Advertisement
Bulgarian transcript
ВЕЛИКАТА
СВЕЩЕНАТА
ВОЙНА
ВЕЛИКАТА ВОЙНА
Четвърта серия СТАЛИНГРАД
Рано сутринта на 19 юни 1942 година
над позициите на съветските войски тихо падал немски свързочен самолет "Щорх".
След него дори не се виждала обичайната за такива случаи димна диря.
Когато немците с отчаяна атака завзели мястото, където той паднал,
те намерили само една пробойна в резервоара.
Немският офицер, който се измъкнал от падналия самолет,
бил убит от съветските пехотинци и не успял да унищожи секретните документи.
Майорът се казвал Райхел.
Той бил началник на оперативния отдел на 23-та танкова дивизия
и носел план за съсредоточаване на частите в началото на операция с кодово име "Блау".
Операцията трябвало да осъществи мечтата на Хитлер:
за завладяване на кавказките нефтени кладенци
и да лиши руснаците от кръвта на войната - нефта.
Документите на м-р Райхел разкривали плана на врага далеч не изцяло
и напълно било възможно да са изфабрикувана от немците дезинформация.
След като разгледал заловените документи, Сталин ги оценил много предпазливо.
Възможно е, прихванатата заповед да е само частица от оперативния план на врага.
Може да се предполага, че аналогични планове има и на другите фронтове...
обаче на 28 юни 1942 г.
войските на Вермахта започнали операция "Блау".
Справка:
План "Блау" предвиждал разделянето на Група армии "Юг" на две части:
Група армии "А", трябвало да настъпва към Северен Кавказ
с цел завземане на съветските петролни кладенци,
група армии "Б", която включвала 6-та армия на Паулус и 4-та танкова армия на Гот
трябвало да върви на изток, към Волга и Сталинград, за да прикрива северния фланг
на настъплението към Кавказ.
Немските колони потеглили с бърз ход към Воронеж, Сталинград, Ростов на Дон.
Недостатъчно укрепеният южен сектор на съветско-германския фронт бил пробит.
Отстъплението на съветските войски се превърнало в бягство и скоро под Милерово,
на 300 км западно от Сталинград, неуправляемите части били обкръжени.
На едно от съвещанията ядосаният Сталин попитал командващия фронта Тимошенко,
защо не съобщава на Върховното Главно командване,
къде са се дянали войските от тези армии и каква е съдбата им.
" В тези армии, струва ми се, имаше 14 дивизии, а това са повече от 100,000 души.
В отговор Тимошенко само споменал
неутешителния брой на излезлите от обкръжение части.
Само няколко дни след това Тимошенко бил свален от поста му,
а нов командващ фронта станал Василий Гордов.
Смяната на командващия не донесла желания резултат.
Армията продължавала да отстъпва, като предавала един населен пункт след друг.
Все по-често съветски войници доброволно се предавали в плен.
Много минавали на страната на немците и ставали т.н. хиви.
Хиви, от немски Hilfswilliger, т.е. желаещ да помага, доброволни помощници на Вермахта.
Те били рекрутирани от местното население и военнопленниците.
Служели в спомагателните части като шофьори, санитари, готвачи.
С увеличаване на загубите на Вермахта били привличани и към пряко участие в боевете.
Непрекъснатото отстъпление на съветските части на изток продължавало,
когато излязла знаменитата сталинска заповед
№ 227, получила названието "Ни крачка назад"
Откъс от заповед № 227 от 28 юли 1942 г.
"Трябва да бъдат изкоренени разговорите, че имаме възможност постоянно да отстъпваме,
че имаме голяма територия, страната ни е голяма и богата,
населението е много, хляб винаги ще има в излишък.
Повече не бива да бъдат търпени командири, комисари и политработници,
частите и съединенията, на които самоволно изоставят бойните си позиции.
Паникьорите и страхливците трябва да бъдат избивани на място."
Специални заградителни отряди, били натоварени с задачата да спират бягащите,
и получили правото да стрелят по своите.
Реакцията на бойци и командири към заповедта била нееднозначна.
Много от тях се отнесли положително към нея.
"Трябваше да я издадат по-рано, за да не достигаме до зимната отбранителна линия."
Но не били малко и тези, които смятали, че заповедта няма да промени ситуацията
и нямат намерение да я изпълняват.
Числеността на заградителния отряд, в който влизали най-добрите бойци,
рядко превишавала няколкостотин войника.
Така, например, 4 заградителни отряда на 62-ра армия наброявали всичко 650 души
при обща численост на армията от 56 хиляди бойци.
Затова заградителните отряди в най-добрия случай смогвали да връщат хората в частите.
Справка:
Откъс от донесение на НКВД относно хода на боевете в Сталинград:
От 2 август до 15 октомври 1942 г. заградителните отряди
са задържали 140,755 военнослужещи, които избягали от предните линии на фронта.
От тях са били арестувани 3,980 души,
разстреляни са 1,189,
изпратени са в наказателни роти и батальони 2,961 човека.
Изпратени са в частите си и на сборни пунктове 131,904 души.
Обаче, само заградителните отряди не били достатъчни, за да бъде спрян врага.
Необходими били и натрупаните резерви.
На изток по гарите, запълнени от войските на резервните армии,
прозвучала команда: "По вагоните!"
