YouSub
Untitled

bg Bulgarian

Untitled Bulgarian subtitles

0 downloads · 666 lines · added Dec 7, 2015

Report a problem
What's wrong?
Advertisement

Bulgarian transcript

ВЕЛИКАТА
НАРОДНАТА
СВЕЩЕНАТА
ВОЙНА
ВЕЛИКАТА ВОЙНА
Съветските войски се оттегляли през мостовете на Волга.
Внезапно се разнесъл ужасен грохот, който бил чут на много километри от града.
Черните гъби от взривовете в складовете и вагоните с боеприпаси
се издигали високо в сивото октомврийско небе.
Войските, за които били предназначени тези снаряди и патрони
или се сражавали в обкръжение под Вязма, или отстъпвали навътре в страната.
По пътищата царял хаос, фронтът рухнал.
Било месец октомври 1941 г.
Немската операция "Тайфун" за превземането на Москва засега се развивала по план.
Вече няколко часа след взривяването на боеприпасите на Ржевския железопътен възел,
в градя навлязла вражеската пехота.
Впоследствие било извършено разследване относно унищожаването на боеприпасите под Ржев.
То доказало, че съветското командване действало правилно.
Не било възможно да се откарат мините и снарядите,
тъй като немската авиация разрушила всички пътища.
Ешелоните с боеприпасите неслучайно се оказали в Ржев.
Градът бил важен пътен възел и това определяло значението му и за двете страни.
В сраженията си армиите използват цели ешелони със снаряди, мини, патрони
гориво и продоволствие и затова борбата за големите магистрали
била особено ожесточена.
Всяка от страните се стремяла да защити своите линии за снабдяване
и да блокира превозите на противника.
През Ржев преминавала железопътната линия, водеща от Москва към Великие Луки.
Докато немците държели Ржев, Червената армия
не можела да използва тази транспортна артерия
за снабдяване на войските си,
които били заплаха за тила на Група армии "Център" в Смоленск.
Ако успеели да изхвърлят немците от Ржев, щяла да се появи възможност
да се атакува фланга и тила на немците на московското направление.
На свой ред частите на Вермахта в Ржев
били снабдявани по железопътното разклонение, идващо от Вязма през Сичовка.
Ако немците отстъпели от Сичовка,
това щяло неизбежно да доведе до криза в снабдяването им и загуба на Ржев.
Няколко дена след взривяването на складовете
отстъпилите от Ржев съединения на Червената армия образували Калининския фронт.
Негов главнокомандващ станал генерал-полковник Конев.
Иван Степанович Конев,
маршал на Съветския съюз, два пъти Герой на Съветския съюз.
Започнал войната като командващ 19-та армия.
Взел участие в сражението за Смоленск
и за заслугите си за успеха му бил назначен за командващ на Западния фронт.
Като резултат от операция "Тайфун" поверените му войски попаднали в обкръжение.
Причините за този неуспех
били разследвани от комисии на Комитета по отбраната начело с Молотов и Ворошилов.
Само няколко седмици преди това вследствие изводите от подобно разследване
бил разстрелян командващия Западния фронт генерал Павлов.
Конев бил спасен от Жуков, който пристигнал от Ленинград.
Неуспехи можели да споходят и гения,
а да се губят талантливи командири, когато врагът е до стените на столицата,
чисто и просто е неразумно.
Конев станал заместник на Жуков, а скоро след това застанал начело на Калининския фронт.
Зимата на 1941 г.
Под Москва съветските войски преминали в контранастъпление
и немската 9-та армия се оттегляла от Калинин към Ржев.
Хитлер отстранил фон Бок от командването на Група армии "Център".
Оставали му само няколко часа, за да предаде работата на приемника си фон Клюге.
От дневника на фон Бок:
Обърнах внимание на фон Клюге, че концентрацията на противника на фронта на 9-та армия
може да доведе до голямо руско настъпление против северния фронт на Групата армии.
Клюге добре запомнил този урок.
Ханс Гюнтер фон Клюге, генерал-фелдмаршал, ветеран от Първата световна.
През 1939-та вече командвал армии.
След провала на заговора против Хитлер сложил край на живота си.
След края на войната ковчега с тялото му бил откраднат от семейната гробница.
И до ден днешен не е известно, къде се намират костите му.
