загубени завинаги
Били разграбени и разрушени: Големият Екатеринински дворец в Царское село,
Големият дворец в Петерхоф.
Изнесената от немците, известна с уникалността си "Кехлибарена стая"
до ден днешен не е открита.
на 8 септември 1941 г. обект на немските бомбардировки станали Бадаевските складове.
дървени складове за храни в Ленинград.
Заревото на пожара се виждало дори в покрайнините на града.
От уста на уста се предавала страшната вест за изгорелите запаси захар и брашно,
но ситуацията било много по-лоша, отколкото те могли да си я представят.
И в най-добрия случай изгорелите продукти щели да стигнат за една седмица,
а градът имал нужда от хиляди тонове продоволствие на ден.
В града доставяли не повече от 200 тона товари за денонощие, само 20% от нужното.
До Голямата земя имало не повече от 50 км воден път по Ладожкото езеро,
но да се организира по него снабдяването на града не било толкова лесно.
Езерото отдавна се славело с бури и т.н "ударни вълни",
особено опасни за малките съдове.
По тази причина още при Петър Велики между Волхов и Нева прокопали канал.
и плавателните съдове почти не минавали направо през езерото.
Пробивът на немците на южния бряг на Ладжкото езеро
прекъснал превозите и по ж.п., и по канала.
Защитниците на града трябвало отново да строят пристан на западния бряг на езерото.
Първите баржи били разтоварени направо на необорудвания бряг
само седмица след началото на блокадата.
Появило се трасе, което получило названието "пътят на живота".
През първия месец успели да доставят в града 10 хиляди тона продоволствие,
което не стигнало и за 10 дена.
През юли, с въвеждането на купонна система,
работниците в Ленинград получавали по 800 грама хляб на ден, останалите по 400 грама,
но в началото на октомври нормите били намалени 2 пъти,
а в края на ноември градът се приближил към прага на гибелта.
Хлебната дажба била намалена на 250 грама за работещите
и 125 грама за останалото население.
Качеството на хляба се влошило.
В него прибавяли изгоряло брашно от Бадаевските складове,
понякога разни примеси, включително и хранителна целулоза
от преработката на дървесина във фабрика Госзнак, където до войната печатали пари.
Тази критична ситуация с продоволствието в Ленинград продължила месец и половина,
а в последствие се подобрила,
но първите болни и изтощени хора се явили в болниците в началото на ноември 1941 г.
И към края на месеца в Ленинград от глад умрели повече от 11 хиляди души.
Мразовитата зима на 1941-42 година вселявала надежда:
"Замръзне ли водата, ситуацията със снабдяването ще се подобри",
обаче отново се проявил коварният характер на Ладожкото езеро.
То никога не замръзвало напълно.
Откритата вода трошела леда, той се разчупвал на парчета...
неустойчивостта на леда и размразените места,
наложило да се откажат от строежа на ледения път по най-краткото разстояние
между източния и западния бряг.
При това немската артилерия била разположена твърде близо до брега.
На 20 ноември, когато дебелината на леда достигнала 180 мм на,
на леда излезли конните обози,
след 2 дни и автомобилите.
Двутонните камиони возели по 2-3 чувала.
но даже и при такава предпазливост няколко камиона потънали.
Шофьорите стояли на стъпенките, готови да скочат, ако колата започне да потъва.
Случвало се към камионите да закачват шейни, за да вземат повече товар.
По обратния маршрут извеждали от града жителите му.
Общата дължина на "пътя на живота" била 30 км.
На леда устроили пунктове за хранене, техническа и медицински помощ, зареждане.
В зависимост от метеорологичните и военните условия маршрутът се изменял.
За охрана на трасето били създадени две отбранителни полоси,
на 8 и 12 км от брега, зает от противника.
Направо на леда в снежните окопи направили картечни гнезда.
Защитавали "пътя на живота" със зенитки и изтребителна авиация.
Но неспирните немски бомбардировки и артилерийски обстрел на пътя
достигали целите си.
През първата седмица на превозите били загубени 52 машини.
Независимо от всички усилия за снабдяване на града и евакуацията,
през декември 41-ва в Ленинград от глад и студ умрели 53 хиляди човека.
Скоропостижната смърт на минувачи станала нещо обикновено, хората вървели
падали и умирали.
През декември погребалните служби събирали ежедневно от улиците по около 100 трупа.
От дневника на жителката на Ленинград, Елена Алекснадровна Скрябина.
"Днес се умира толкова лесно.
Отначало престават да се интересуват от каквото и да е,
лягат в леглото и не стават повече.
Умират така, сякаш са заспали.
А околните полуживи хора не им обръщат никакво внимание."
Много шофьори по Ладожкото шосе правели по 2 курса в денонощие, 1 нощем, 1 денем.
Началникът на ледения път, Нефьодов, писал:
"През нощта по езерото трябва да се пътува със запалени фарове.
Така излиза по-евтино. Трошим по-малко машини,
отколкото ще унищожи вражеската авиация."
Друг път камионите потъвали под леда така бързо,
че под водата от дъното още дълго светели фарове.
През първия месец работа на трасето потънали и заседнали в размразените места
почти 300 машини, но целта била постигната.
Средният обем на доставките надвишил минималните дневни нужди на града.