Композициите потеглили към Дон.
Немските части се движели в посока Сталинград.
6-та армия се приближавала към Дон, но командващият се чувствал неуютно.
Фридрих Паулус.
От 1935 г. заемал длъжност началник щаб на различни съединения.
Той е един от авторите на плана "Барбароса" за нападение и водене на война срещу СССР.
След смъртта на ген. Райхенау бил назначен за командващ 6-та армия.
Той бил вманиачен на тема "чистота".
Дори и в разгара на боевете сменял долното си бельо по няколко пъти дневно.
Щабният работник, Паулус, по-скоро приличал на учен отколкото на генерал.
Той не станал кумир на войниците, като предшественика му, върлият нацист Райхенау,
решителен и умел командир.
Постоянно сравнявали Паулус с Райхенау и това го дразнело.
Справка:
6-та полева немска армия наброявала 270 хиляди души,
около 3,300 оръдия и миномети, 350 танка
и 1,100 самолета.
Противостоял ѝ Сталинградският фронт:
300,000 души
5,500 оръдия,
230 танка
и 1,000 самолета.
Неголямото числено превъзходство на съветските войски се неутрализирало,
защото се наложило да разпръснат силите си на на разстояние 500 км.
Паулус, обратно, събрал армията си в юмрук, за да нанесе концентриран удар от запад.
Пътят на немците към Сталинград преминавал през донските степи.
Там, течащият от север на юг Дон приближава почти плътно Волга, после свива на югозапад,
като образува голяма извивка.
Именно в нея заели отбранителни позиции две резервни армии: 62-ра и 64-та.
Зад гърба на войниците се издигал стръмен, с височина 25-30 м, брегът на реката,
който затруднявал оттеглянето и не позволявал да се направят достатъчно понтонни мостове.
Пробивът на врага на този участък заплашвал съветските войски с обкръжение.
Оставало им или да спрат врага, или да загинат.
Немското настъпление в извивката на Дон започнало на 17 юли.
Въпреки очакванията те не успели да разгромят съветските армии за няколко дни.
Боевете продължили цял месец.
Големият брой съветски войници, които се проявили при отбраната на Дон,
накарал немското командване да преразгледа стратегията си
на Източния фронт.
Ако, че Армията на Паулус не започнела действия при Сталинград,
настъпващата към Кавказ Група армии "А" можела да се окаже в обкръжение.
На Паулус спешно били дадени резерви.
Подсилили го с танковата армия на Гот, която тръгнала от юг в посока Ленинград.
Значението на града, наречен на името на Сталин растяло с всеки изминал ден.
Засилването на немската армия незабавно се отразило на обстановката.
Само след 2 седмици Паулус нанесъл нов удар и обкръжил главните сили на 6-та армия.
Съветските войски се оттеглили на източния бряг на Дон.
На немците оставало само да се прехвърлят през реката.
От Сталинград ги отделяли само 60 км.
В това време от юг към Сталинград вече идвали танковете на Гот.
Като извършил 150 км марш по степта, Гот внезапно излязъл в тил на съветските войски.
Действащите тук части били обединени в Югоизточен фронт с командир ген. Ерьоменко.
На югозапад от Сталинград, близо до малката ж.п. гара Абганерово,
съветските войски посрещнали немските танкове с огъня на "Катюшите".
Огън!
Ерьоменко докладва на Василевский:
"Летците, които изпратих да наблюдават боя доложиха, че районът на Абганерово
и местностите около него горят, всичко е обхванато от пожар. Моят извод е,
че тази работа са я свършили "Катюшите"."
Настъплението на Гот било спряно.
Този успех спомогнал за издигането на Ерьоменко.
И скоро той бил натоварен с координация на действията
на Югоизточния и Сталинградския фронт по защитата на Сталинград.
На генерал Паулус предстояло да форсира Дон.
Месец тежки боеве не разколебал увереността му, че ще се справи с града
с един удар.
Рано сутринта на 21 август
във водите на Дон били спуснати 112 десантни катера и 108 надуваеми лодки,
които забързали към източния бряг.
Защитниците на Сталинград ги посрещнали с огън.
Няколко десетки лодки отишли на дъното,
обаче немците успели за завземат парче земя на източния бряг на Дон
и да го задържат до построяването на понтонен мост.
След един ден немските танкове поели пътя за Сталинград.
Справка:
Сталинград, бивш Царицин,
бил един от най-красивите, зелени и благоустроени градове на СССР до войната.
Разгърнатото строителство на заводи привлякло в града много младежи.
За 18 години населението ум нараснало от 85 до 450 хиляди души.
Сталинградската "Крайбрежна" с кафенета, кина и квартални градинки
била най-красива в градовете по течението на Волга.
Не била проведена евакуация на на населението на Сталинград.
Мостовете били наводнени от добитък и селскостопанска техника, пратени на изток.
В града се натрупали стотици хиляди бежанци.
В началото на август от града били евакуирани около 100 хиляди души.
По обяд на 23 август танкистите на 6-та армия поели към Сталинград.
Изпреварвайки танковете, с нарастващия вой на самолетните си мотори, от запад
над града като облак надвисвал немският 4-ти въздушен флот,
като поздравявал своите танкистите с воя на сирените си.
