Advertisement
Bulgarian transcript
ВЕЛИКАТА
НАРОДНАТА
СВЕЩЕНАТА
ВОЙНА
ВЕЛИКАТА ВОЙНА
Лейтенант и сержант в униформа на Червената армия
водели непринуден разговор на немски език.
БИТКАТА ЗА КАВКАЗ
Днес пресякохме границата между Европа и Азия.
Немският сапьор, който седял заедно с тях,
замръзнал с отвертката в ръка пред адската машина
и с интерес слушал разговора.
Странната компания била от една от ротите на т.н. Специален полк 800,
по-известен като полк "Бранденбург".
Войниците и офицерите от полка често се преобличали в униформата на противника,
когато участвали в специални операции.
Те току що предотвратили взривяването на язовирна стена на река Манич.
Немците вече си мислели, че операцията е завършила успешно,
когато на вратата се появил непознат човек.
Историята не е запазила нито името на неизвестния герой,
който на 27 юли 1942 г.
вдигнал във въздуха стената на Веселовското водохранилище
Този взрив повишил рязко нивото на водата
и затруднил немските войски в преминаването на реката.
Река Манич, която била широка само 40 метра под стената се превърнала в море,
широко 3-4 километра.
Вместо да преминат през стената, танковете с кръстовете извозвали един по един на салове.
Наводнението дало възможност на 2 армии от съветския Северно-кавказки фронт да се оттеглят.
Взривяването на язовирната стена имало само тактическо значение.
След като завладели Ростов на Дон главните сили на Група армии "А"
се насочили към Кавказ не през река Манич, а по териториите на запад от тази река.
Немците наистина могли да стъпят на територията на Азия,
но битката за Кавказ станала на европейската територия на СССР.
На същия този ден, 27 юли 1942 г.
в Москва се получил доклада на командващия фронта маршал Будьони.
Той предложил на Сталин, войските да бъдат изтеглени на позиции на главния кавказки хребет
и река Терек.
След поражението на Кримския фронт на Керченския полуостров в Крим
през месец май 42-ра година
пораженията на съветските войски при Харков и на Донбас,
немските войски имали пълно превъзходство над войските от севернокавказкото направление.
Единствен начин да се запазят остатъците от съветските войски
бил незабавното им отстъпление към река Терек.
На 27 юли Сталин подписал заповед № 227 "Ни крачка назад!"
и едновременно с това утвърдил предложението на Будьони за отстъпление.
Нямало противоречие между едното и другото.
Стратегията "ни крачка назад"
не означавала, че съветското ръководство е забравило за военната целесъобразност.
стръмните брегове на Терек и високите планини били надеждна опора за отбраната.
Своевременното отстъпление гарантирал опазването на войските и защитата на Кавказ.
Забавянето можело да ги доведе до обкръжение и разгром.
В този момент основните резерви вече действали под Сталинград
и би имало с какво да се възстановява фронта на Кавказ.
След разрешението за отстъпление започнала подготовката за отбрана на Терек.
След провала на план "Барбароса" и стратегията на "блицкрига" в битката за Москва
немците планирали втори мълниеносен поход.
Главният удар бил насочен за разгром на южното крило на съветските войски,
а след това и на други направления.
Осъществяваното му те започнали на 28 юни 1942 г.
Важна част от този план била и превземането на нефтените находища в Кавказ.
В навечерието на войната през 1940 г. в Бакинския нефтен район
били добивани на 71 % от всичкия петрол на СССР,
в Грозненския и Майкопския над 24 %.
Загубата на основните източници на нефт можел да остави Червената армия без гориво.
Нефтът бил обект на постоянно внимание от страна на самия Хитлер.
Фюрерът изучавал историята на нефтените находища,
знаел как се добива и преработва нефтът.
Той буквално бил обладан от нефта.
След началото на операция "Блау" и пробива в отбраната на Червената армия,
към петролните находища потеглила Група армии "А".
Нейно ударно ядро била 1-ва танкова армия на Евалд фон Клайст.