Прогнозата на фон Бок се оказала точна.
Конев получил директива от Ставката:
"Прекъснете железните и автомобилни пътища по
по посока на Гжатск и Смоленск, западно от Вязма,
с цел да се лиши противника от основни комуникации."
От противоположна посока към Калининския фронт настъпвал Западният фронт на Жуков.
Ако войските на двата фронта се справели със задачите си,
то Група армии "Център" щяла да се окаже в гигантски "котел".
Прекъсването на пътищата било възложено на 39-та армия
със средна численост на дивизия по 9,500 човека.
Ржев бил считан за спомагателна цел.
Атакувала го 29-та армия със средна численост на дивизия по 5,500 човека
вместо щатните 11,000.
Операцията започнала успешно.
39-та армия пробила на тесен фронт немската отбрана западно от Ржев
и се устремила към главната магистрала, която снабдявала Група армии "Център".
След нея в пробива навлязла 29-та армия, нанасяйки удар по Ржев в тил.
Създавало се впечатление, че немският фронт ще рухне всеки момент.
Военен лекар Хайнрих Хаапе, 6-та пехотна дивизия на немците:
"Получихме попълнение от полковия тил на строителните и железопътните родове войски.
Насам бяха изпратени всички остатъци и огризки.
Много от тях изобщо не можеха да стрелят. Пушечното месо бе хвърлено в боя.
Докато след стрелба ние сменяхме позиции, новопристигналите стреляха от едно място.
Откос от руски автомат и те загиваха.
Проверката показа, че от 130 човека, които пристигнаха при нас преди няколко часа,
104 бяха загубени."
Настъплението на Калининския фронт довело до обкръжаване на на 29-ти корпус на немците
в района на Оленино,
но идващите от противоположна посока войски на Западния фронт
били ангажирани в боеве в района на Юхнов.
В района на Вязма успял да проникне само Кавалерийският корпус на Белов.
Справка:
Големите загуби на танкове в първите дни на войната довели до това,
че в края на 1941 г. в Червената армия нямало големи танкови съединения.
За разгръщане на настъпление се използвала конница.
Кавалерийските корпуси били въвеждани в пробивите на отбраната
и действали срещу комуникациите на противника.
В състава им имало танкова бригада, полеви противотанкови и зенитни оръдия,
миномети.
Кавалеристите станали мобилни пехотинци.
Конете били използвани само като средство за придвижване.
Боевете в конен ред били рядко явление.
Обикновено конниците се спешавали, коневодите взимали конете и бойците воювали като пехота.
Към края на войната се създавали конно- механизирани групи в състава на конницата,
танковите и самоходни полкове, полковете с "Катюши" и другите части.
Такива групи съчетавали в себе си мощ и мобилност.
На 16 януари мястото на командващия немска 9-та армия Щраус
било заето от генерала от танковите войски, генерал Валтер Модел.
Един ден преди това Хитлер издал заповед за отстъпление на цялата Група армии "Център".
Войските се отвеждали на т.н. позиция "Кьонигсберг", северно от Ржев,
източно от Зубцов, Гжатск и Юхнов.
Това отстъпление дало възможност на Клюге да освободи няколко дивизии,
които отишли при 9-та армия.
Те подпомогнали немците да нанесат контраудар
и да възстановят връзката с обкръжените в района на Оленино корпуси.
Едновременно с това немците превзели линиите за снабдяване
на 39-та и 29 армия от Калининския фронт.
Войските на Конев били спасени от катастрофа благодарение на успешното настъпление
на Северозападния фронт към Велиж, Великие Луки и Холм.
В резултат на това настъпление
линията на фронта се огънала и образувала западните предни линии на ржевската издатина.
В тях още оставал коридор между Белий и Нелидово,
благодарение на който 29-та и 39-та армия
запазили връзката си с главните сили на фронта.
Конев почуствал приближаващата се опасност
и предварително заповядал на 30-та армия
да се премести под Ржев, за да пробие коридор за 29-та и 39-та армия,
а Модел вече бил получил резерви от фон Клюге.
Преуморените, но запазили боеспособността си танкови и моторизирани дивизии,
в това число есесовската "Дас Райх",
дали възможност на Модел не само да отбие всички атаки на Конев,
но и да обкръжи 29-та армия в Мончаловския лес.