Започнала най-мощната въздушна атака за цялата военна история на Източния фронт.
Когато в града прозвучали сигналите за въздушна тревога било ясен слънчев ден.
Много жители я възприели като учебна.
Едва когато небето почерняло и батареите на ПВО открили огън,
населението се хвърлило в укритията.
Над града се посипали бомби.
80% от сградите били унищожени в първите дни на бомбардировката.
Предградията на Сталинград се състояли от дървени постройки.
В града били разположени складове за нефтопродукти и дървесина.
Предвид на това немците активно използвали запалителни бомби.
Изсушеният от августовското слънце град пламнал като барут.
Потоци горящ нефт и бензин потекли към Волга.
Реката започнала да гори, а след нея и параходите на Сталинградския рейд.
Справка:
На този ден 4-ти въздушен флот на генерал Рихтхофен извършил 1,500 полета,
хвърлил 1,000 тона бомби и при това загубил само 3 самолета.
В Сталинград само за един ден, 23 август,
загинали около 40 хиляди жители.
Жителите, оцелели в бомбардировките напускали града.
Някои успели да преминат Волга, а други отишли в окупираните околни станици.
Имало и такива, които останали да споделят съдбата на родния град.
Когато танковете на армията на Паулус излезли на Волга, било около 16:00 часа.
С приближаването на Сталинград от север танкистите виждали само руини и пожари,
които просто нямало кой да загаси.
Създавало се впечатление, че на немците оставало само да влязат в горящия град.
Въпреки това те не успели да завладеят града с един удар, нещо повече,
от север атакуващата немска армия получила удари от Сталинградския фронт,
пехота и танкове.
Ставката своевременно прехвърлила танкови корпуси от Воронеж.
Също така под Сталинград пристигнали 2 резервни армии,
и най-добрите оперативни умове на Червената армия,
маршалите Василевский и Жуков.
Жуков докладвал на Сталин: "Бързият ни удар
застави противника да изтегли от Сталинград главните си сили
срещу групировката ни, с което положението на Сталинград се облекчи,
който без този удар щеше да бъде превзет от противника.
За няколко дена настъпило затишие.
Сталинград бил обкръжен наполовина.
Защитаващите го 62-ра и 64-та армии,
били отрязани от Сталинградския фронт
и можели да получават подкрепления и боеприпаси само през понтоните по Волга.
От друга страна и немците не се чувствали спокойни,
защото отбивали ударите на Червената армия от север и директно от Сталинград.
Станало очевидно, че докато градът получава подкрепления,
защитниците му няма да изоставят дори развалините.
Първоначалният план не предвиждал завладяването на Сталинград
и се наложило спешно да бъде коригиран от немското командване.
Пред Паулус била поставена задачата: да превземе града, да ликвидира понтонните мостове
и да заеме отбранителни позиции, като по този начин
прикрие откъм Сталинградския фронт настъпващите към Кавказ немски части.
В немските щабове завладяването на града на Волга било смятано за въпрос на една седмица,
обаче на 12 септември Паулус, който долетял във Виница на среща с Хитлер,
охладил разпалеността на командващите.
Неговата 6-та армия не била същата като през юни.
За 2 1/2 месеца боеве войските понесли значителни загуби.
Освен това сега Паулус трябвало да хвърли най-боеспособните дивизии
за отбрана на левия му фланг, който се разтеглил от Дон до Волга.
На въпроса на Хитлер, кога Паулус ще превземе Сталинград, същият отговорил:
"Предвид състоянието на войските ни, а също и съпротивата на руснаците,
аз не мога да назова окончателния срок, напротив, налага се да искам подкрепления,
три боеспособни дивизии.
Армията на Паулус отново била подсилена с резерви, в това число
му предали две танкови дивизии от армията на Гот.
Сталинград трябвало да бъде превзет незабавно.
Защита и надежда на града оставала 62-ра армия,
броят на бойците в дивизиите паднал 5-6 пъти.
Броят на танкове в армията бил всичко на всичко около 150 танка.
Няколко десетки повредени танкове, които още можели да стрелят
били превърнати в неподвижни огневи точки и били вкопани в земята.
да се удържи града само с тези части, разбира се било невъзможно...
И на 9 септември в града била изпратена стрелковата дивизията на ген. Ал. Родимцев.
а 3 дена по-късно 62-ра армия била оглавена от нов командващ
генерал Василий Иванович Чуйков.
Василий Иванович Чуйков. На 17 години служил като юнга на отряда на сапьорите в Кронщадт
По време на Гражданската война, на 19 години, станал командир на полк.
Бил награден с 2 ордена "Червено знаме". От декември 1942 година
заемал длъжността военно аташе при
пълномощното представителство на СССР в Китай.
Чуйков пристигнал в Щаба на армията на 14 септември.
Именно на този ден немците щурмували града.
Те успели да намерят слабо място в съветската отбрана,
позицията на 112-та стрелкова дивизия. В полковете ѝ от 2,500 души в строя
останали от 50 до 130 войника, артилерията ѝ се състояла от 1 гаубица
и едно 76-мм оръдие.
Немците стигнали до Мамаев курган и скоро излезли на Волга,
с намерения да превземат централния понтонен мост.
Ако това станело, съдбата на Сталинград щяла да бъде решена в същия ден.