През 1941 г. Клайст ръководел танкова група в Украйна
и командвал немските части в голямото танково сражение
в района на Броди, Дубно, Луцк.
Сега получил нелеката задача да си пробие път до петролните полета на Кавказ.
Будьони имал основание да моли Сталин за отстъпление към Кавказките планини.
Планината като гигантска стена препречвала пътя на немците към нефта на Баку.
Главният кавказки хребет се простира като огромна верига на 1,200-1,300 км
от Каспийско до Черно море.
Условно хребетът е разделен на 3три части:
Източен Кавказ от Апшеронския полуостров до планината Казбек,
Централен Кавказ от Казбек до Елбрус
и Западен Кавказ от Елбрус до Анапа.
На височина над 3,200 метра Кавказ през цялата година е царство на снега и леда.
Пътят към нефтените полета на Грозни прикривал и бързият Терек.
Клайст планирал да си пробива път през Орджоникидзе-Владикавказ
по военния грузински път към Тбилиси.
Той не смятал за нужно да атакува проходите към Западен Кавказ,
а искал да насочи всичките си усилия по главното направление.
Обаче германското Върховно командване отклонило плана му.
За пробив през проходите на Западен Кавказ бил изпратен планински корпус.
Хитлер поставил задачата
да се завладее цялото източно крайбрежие на Черно море,
в резултат на което противникът да бъде лишен от морски пристанища
и от Черноморския му флот.
1-ва танкова армия отрязала пътя на отстъпващите съветски войски към проходите.
На разположение на Будьони имало само малки танкови части за поддръжка на пехотата,
обаче войските му имали преимущество в артилерията.
Поддържали ги също мощни авиационни съединения.
Лятото на 1942 година
било ознаменувано с важна крачка в развитието на съветските ВВС.
В състава на фронтовете били сформирани въздушни армии.
Сега управлението на съветската авиация било съсредоточено в един щаб.
Преди то било разхвърляно между щабовете на ВВС на фронта и няколко армии.
Такава негъвкава система за управление показала своята нежизнеспособност
през първата година от войната.
На подстъпите към Кавказ съветските войски
били поддържани от авиацията на Черноморския флот,
5-та Въздушна армия на генерал-лейтенант Горюнов,
както и новосформираната 4-та Въздушна армия
на 42-годишния генерал-майор от авиацията Вершинин.
Константин Андреевич Вершинин,
започнал службата си в пехотата.
През 1930 година неочаквано го изпратили авиацията, Военновъздушната академия.
Отначало той не приел преместването с възторг,
а летателните умения усвоил вече не като младеж.
Именно миналото му като пехотинец помагало на Вершинин да управлява авиочасти
преди всичко като инструмент за въздействие върху обстановката на земята.
През август 1942 г. от летците на армията на Вершинин
зависело спасението на фронта на Будьони.
Те сипели бомби и ракети колоните на немските войски,
които преследвали войските на Червената армия.
Немският историк Вилхелм Тике:
"Необикновената активност на съветската авиация
пречела на придвижването на немските съединения.
Съветските самолети кръжели над районите на съсредоточава
и демонстрирали пълното си превъзходство във въздуха.
Авиацията била и очите на отстъпващия фронт.
Разузнавателни самолети проследявали придвижването на немците
и създавали условия за контрол на обстановката.
По следите на съветските войски, които отстъпвали
през проходите на Западния и Централния кавказки хребет крачели подготвени
и екипирани за действие в планинска обстановка немски части.
"Пътеката се качва нагоре.
До вечерта ще пристигне. Бил съм тук преди войната.
Следвайте ме!"
В състава им влизали военни, родом от Тирол и други гористи, южни райони на Германия.
Немските планински егери разполагали с впрегатни животни и олекотена артилерия.
Наред с обучените в Алпите егери в Кавказ били пратени 2 високопланински батальона
с добра алпийска подготовка.
Всичките тези планински части получили амбициозна задача
да преминат Кавказ западно от Елбрус и в случай, че успеят да достигнат Тбилиси.