Над половин милион души през зимата на 1941-42 г. били откарани в евакуация.
Защо градът не се предал? Можела ли е капитулацията да спаси мирното население?
Отговорът на този въпрос ясно се вижда в Директива на Хитлер
№ 1601 от 22 септември 1941 година:
След поражението на Съветска Русия
по-нататъшното съществуване на този населен пункт
не представлява никакъв интерес.
Предвижда се да се обкръжи града и чрез обстрел с всички възможни калибри
и непрекъснати бомбардировки от въздуха да бъде изравнен със земята.
Спасението на града било възможно само чрез пробив в блокадата.
Ленинград не бил просто голям град.
Тук се намирали на големите промишлени предприятия и базата на Балтийския флот.
Загубата му щяла да доведе до загуба на порт Мурманск,
през който в СССР идвали товарите и военната техника от САЩ и Великобритания.
И не ще и дума, Ленинград оставал най-голям културен и духовен център на страната,
за съдбата на който следял целият народ, като му помагал и го поддържал с всички сили.
Борбата за Ленинград станала едно от най-важните събития
за цялата Велика Отечествена война.
Съветското командване взело решение да разкъса обръча на обкръжението
на най-тесния участък, Шлисербургско-Синявинската издатина.
Неголемият участък широк 10 км между войските на на двата фронта,
Ленинградския и Волховския, бил зает от хитлеристите.
Като използвали условията на местността, те създали тук 3 отбранителни линии.
През дъждовната нощ на 20 септември
близо до Московска Дубровка неголемият отряд на капитан Василий Дубик
с рибарски лодки и самоделни салове пресякъл реката.
Десантниците безшумно изкачили сипея и нахлули в немските траншеи.
Немците изобщо не очаквали атаката и съветските войници
бързо завладели неголям участък от брега на Нева.
Скоро след това натам тръгнали други части и бригада на морската пехота.
Това парче земя, наречено от бойците "Невский пятачок (педя земя)",
се превърнала в една от легендите на битката за Ленинград.
За ликвидация на плацдарма немците пратили 2 полка от въздушно-десантната дивизия,
която била прехвърлена от остров Крит и веднага била въведена в жестоки боеве.
"По-добре три пъти да скачаш с парашута над Крит, отколкото да водиш един бой в Русия",
казвали немските десантници.
Те не успели да превземат плацдарма, но скоро размерите му намалели
до 2 км по фронта и 500 м в дълбочина.
През октомври "Невский пятачок" оставал едва ли не единствената надежда
за съединение с Голямата земя.
Немците били пред Москва.
Резерви за пробив на блокадата нямало.
Жестоките боеве на "Невский пятачок" не спирали ни денем, ни нощем.
Все по-рядко успявали да прехвърлят на него допълнителни войски.
Целият плацдарм бил под обстрела на немците.
и съветските войници трябвало буквално да се заравят в земята.
Следващият опит да разкъсат блокадата бил предприет през ноември.
По това време хлебната дажба в града намаляла до 125 грама.
Не си дояждали и войниците.
Един от командирите решил да разбере, какво разстояние без да спират
могат да преминат бойците му.
Като резултат силите на повечето от тях завършвали още на 400-ния метър.
На 8 ноември 1941 г.в реч, произнесена в Мюнхен Хитлер заявил:
Ленинград няма на какво да разчита. Той ще падне рано или късно.
Никой не може да разкъса блокадата. На Ленинград е съдено да загине от глад.
В началото на ноември с помощта на прехвърлени на "Невский пятачок" танкове,
успели да превземат немските траншеи.
Като отговор немците прехвърлили към Московска Дубровка пехотна дивизия.
В ноемврийските боеве, станали най-кървавите в историята на "Невски пятачок",
съветските войски загубили повече от 5 000 души.
Едва към края на годината интензивността на боевете намаляла до известна степен.
А в самия Ленинград през януари 1942 г. умирали до 4 000 души ежедневно.
в отделни дни до 7 хиляди.
Най-страшен през цялата блокада бил януари,
тъй като в първата половина от месеца, цялото незаето население в града
изобщо не получавало продукти с купони.
Производството на електроенергия се съкратило до 4% от довоенното равнище.
Силни студове, достигащи до 30 градуса сковали водопровода.
Отоплението не работело.
В употреба влезли мебели, огради, дъски и всичко, което можело да гори.
От дневника на Елена Александровна Скрябина:
"Смъртта стана явление, което може да се види на всяка крачка.
Като излезеш сутрин навън, натъкваш се на трупове, които лежат до входа на улицата.
Труповете лежат дълго, защото няма кой да ги прибере."
Невероятно е, но в тези условия градът продължавал да работи.
Кировският завод, който се намирал само на 4 километра от фронта,
нито ден не спирал производството и ремонта на танкове.
Случвало се, полуокомлектовани КВ да водят огън по противника направо от цеховете
през пробити в стените амбразури.
Ленинградския институт по растениевъдство имал уникална колекция
от образци от зърнени и други селскостопански култури.
28 сътрудника на Института умрели от глад по време на блокадата.
но селекционният фонд, който съдържал няколко тона зърно, ориз и картофи,
ост
…

Need subtitles from another video?