Дивизията на Родимцев приближила града и се намирала на левия бряг,
докато немците били вече на "Крайбрежна" и насочили удара си по пристаните на понтона.
За да даде възможност на Родимцев да премине реката,
Чуйков хвърлил в боя последните си резерви, няколкото оцелели танка
и две групи сформирани от работещи в Щаба на армията.
Заградителни отряди вече просто нямало.
Всички, които можели да стрелят били на предната линия
и не страхът държал войниците, а осъзнаването на ситуацията,
обозначена от Чуйков така: "Зад Волга за нас няма земя".
Немците успели да превземат южната част на града и 62-ра армия на Чуйков
била изолирана от 64-та армия на Шумилов.
Превземането на голямото здание на елеватора немците сметнали за голям успех.
Паулус лично разработил нашивки на ръкавите за войниците си с изображение на елеватора.
Последващите събития, обаче показали, че той явно е избързал с нашивки за победата.
През нощта дивизията на Родимцев започнала да се качва на катери и баржи.
Чуйков заповядал да я превъоръжат за градски бой.
Вместо винтовки, много гвардейци получили пистолети-картечници, ръчни картечници
и противотанкови пушки.
Щом забелязали плавателните съдове, немците направо от "Крайбрежна" открили огън
с оръдия и миномети.
Потъвали катери, отивали на дъното хора...
Войниците, които достигали брега, незабавно се хвърляли в боя.
За немците, чиито позиции били на високата "Крабрежна",
съветският десант бил пред тях като на длан.
Много скоро престрелката преминала в ръкопашен бой.
В употреба влезли щикове и сапьорски лопатки.
В тази отчаяна атака "Крайбрежна" била отвоювана
и гвардейците се хвърлили към Мелница №4, откъдето немците обстрелвали брега на реката.
Червеноармейците изгонили врага и оттам и така осигурили защитата на понтонния мост.
Родимцев успял да изтласка противника и да превземе железопътната гара.
На 19 септември бил отвоюван Мамаев курган.
Същия ден съветското командване започнало голямо настъпление на Сталинградския фронт
с цел съединение със защитниците на града.
С последни сили немците успели да го спрат, но да пратят подкрепления на частите,
които атакували града, немското командване вече не било в състояние.
В течение на две седмици боевете и бомбардировките в града не спирали.
На 27 септември Паулус предприел нова атака.
Сега задачата на Чуйков била да удържи града и промишления център.
Силите на армията му се топели, но бойният опит обогатявал войските
с нови тактически прийоми.
Като разрушили Сталинград, немците сами си създали проблеми при превземането му.
Танковете, основната ударна сила на немската армия,
не могли да преодолеят купчините от разтрошени тухли и градските развалини.
Откъм всеки ъгъл, подземие, разрушен трегер, към тях летели гранати
или бутилки със запалителна смес.
Все по-трудно ставало за немските пилоти да намират ориентири
в разрушения град за хвърляне на бомбите им.
Трудно било да се разбере от въздуха, къде сред развалините са своите и къде чуждите.
При това бомбардировачите "Хенкел" по принцип разхвърляли товара си
на площ няколкостотин метра.
Чуйков заповядал на войските си, по време на бомбардировка
да се приближават максимално близко до вражеските позиции.
Дистанцията между линиите на отбрана се съкращавала до 10-30 метра
и немците на практика престанали с хоризонталното хвърляне бомбите.
Твърде голям бил рискът от попадения по немските позиции.
Немските бомбардировачи, които по-рано с успех пробивали път на пехотата,
не били вече така ефективни.
Сега за бомбардиране на града немците използвали бомбардировачите Ju-87.
Те хвърляли бомбите, докато пикирали и това до голяма степен повишавало точността.
В Сталинград пилотите на Ju-87 трябвало да работят буквално пряко сили,
до 6 часа на ден.
Един немски летец сметнал, че за 3 месеца боеве в Сталинград, извършил 228 полета,
толкова, колкото за предишните 3 години.
По заповед на Чуйков мощната далекобойна артилерия на 62-ра армия
оставала на левия бряг на Волга. Тук тя била по защитена от ударите на авиацията.
В града на горните етажи на сградите били разположени само наблюдателите.
Щом забележели натрупване на врага или огневи точки,
наблюдателите съобщавали на артилеристите координатите им.
Върху готвещия се за настъпление противник
незабавно се стоварвал залповият огън от левия бряг.
Важна роля започнали да играят снайперистите.
Движението през града било възможно едва ли не само пълзешком.
Чуйков изисквал от командирите от всички рангове да бъдат на предната линия на боя
и да поддържат бойния дух на личния състав.
По заповед на Чуйков по частите започнали да формират щурмови групи,
които да са по-пригодни за градски бой.
Справка:
Щурмовата група се състояла от 20-30 от най-опитните бойци,
Основното им въоръжение: автомати, голямо количество гранати
ножове и остро заточени сапьорски лопатки.
Към групата били прикрепени противотанково оръдие, понякога и танк,
отделение стрелци с противотанково оръжие, бойци с огнехвъргачки.
На щурмовите групи поставили задачата,
да превземат и държат градските здания на предната линия на фронта.
Най-често използвали следната тактика:
С оръдеен изстрел пробивали отвор в стената на къщата.