За преминаването на планините преди затварянето на проходите след настъпването на студовете,
немците имали на разположение само няколко седмици.
Ако хитлеристите през проходите стигнели до Черно море
съветските войски по крайбрежието щели да бъдат обкръжени и разбити.
Командването на Закавказкия фронт в този момент смятало,
че планинските върхове и високопланинските проходи само по себе си
са непреодолимо препятствие.
Основните сили на съветските съединения
били разположени в подножието на хребетите в близост до морето.
По проходите били разположени само малки отряди.
Така например Марухският проход бил отбраняван само от една стрелкова рота.
Клухорският проход бил прикриван от две стрелкови роти и сапьорски взвод.
Фактически само проходът бил защитаван
вместо позициите да бъдат изнесени към близките и далечните подстъпи към него.
На северните склонове на проходите дори нямало разузнаване.
Високопланинските райони на Кавказ, където били Марухският, Клухоският,
Белореченския, Умпирският и другите проходи през август 1942 г.
били защитавани от 20-та планинска стрелкова и 394-та дивизия.
През този период дивизиите били построявани в един ешелон,
като бил отделян голям резерв.
Такава организация на отбраната, обаче
не съответствала на пълно на създалата се ситуация.
Вследствие на численото превъзходство, създадено от немските войски,
подразделенията им от планински стрелци
успели да достигнат до проходите по-рано, отколкото съветските части.
Възникнала реална опасност за базите на Черноморския флот
в Поти, Очамчира, Сухуми,
но опитите на немците да го достигна се оказали неуспешни.
По-натам на съветските части, които отбранявали проходите,
се наложило изменят бойния си ред.
Още през септември освен първия ешелон и резерва започнали да създават втори ешелони,
а най-важните направления артилерийски групи на пехотата.
Клухорският проход бил отбраняван от подразделения на 815-ти полк
на 394-та дивизия.
Линията на отбраната било много широка, до 140 км,
затова вторите ешелони
се разполагали колкото се може по-близо до проходите, по пътните възли.
Отделни опорни пунктове били подготвяни и на предния край и в дълбочина.
Предният край на отбраната преминавал по склоновете на височините и по проходите
откъм страната на противника,
а на превзетите от врага проходи предният край преминавал по южните склонове,
което съществено усложнявало наблюдението и организацията на боя.
За прикриване на междинните части на отбраната високопланинските райони
били заделени отделни отряди: роти усилени със сапьори.
На 15 август последвал вражески удар, нанесен през Кулхорския проход.
Немските планински егери предприели хитроумна обходна маневра.
Многочасов обход предприели два отряда с картечници и миномети.
След като преодолели скалистите склонове те излезли във фланга на съветските части,
които се намирали на прохода.
Защитниците му неочаквано открили, че врагът се намира в тила им.
Заплахата в тила и атаката откъм фронта заставило съветските части
да изоставят седловината на прохода.
Първи, първи!
Тук Беркут. Как ме чуваш?
Поради липса на надеждна връзка положението станало твърде критично.
За боевете на Клухорския проход командването разбрало едва след две денонощия.
Веднага след това там били изпратени резервни, включително курсанти от Сухумското училище
и отряд на НКВД.
След три дни от Ставката пристигнало застрашително предупреждение:
"Врагът, имайки специално подготвени планински части, ще използа за проникдване в Закавказието
всеки път и пътека през Кавказкия хребет.
Жестоко се лъжат тази командири, кито мислят, че Кавказкият хребет
сам по себе си е непроходима преграда за противника.
Непроходима е само тази защитна линия, която е умело подготвена за отбрана
и се защитава упорито.
За съжаление тази телеграма станала не предупреждение,
а описание на вече завършен факт.
Оттегли се с прибежки! "Дегтяр" прикривай ни!
Едва седмица след първата атака на Клухорския проход дошли подкрепления.
По това време немските егери вече се спуснали по южните склонове.
По-нататъшното им придвижване било спряно,
но не успели с контраатака ида отблъснат немците от прохода.