С яростни удари Конев се мъчел да измъкне своите от "котела".
Модел направил заслон от фанатични есесовци от "Дас Райх" и постоянно го усилвал.
Тук се проявил характера на Модел като пълководец.
Той разпределял пристигащите части по полкове и батальони
и запушвал с тях пробивите по разни направления.
Малочислената 20-та армия не можела да направи много нещо за пробив в този заслон.
Тогава Конев взел необикновено решение.
На 17 февруари в обкръжението се приземил неголям въздушен десант.
Десантниците станали водачи в пробива на юг.
До 20 февруари към своите си пробили път 5,200 души.
Загубите на 29-та армия достигнали около 14,000 души.
Да превземат шосето Сомленск-Вязма
и така да разгромят или да принудят към отстъпление Група армии "Център"
през зимата на 1941-42 година не било по силите нито на Жуков, нито на Конев.
Загубите на войските от Калининския фронт през от януари до април 1942 г.
достигнали 341,000 души, включително 123,000 убити
и безследно изчезнали.
През същия период Западният фронт загубил 105,000 души,
включително 30,000 убити и безследно изчезнали.
Група армии "Център загубила около 300,000 убити и ранени.
Лятото на 1942 година.
Ярката слънчева светлина прониквала в гората.
Тишината била смущавана само от жуженето на лекия самолет и единични изстрели.
Фон Клюге използвал свързочния Storch не само да лети до войските,
а и за лов.
Особено обичал да ходи на лов за лисици.
Опасни развлечения.
Неотдавна по време на полет над гората Модел бил ранен с изстрел от земята.
В горите имало партизани и червеноармейци.
След зимното настъпление в тила на Група армии "Център"
се образували няколко групи съветски войски, чиито връзки с основните сили на Калининския
и Западния фронт били слаби.
В района на Вязма се намирали кавалеристите на Белов
и няколко дивизии на 33-та армия на Ефремов.
Най-голяма опасност за немците представлявала издатината в района на Холм Жарковски,
която била защитавана от 39-армия и 11-ти кавалерийски корпус.
Снабдяването им ставало по тесен коридор.
Командирът на огневи взвод Михаил Лукинов:
"Пехотата беше малобройна и състоянието и беше незадоволително.
Всички коне загинаха.... А, бе, какви ти коне, хората бяха подпухнали от глад.
Болните транспортираха на ръце в чували до болниците на Голямата земя.
Е на тях дори завиждахме."
Ставката не се решавала да изостави завоюваната с кръв територия.
През юли 1942 г. немците планирани операция "Зайдлиц",
за да унищожат тази група.
Настъплението започнало сутринта на 2 юли.
След 3 дни две танкови дивизии на немците се срещнали в района на село Пушкари
на шосето Белий-Оленино.
В обкръжение попаднали всички части и съединения на 39-та армия
и 11-ти кавалерийски корпус, а също така част от силите на 41-ва и 22-ра армия.
Опитите за пробив продължавали в продължение на няколко дни.
Офицер за свръзка от 17-та гвардейска стрелкова дивизия Поляков:
" В щаба цареше атмосфера на спокойна обреченост.
Чувстваше се, че хората са направили всичко, което е възможно
и сега, за да изпълнят дълга си мъкнат товара си до изчерпване на последните си сили."
Командващият 39-та армия генерал Масленников отлетял със самолет за Москва.
Откаран бил и раненият му заместник генерал Богданов, който умрял в болницата.
До своите си пробили път около 18,000 души.
Общите загуби на обкръжените части достигнали 60,722 души.
В резултат на операция "Зайдлиц" окончателно се оформила ржевската издатина.
В центъра ѝ се намирали 2 железопътни магистрали.
Едната минавала от Москва през Ржев до Великие Луки,
а втората от Торжок през Ржев и Сичовка за Вязма.
Този немски плацдарм бил главно препятствие по пътя за пълен разгром на Група армии "Център".
Само превземането щяло да направи възможно железопътното снабдяване
на "клещите", които били насочени към тила на немските войски.
Немците разбирали това и с всички сили се държали за Ржев.
Освен това ржевската издатина била най-близкия до Москва немски плацдарм.
От съветската столица го отделяли само 150 км.
На всяка цена се налагало да премахнат издатината
и да отблъснат противника по-далеч от Москва.