После натам
…
СВЕЩЕНАТА
ВОЙНА
ВЕЛИКАТА ВОЙНА
Четвърта серия СТАЛИНГРАД
Рано сутринта на 19 юни 1942 година
над позициите на съветските войски тихо падал немски свързочен самолет "Щорх".
След него дори не се виждала обичайната за такива случаи димна диря.
Когато немците с отчаяна атака завзели мястото, където той паднал,
те намерили само една пробойна в резервоара.
Немският офицер, който се измъкнал от падналия самолет,
бил убит от съветските пехотинци и не успял да унищожи секретните документи.
Майорът се казвал Райхел.
Той бил началник на оперативния отдел на 23-та танкова дивизия
и носел план за съсредоточаване на частите в началото на операция с кодово име "Блау".
Операцията трябвало да осъществи мечтата на Хитлер:
за завладяване на кавказките нефтени кладенци
и да лиши руснаците от кръвта на войната - нефта.
Документите на м-р Райхел разкривали плана на врага далеч не изцяло
и напълно било възможно да са изфабрикувана от немците дезинформация.
След като разгледал заловените документи, Сталин ги оценил много предпазливо.
Възможно е, прихванатата заповед да е само частица от оперативния план на врага.
Може да се предполага, че аналогични планове има и на другите фронтове...
обаче на 28 юни 1942 г.
войските на Вермахта започнали операция "Блау".
Справка:
План "Блау" предвиждал разделянето на Група армии "Юг" на две части:
Група армии "А", трябвало да настъпва към Северен Кавказ
с цел завземане на съветските петролни кладенци,
група армии "Б", която включвала 6-та армия на Паулус и 4-та танкова армия на Гот
трябвало да върви на изток, към Волга и Сталинград, за да прикрива северния фланг
на настъплението към Кавказ.
Немските колони потеглили с бърз ход към Воронеж, Сталинград, Ростов на Дон.
Недостатъчно укрепеният южен сектор на съветско-германския фронт бил пробит.
Отстъплението на съветските войски се превърнало в бягство и скоро под Милерово,
на 300 км западно от Сталинград, неуправляемите части били обкръжени.
На едно от съвещанията ядосаният Сталин попитал командващия фронта Тимошенко,
защо не съобщава на Върховното Главно командване,
къде са се дянали войските от тези армии и каква е съдбата им.
" В тези армии, струва ми се, имаше 14 дивизии, а това са повече от 100,000 души.
В отговор Тимошенко само споменал
неутешителния брой на излезлите от обкръжение части.
Само няколко дни след това Тимошенко бил свален от поста му,
а нов командващ фронта станал Василий Гордов.
Смяната на командващия не донесла желания резултат.
Армията продължавала да отстъпва, като предавала един населен пункт след друг.
Все по-често съветски войници доброволно се предавали в плен.
Много минавали на страната на немците и ставали т.н. хиви.
Хиви, от немски Hilfswilliger, т.е. желаещ да помага, доброволни помощници на Вермахта.
Те били рекрутирани от местното население и военнопленниците.
Служели в спомагателните части като шофьори, санитари, готвачи.
С увеличаване на загубите на Вермахта били привличани и към пряко участие в боевете.
Непрекъснатото отстъпление на съветските части на изток продължавало,
когато излязла знаменитата сталинска заповед
№ 227, получила названието "Ни крачка назад"
Откъс от заповед № 227 от 28 юли 1942 г.
"Трябва да бъдат изкоренени разговорите, че имаме възможност постоянно да отстъпваме,
че имаме голяма територия, страната ни е голяма и богата,
населението е много, хляб винаги ще има в излишък.
Повече не бива да бъдат търпени командири, комисари и политработници,
частите и съединенията, на които самоволно изоставят бойните си позиции.
Паникьорите и страхливците трябва да бъдат избивани на място."
Специални заградителни отряди, били натоварени с задачата да спират бягащите,
и получили правото да стрелят по своите.
Реакцията на бойци и командири към заповедта била нееднозначна.
Много от тях се отнесли положително към нея.
"Трябваше да я издадат по-рано, за да не достигаме до зимната отбранителна линия."
Но не били малко и тези, които смятали, че заповедта няма да промени ситуацията
и нямат намерение да я изпълняват.
Числеността на заградителния отряд, в който влизали най-добрите бойци,
рядко превишавала няколкостотин войника.
Така, например, 4 заградителни отряда на 62-ра армия наброявали всичко 650 души
при обща численост на армията от 56 хиляди бойци.
Затова заградителните отряди в най-добрия случай смогвали да връщат хората в частите.
Справка:
Откъс от донесение на НКВД относно хода на боевете в Сталинград:
От 2 август до 15 октомври 1942 г. заградителните отряди
са задържали 140,755 военнослужещи, които избягали от предните линии на фронта.
От тях са били арестувани 3,980 души,
разстреляни са 1,189,
изпратени са в наказателни роти и батальони 2,961 човека.
Изпратени са в частите си и на сборни пунктове 131,904 души.
Обаче, само заградителните отряди не били достатъчни, за да бъде спрян врага.
Необходими били и натрупаните резерви.
На изток по гарите, запълнени от войските на резервните армии,
прозвучала команда: "По вагоните!"