Немците излезли на южните склонове на Елбрус и на 18 август
завладели туристическите бази "Кругозор" и "Приют11".
"Приют11" на Елбрус е единственият в света хотел на височина 4,130 м
над морското равнище.
Първата дървена постройка се появила още през 1932 г.
След шест години на нейно място издигнали триетажно здание, обшито с метал,
напомнящо на дирижабъл, на което именно било съдено да престои 60 години.
"Приют" се превърнал в опорен пункт за достигане до самия Елбрус.
На 21 август в 11:00 часа
специална група немски алпинисти
издигнала над Елбрус флаг със свастика
и знаменца на три планински дивизии.
Този факт бил широко отразен в немската преса.
Твърденията били, че това е символ за покоряването на Кавказ и народите му.
Впрочем акцията с вдигането на флаговете нямали никакво военно значение.
Загубата на проходи и опорни пунктове на Елбрус
предизвикали сериозно безпокойство в Москва.
На 23 август в Сухуми пристигнал народният комисар по вътрешните работи Лаврентий Берия.
По негови указания командващият на 46-та армия, която пазела проходите, ген. Сергацков
бил отстранен от командването.
46-та армия пазела държавната граница на СССР
от Черно море до планината Уч-Тапаляр и крайбрежието на Черно море
в участъка Сухуми-Поти, а част от силите си планинските проходи на Кавказкия хребет.
С цел освобождаването на Марухския проход от войските на дивизия "Еделвайс"
Сербецков на своя глава свалил части от армията си от държавната граница с Турция
която не представлявала опасност за СССР.
Впрочем не последвали никакви наказания.
Генералът бил понижен само в длъжност до командир на дивизия.
В края на август 1942 година
съединенията на Клайст излязли на позиции при река Терек.
Стръмните склонове и бързото течение
били сериозно препятствие за форсирането.
Боевете под Моздок и Малгобек придобили отчаян характер.
Командването на Вермахта
за пробив в отбраната на река Терек и настъпление към Грозни, Махачкала и Баку
включило 1-ва танкова армия на Клайст.
Главният удар бил нанесен по Малгобек,
където врагът превъзхождал Северната група на съветските войски по артилерия 6.5 пъти,
а в танкове 4.2 пъти.
На 1 септември немците нанесли удари в района на Ищерск
а на другия ден с главните сили южно от Моздок.
През нощта немските пехотинци на лодки под обстрел прекосили Терек
и завзели плацдарм на южния му бряг под Моздок,
но не успели да разширят плацдарма.
Замисъла на врага бил провален само от твърдостта на войските
на 9-та армия на генерал майор Каратеев.
Съставът на повече от съединенията бил предимно от кавказци,
които често решавали изхода на боя с мъжеството и героизма си.
От господстваща височина съветската артилерия
безгрешно стреляла по понтони и плацдарми.
По настъпващите немци стреляли "Катюши"
противотанковата и гаубичната артилерия.
Тези части многократно преминавали в контраатаки,
нанасяйки на противника чувствителни загуби.
Немците били посрещнати с такива противотанкови препятствия,
с каквито преди това не им се случвало да се сблъскват.
Съветските бойци подпалвали нефт с огнехвъргачки,
с който били напълнени противотанковите ровове
и по пътя на хитлеристките танкове в миг възниквал истински огнен вал.
Преодоляването или заобикалянето му били невъзможни,
защото тези препятствия прикривали всички направления, достъпни за танкове.
В района на Малгобек някои селища по няколко пъти преминавали от ръка на ръка.
Немците тайно прехвърлили на южния бряг на Терек 13-та танкова дивизия
и само с нейна помощ успели да завладеят Малгобек.
Клайст прехвърлил натам и моторизираната СС-дивизия "Викинг".
На 27 септември немците превзели Елхотово,
но вече на следващия ден били принудени да преминат в отбрана.
Отклоняването на главните сили на германската авиация към Сталинград
дало възможност на съветските ВВС да се чувства по-свободно в Кавказ.
Самолетите от армията на Вершинин
интензивно бомбардирали понтонните мостове построени на Терек.