Юли 1942 година.
След като се съвзел от зимното си поражение, Вермахтът започнал настъпление на юг.
с цел да завладее кавказкия нефт.
Червената армия отстъпвала към Сталинград и Ростов.
Знаменитата заповед 227 "Ни крачка назад!" била току що отдадена,
особено актуална за сталинградското направление.
А в центъра на съветско-германския фронт артилеристите вършели привичната си работа:
Зареждане, изстрел, коректировка на прицела и отново изстрел.
Създавало се впечатление, че това е обикновена престрелка.
Немските войници както винаги се криели в траншеята, дочувайки воя на падащи снаряди,
но те даже и не подозирали, какво става от другата страна на фронта.
До гаубиците под маскировката си стояла грамадата на тежко оръдие.
На позициите били пристигнали оръдия Б-4,
които още във войната с Финландия били наречени "Сталинска вария".
Б-4, съветска гаубица с голяма мощност, калибър 203.4 мм.
Благодарение на сменяемите снаряди и ъгъла на възвишение 60 градуса
се осигурявал избор на оптимална траектория за поразяване на различни цели.
Тези оръдия се използвали при пробива на укрепени линии,
атакуване крепости и улични боеве.
Те били в състава само на артилерията на Резерва на Върховното Главно командване.
Експлозиите на стокилограмовите снаряди на Б-4 незабавно биха привлекли вниманието на немците.
С цел да не разкрият появата на тежките оръдия, съветските артилеристи стреляли с леки гаубици.
После резултатите от стрелбата преизчислявали по таблицата на "Сталинската вария".
Именно тук, в горите били замаскирани и новите "Катюши".
На Западния фронт трябвало да се състои дебютът на новите установки Н-30
с мощна, 300-милиметрова бойна част с голяма разрушителна сила.
Пусковата установка М-300 при стрелба бил поставяна директно на земята.
На нея били поставяни 4 снаряда.
Вътре в кутията имало направляващи линии, по които се плъзгал снарядът.
Бил използван и двуреден начин на зареждане, което давало възможност от всяка установка
да се изстрелват по осем снаряда.
Далекобойност 2,888 метра.
Мощният реактивен снаряд на установката бил наречен от войниците Иван Дълбай.
В последствие бил разработен снаряд М-31
с далекобойност 4,325 м, а към него и установка на автомобилно шаси,
наречена във войските "Андрюша".
Животът на фронта протичал отмерено и дори спокойно.
Началник щаба на 20 армия Леонид Сандалов:
"В ясно време можеше да се види смяната на немските войници по постовете,
дима, излизащ от блиндажите, изливаната през брустверите вода от окопите...
Вечер се носеха звуци от устна хармоника, а нощем неутралната полоса се осветяваше от ракети."
Цялото това еднообразие внимателно се наблюдавало
с бинокли от старшите офицери на Червената армия,
преоблечени като войници.
Участъкът на фронта при позициите на река Держа под Погорело градище
бил избран от съветското командване за пробив и настъпление с далечна цел.
Директивата на Ставката гласяла:
"Завладейте градовете Ржев и Зубцов,
излезте и се укрепете здраво на реките Волга и Вазуза,
като подсигурите зад себе си мостови укрепления в района на Ржев и Зубцов."
Към операцията били привлечени 4 армии от Калининския и Западния фронт.
Първият трябвало да започне настъплението си на 22 юли, вторият 3 дена по-късно.
От другата страна на фронта също се чертаели настъпателни планове.
Паул, какво става при руснаците?
Засега всичко е тихо.
За своя цел немците избрали издатината при Сухиничи.
Планирало се операция "Смерч" да започне в началото на август.
Предвиждало се чрез удари в срещуположно направление от юг и север
да се отреже отиващата на запад дъга и съветските части да бъдат обкръжени..
Проливните дъждове превърнали пътищата в кални потоци
и настъплението на западния фронт се отлагало,
но Калининският фронт на Конев на 30 юли започнал операцията.
По план 30-та армия в края на втория ден трябвало да завладее Ржев.
Командващият артилерията на фронта генерал Хлебников:
"Две първи позиции в главната полоса на отбраната бяха разрушени,
а войската която ги заемаше бе унищожена почти напълно.
Към края на деня фронтът беше пробит, но Модел все още разполагаше с резерви.