Композициите потеглили към Дон.
Немските части се движели в посока Сталинград.
6-та армия се приближавала към Дон, но командващият се чувствал неуютно.
Фридрих Паулус.
От 1935 г. заемал длъжност началник щаб на различни съединения.
Той е един от авторите на плана "Барбароса" за нападение и водене на война срещу СССР.
След смъртта на ген. Райхенау бил назначен за командващ 6-та армия.
Той бил вманиачен на тема "чистота".
Дори и в разгара на боевете сменял долното си бельо по няколко пъти дневно.
Щабният работник, Паулус, по-скоро приличал на учен отколкото на генерал.
Той не станал кумир на войниците, като предшественика му, върлият нацист Райхенау,
решителен и умел командир.
Постоянно сравнявали Паулус с Райхенау и това го дразнело.
Справка:
6-та полева немска армия наброявала 270 хиляди души,
около 3,300 оръдия и миномети, 350 танка
и 1,100 самолета.
Противостоял ѝ Сталинградският фронт:
300,000 души
5,500 оръдия,
230 танка
и 1,000 самолета.
Неголямото числено превъзходство на съветските войски се неутрализирало,
защото се наложило да разпръснат силите си на на разстояние 500 км.
Паулус, обратно, събрал армията си в юмрук, за да нанесе концентриран удар от запад.
Пътят на немците към Сталинград преминавал през донските степи.
Там, течащият от север на юг Дон приближава почти плътно Волга, после свива на югозапад,
като образува голяма извивка.
Именно в нея заели отбранителни позиции две резервни армии: 62-ра и 64-та.
Зад гърба на войниците се издигал стръмен, с височина 25-30 м, брегът на реката,
който затруднявал оттеглянето и не позволявал да се направят достатъчно понтонни мостове.
Пробивът на врага на този участък заплашвал съветските войски с обкръжение.
Оставало им или да спрат врага, или да загинат.
Немското настъпление в извивката на Дон започнало на 17 юли.
Въпреки очакванията те не успели да разгромят съветските армии за няколко дни.
Боевете продължили цял месец.
Големият брой съветски войници, които се проявили при отбраната на Дон,
накарал немското командване да преразгледа стратегията си
на Източния фронт.
Ако, че Армията на Паулус не започнела действия при Сталинград,
настъпващата към Кавказ Група армии "А" можела да се окаже в обкръжение.
На Паулус спешно били дадени резерви.
Подсилили го с танковата армия на Гот, която тръгнала от юг в посока Ленинград.
Значението на града, наречен на името на Сталин растяло с всеки изминал ден.
Засилването на немската армия незабавно се отразило на обстановката.
Само след 2 седмици Паулус нанесъл нов удар и обкръжил главните сили на 6-та армия.
Съветските войски се оттеглили на източния бряг на Дон.
На немците оставало само да се прехвърлят през реката.
От Сталинград ги отделяли само 60 км.
В това време от юг към Сталинград вече идвали танковете на Гот.
Като извършил 150 км марш по степта, Гот внезапно излязъл в тил на съветските войски.
Действащите тук части били обединени в Югоизточен фронт с командир ген. Ерьоменко.
На югозапад от Сталинград, близо до малката ж.п. гара Абганерово,
съветските войски посрещнали немските танкове с огъня на "Катюшите".
Огън!
Ерьоменко докладва на Василевский:
"Летците, които изпратих да наблюдават боя доложиха, че районът на Абганерово
и местностите около него горят, всичко е обхванато от пожар. Моят извод е,
че тази работа са я свършили "Катюшите"."
Настъплението на Гот било спряно.
Този успех спомогнал за издигането на Ерьоменко.
И скоро той бил натоварен с координация на действията
на Югоизточния и Сталинградския фронт по защитата на Сталинград.
На генерал Паулус предстояло да форсира Дон.
Месец тежки боеве не разколебал увереността му, че ще се справи с града
с един удар.
Рано сутринта на 21 август
във водите на Дон били спуснати 112 десантни катера и 108 надуваеми лодки,
които забързали към източния бряг.
Защитниците на Сталинград ги посрещнали с огън.
Няколко десетки лодки отишли на дъното,
обаче немците успели за завземат парче земя на източния бряг на Дон
и да го задържат до построяването на понтонен мост.
След един ден немските танкове поели пътя за Сталинград.
Справка:
Сталинград, бивш Царицин,
бил един от най-красивите, зелени и благоустроени градове на СССР до войната.
Разгърнатото строителство на заводи привлякло в града много младежи.
За 18 години населението ум нараснало от 85 до 450 хиляди души.
Сталинградската "Крайбрежна" с кафенета, кина и квартални градинки
била най-красива в градовете по течението на Волга.
Не била проведена евакуация на на населението на Сталинград.
Мостовете били наводнени от добитък и селскостопанска техника, пратени на изток.
В града се натрупали стотици хиляди бежанци.
В началото на август от града били евакуирани около 100 хиляди души.
По обяд на 23 август танкистите на 6-та армия поели към Сталинград.
Изпреварвайки танковете, с нарастващия вой на самолетните си мотори, от запад
над града като облак надвисвал немският 4-ти въздушен флот,
като поздравявал своите танкистите с воя на сирените си.
Започнала най-мощната въздушна атака за цялата военна история на Източния фронт.
Когато в града прозвучали сигналите за въздушна тревога било ясен слънчев ден.
Много жители я възприели като учебна.
Едва когато небето почерняло и батареите на ПВО открили огън,
населението се хвърлило в укритията.
Над града се посипали бомби.
80% от сградите били унищожени в първите дни на бомбардировката.
Предградията на Сталинград се състояли от дървени постройки.
В града били разположени складове за нефтопродукти и дървесина.
Предвид на това немците активно използвали запалителни бомби.
Изсушеният от августовското слънце град пламнал като барут.
Потоци горящ нефт и бензин потекли към Волга.
Реката започнала да гори, а след нея и параходите на Сталинградския рейд.
Справка:
На този ден 4-ти въздушен флот на генерал Рихтхофен извършил 1,500 полета,
хвърлил 1,000 тона бомби и при това загубил само 3 самолета.
В Сталинград само за един ден, 23 август,
загинали около 40 хиляди жители.
Жителите, оцелели в бомбардировките напускали града.
Някои успели да преминат Волга, а други отишли в окупираните околни станици.
Имало и такива, които останали да споделят съдбата на родния град.
Когато танковете на армията на Паулус излезли на Волга, било около 16:00 часа.
С приближаването на Сталинград от север танкистите виждали само руини и пожари,
които просто нямало кой да загаси.
Създавало се впечатление, че на немците оставало само да влязат в горящия град.
Въпреки това те не успели да завладеят града с един удар, нещо повече,
от север атакуващата немска армия получила удари от Сталинградския фронт,
пехота и танкове.
Ставката своевременно прехвърлила танкови корпуси от Воронеж.
Също така под Сталинград пристигнали 2 резервни армии,
и най-добрите оперативни умове на Червената армия,
маршалите Василевский и Жуков.
Жуков докладвал на Сталин: "Бързият ни удар
застави противника да изтегли от Сталинград главните си сили
срещу групировката ни, с което положението на Сталинград се облекчи,
който без този удар щеше да бъде превзет от противника.
За няколко дена настъпило затишие.
Сталинград бил обкръжен наполовина.
Защитаващите го 62-ра и 64-та армии,
били отрязани от Сталинградския фронт
и можели да получават подкрепления и боеприпаси само през понтоните по Волга.
От друга страна и немците не се чувствали спокойни,
защото отбивали ударите на Червената армия от север и директно от Сталинград.
Станало очевидно, че докато градът получава подкрепления,
защитниците му няма да изоставят дори развалините.
Първоначалният план не предвиждал завладяването на Сталинград
и се наложило спешно да бъде коригиран от немското командване.
Пред Паулус била поставена задачата: да превземе града, да ликвидира понтонните мостове
и да заеме отбранителни позиции, като по този начин
прикрие откъм Сталинградския фронт настъпващите към Кавказ немски части.
В немските щабове завладяването на града на Волга било смятано за въпрос на една седмица,
обаче на 12 септември Паулус, който долетял във Виница на среща с Хитлер,
охладил разпалеността на командващите.
Неговата 6-та армия не била същата като през юни.
За 2 1/2 месеца боеве войските понесли значителни загуби.
Освен това сега Паулус трябвало да хвърли най-боеспособните дивизии
за отбрана на левия му фланг, който се разтеглил от Дон до Волга.
На въпроса на Хитлер, кога Паулус ще превземе Сталинград, същият отговорил:
"Предвид състоянието на войските ни, а също и съпротивата на руснаците,
аз не мога да назова окончателния срок, напротив, налага се да искам подкрепления,
три боеспособни дивизии.
Армията на Паулус отново била подсилена с резерви, в това число
му предали две танкови дивизии от армията на Гот.
Сталинград трябвало да бъде превзет незабавно.
Защита и надежда на града оставала 62-ра армия,
броят на бойците в дивизиите паднал 5-6 пъти.
Броят на танкове в армията бил всичко на всичко около 150 танка.
Няколко десетки повредени танкове, които още можели да стрелят
били превърнати в неподвижни огневи точки и били вкопани в земята.
да се удържи града само с тези части, разбира се било невъзможно...
И на 9 септември в града била изпратена стрелковата дивизията на ген. Ал. Родимцев.
а 3 дена по-късно 62-ра армия била оглавена от нов командващ
генерал Василий Иванович Чуйков.
Василий Иванович Чуйков. На 17 години служил като юнга на отряда на сапьорите в Кронщадт
По време на Гражданската война, на 19 години, станал командир на полк.
Бил награден с 2 ордена "Червено знаме". От декември 1942 година
заемал длъжността военно аташе при
пълномощното представителство на СССР в Китай.
Чуйков пристигнал в Щаба на армията на 14 септември.
Именно на този ден немците щурмували града.
Те успели да намерят слабо място в съветската отбрана,
позицията на 112-та стрелкова дивизия. В полковете ѝ от 2,500 души в строя
останали от 50 до 130 войника, артилерията ѝ се състояла от 1 гаубица
и едно 76-мм оръдие.
Немците стигнали до Мамаев курган и скоро излезли на Волга,
с намерения да превземат централния понтонен мост.
Ако това станело, съдбата на Сталинград щяла да бъде решена в същия ден.