По ж.п. линията пристигна 6-та пехотна дивизия
и сражението при Ржев се превърна в позиционна месомелачка.
За малки населени места и дори отделни височини се водеха боеве по цели седмици.
На север от Ржев такива били село Полунино и кота 200."
Командир на батальон от 6-та дивизия на немците Хоке:
"Движехме се към предната линия.
Адският огън на артилерията и минометите на противника засипа траншеите ни."
"Всички в укритието! Бързо!
Тук остават само наблюдателите! По-бързо!"
"Невероятното количество артилерийски батареи и ракетни установки от всякакъв вид!
Воят на "Катоюшите", който не може да бъде предаден с думи!
Ранените се влачат насреща ни.
Разказват, че отпред е много зле, много големи загуби."
"Войници, опомнете се! Веднага прекратете паниката!
Не обръщайте внимание, това е контузия."
"Руснаците унищожаваха техниката и въоръженията ни, изравняха с земята позициите ни."
Обаче всички атаки на съветската пехота завършвали с неуспех.
Съществен недостатък в тактиката на пехотата на Червената армия през 1942 г.
било дълбокото ешелониране на бойните редове, предписано от уставите.
В дивизия с два полка поставяли един ешелон отпред и един отзад.
По същия начин построявали батальоните и ротите в полковете.
Това създавало възможност да се подсилва удара по направление на най-големия успех,
но в резултат на такъв строй
от 27 стрелкови дивизии на първа линия заставали 8.
Това намалявало силата на удара и водело до големи загуби във вторите и трети ешелони,
причинени от артилерия и авиация още преди те да видят противника.
Командирът на 6-та пехотна дивизия Хорст Гросман пише:
"Много ни помогна артилерията, която стреляше до изчерпване на боеприпасите.
Често тя спираше атаката на руската пехота още от момента на началото ѝ.
Без нея нямаше да можем да задържим позициите си."
След преценка на резултатите от летните боеве през 1942 г.,
тактиката на пехотата на Червената армия била изменена съществено.
На 4 август утринната тишина в района Погорелое Городище
била нарушена от оглушителна канонада.
"Сталинските варии" влезли в боя, като изстрелвали снаряд след снаряд.
След точните попадения немските ДЗОТ-ове политали във въздуха с фонтани от дървени трупи.
90-минутната артилерийска подготовка завършила със залп на реактивната артилерия.
Пехотата се вдигнала в атака и започнало настъплението на Западния фронт.
Специален щурмови отряд си пробил път едновременно на участък
от железопътната линия дълъг 6 км и превзел мостовете през река Синяя.
Поставените за взривяване на мостовете мини били обезвредени.
По обяд съветските части навлезли в Погорелое Городище.
Немците били изхвърлени от него за няколко часа.
Справка:
Преди окупацията в Погорелое Городище живеели 3,076 души.
По-голяма част от жителите били разстреляни или изгорени живи
заради съпротивата им срещу новата власт.
Много умрели от глад и студ през зимата на 1941 г.
Някои били закарани в Германия на принудителна работа.
В момента на освобождението тук имало всичко на всичко 905 жители.
За два дена 20-та армия пробила отбраната на противника
и предните ѝ части излезли на реките Вазоза и Гжат.
Оставало да форсират тези реки и да завземат плацдарми.
Предвиждало се да бъде превзета заветната Сичовка още на 8 август
и да се прекъсне железопътната линия Вязма-Ржев.
Още малко и немската армия щяла да бъде лишена от тази важна артерия,
но на бреговете на Вазоза и Гжат съветските войски срещнали силна съпротива.
Тук се появили едновременно 5 свежи дивизии на противника: 3 танкови и 2 пехотни.
Модел се бил отказал от операция "Смерч".
Всички дивизии, предназначени за настъплението, той хвърлил за отпор на съветския удар.
Завързало се крупно танково сражение.
До Сичовка и заветния път на червеноармейците оставали броени километри,
но преминаването им се оказало трудно.
Всеки сто метра били преминавани с голяма мъка.
Продължаването на атаките би означавало безсмислени загуби.
Жуков решил да премине към отбрана на завзетите плацдарми,
а новия удар да нанесе във възела на немската отбрана в Карманово.
Това било
…

Need subtitles from another video?