Дивизията на Родимцев приближила града и се намирала на левия бряг,
докато немците били вече на "Крайбрежна" и насочили удара си по пристаните на понтона.
За да даде възможност на Родимцев да премине реката,
Чуйков хвърлил в боя последните си резерви, няколкото оцелели танка
и две групи сформирани от работещи в Щаба на армията.
Заградителни отряди вече просто нямало.
Всички, които можели да стрелят били на предната линия
и не страхът държал войниците, а осъзнаването на ситуацията,
обозначена от Чуйков така: "Зад Волга за нас няма земя".
Немците успели да превземат южната част на града и 62-ра армия на Чуйков
била изолирана от 64-та армия на Шумилов.
Превземането на голямото здание на елеватора немците сметнали за голям успех.
Паулус лично разработил нашивки на ръкавите за войниците си с изображение на елеватора.
Последващите събития, обаче показали, че той явно е избързал с нашивки за победата.
През нощта дивизията на Родимцев започнала да се качва на катери и баржи.
Чуйков заповядал да я превъоръжат за градски бой.
Вместо винтовки, много гвардейци получили пистолети-картечници, ръчни картечници
и противотанкови пушки.
Щом забелязали плавателните съдове, немците направо от "Крайбрежна" открили огън
с оръдия и миномети.
Потъвали катери, отивали на дъното хора...
Войниците, които достигали брега, незабавно се хвърляли в боя.
За немците, чиито позиции били на високата "Крабрежна",
съветският десант бил пред тях като на длан.
Много скоро престрелката преминала в ръкопашен бой.
В употреба влезли щикове и сапьорски лопатки.
В тази отчаяна атака "Крайбрежна" била отвоювана
и гвардейците се хвърлили към Мелница №4, откъдето немците обстрелвали брега на реката.
Червеноармейците изгонили врага и оттам и така осигурили защитата на понтонния мост.
Родимцев успял да изтласка противника и да превземе железопътната гара.
На 19 септември бил отвоюван Мамаев курган.
Същия ден съветското командване започнало голямо настъпление на Сталинградския фронт
с цел съединение със защитниците на града.
С последни сили немците успели да го спрат, но да пратят подкрепления на частите,
които атакували града, немското командване вече не било в състояние.
В течение на две седмици боевете и бомбардировките в града не спирали.
На 27 септември Паулус предприел нова атака.
Сега задачата на Чуйков била да удържи града и промишления център.
Силите на армията му се топели, но бойният опит обогатявал войските
с нови тактически прийоми.
Като разрушили Сталинград, немците сами си създали проблеми при превземането му.
Танковете, основната ударна сила на немската армия,
не могли да преодолеят купчините от разтрошени тухли и градските развалини.
Откъм всеки ъгъл, подземие, разрушен трегер, към тях летели гранати
или бутилки със запалителна смес.
Все по-трудно ставало за немските пилоти да намират ориентири
в разрушения град за хвърляне на бомбите им.
Трудно било да се разбере от въздуха, къде сред развалините са своите и къде чуждите.
При това бомбардировачите "Хенкел" по принцип разхвърляли товара си
на площ няколкостотин метра.
Чуйков заповядал на войските си, по време на бомбардировка
да се приближават максимално близко до вражеските позиции.
Дистанцията между линиите на отбрана се съкращавала до 10-30 метра
и немците на практика престанали с хоризонталното хвърляне бомбите.
Твърде голям бил рискът от попадения по немските позиции.
Немските бомбардировачи, които по-рано с успех пробивали път на пехотата,
не били вече така ефективни.
Сега за бомбардиране на града немците използвали бомбардировачите Ju-87.
Те хвърляли бомбите, докато пикирали и това до голяма степен повишавало точността.
В Сталинград пилотите на Ju-87 трябвало да работят буквално пряко сили,
до 6 часа на ден.
Един немски летец сметнал, че за 3 месеца боеве в Сталинград, извършил 228 полета,
толкова, колкото за предишните 3 години.
По заповед на Чуйков мощната далекобойна артилерия на 62-ра армия
оставала на левия бряг на Волга. Тук тя била по защитена от ударите на авиацията.
В града на горните етажи на сградите били разположени само наблюдателите.
Щом забележели натрупване на врага или огневи точки,
наблюдателите съобщавали на артилеристите координатите им.
Върху готвещия се за настъпление противник
незабавно се стоварвал залповият огън от левия бряг.
Важна роля започнали да играят снайперистите.
Движението през града било възможно едва ли не само пълзешком.
Чуйков изисквал от командирите от всички рангове да бъдат на предната линия на боя
и да поддържат бойния дух на личния състав.
По заповед на Чуйков по частите започнали да формират щурмови групи,
които да са по-пригодни за градски бой.
Справка:
Щурмовата група се състояла от 20-30 от най-опитните бойци,
Основното им въоръжение: автомати, голямо количество гранати
ножове и остро заточени сапьорски лопатки.
Към групата били прикрепени противотанково оръдие, понякога и танк,
отделение стрелци с противотанково оръжие, бойци с огнехвъргачки.
На щурмовите групи поставили задачата,
да превземат и държат градските здания на предната линия на фронта.
Най-често използвали следната тактика:
С оръдеен изстрел пробивали отвор в стената на къщата.
После натам
…