Вершинин обръщал особено внимание на взаимодействието си с войските на земята,
като повтарял: "Ние сме за тях, а не те за нас."
Тоест, авиацията воюва не сама за себе си, а оказва поддръжка на войските на земята.
Войските на Закавказкия фронт не можели да се снабдяват пълноценно
с танкове от заводите от вътрешността на страната,
обаче през Иран минавал един от маршрутите за доставка на въоръжения и техника
по програмата "Ленд лийз"
Поради това войските в Кавказ
разполагала с значително количество американска и английска бронирана техника.
Към 1 октомври 1942 г.
от 300 танка на Кавказкия фронт английските и американски машини били 42%,
средните танкове Т-34 - 20%, тежките КВ само 2%.
Останалите 36% се падали на различни леки танкове съветско производство.
Най-многобройните от доставените за Кавказ по "Ленд лийз" танкове "Ген.Стойарт" и Валънтайн"
отстъпвали по характеристиките си както на Ш-34 и КВ,
така и на основните съветски танкове.
Все пак вносните машини били сравними или дори превъзхождали леките съветски:
БТ, Т-26, Т-60 и Т-70.
При това от 3,535 съветски бронирани машини,
3,342 били съветско производство
4-та въздушна армия на Вершинин също получавала техника от Иран.
Летците ѝ били едни от първите, които усвоили американските двумоторни бомбардировачи:
А-20, Бостън-3.
Съветските пилоти високо оценили летателните качества
и доброто навигационно оборудване на А-20,
което улеснявало полетите при типичните за планините сложни метеорологични условия.
Немското настъпление фактически спряло.
Във втората половина на септември 1942 г.
войските на Клайст бавно разширявали плацдарма
по посока на т.н. Елхотовски врата.
Те представлявали клисура, която пресичала Сунженския хребет
при осетинското село Елхотово.
През нея можело да се мине с танкове към Орджоникидзе, Владикавказ,
на Военния грузински и Военния осетински път,
обаче тясната клисура била плътно преградена с хиляди противотанкови мини,
противотанкови ровове, рогатки и бодлива тел.
Немците успели да превземат Елхотово,
но всички опита да пробият път прохода претърпели неуспех.
Клайст имал голяма нужда от хора за разширяване на плацдарма и пробив към Орджоникидзе.
Планинските егери биха били много по-полезни тук, на Елхотовски врата
отколкото на склоновете на Елбрус.
На 8 септември Вершинин бил назначен за командващ ВВС на Закавказкия фронт.
Под негово ръководство били обединени 4-та и 5-та въздушни армии
и авиацията на Черноморския флот,
всички военновъздушни сили на кавказкото направление.
Планинският релеф създавал особени условия за действията на ВВС.
Практиката показала, че старите двуплощници "Чайките И-153"
са много по-подходящи за щурмовици в планините.
Неголямата скорост и феноменалната маневреност улеснявала полета в клисурите
и проходите.
Въоръжените с реактивни снаряди "Чайки"
се превърнали в незаменими участници във високопланинските битки.
На земята съветските части все по-често използвали против немците
дълбоките обходи и обхват по планинските пътеки.
За тази цели били използвани специални отряди на НКВД
с добра алпинистка подготовка.
Алексей, хайде ти минаваш пръв. - Разбрано.
Василий, ти прикриваш! Напред!
Униформата им била странна смесица от спортно облекло отпреди войната,
военна форма и трофейни раници, котки и алпийски пикели.
Основа за действието на отрядите било старателното разузнаване.
Благодарение на тези наблюдения
се определяли маршрутите за обход на позициите на противника високо в планината.
Един от тези боеве се състоял в началото на септември на клухорското направление.
Немците били накарани да отстъпят с обходна маневра по билото.
"Виж, фрицовете се мотаят под носа ни... безнаказано."
Съветските алпинисти видели голям керван с товари и вериги немски войници,
които се били насочили към прохода,
обаче разстоянието било твърде голямо.
Керванът не можел да бъде достигнат със стрелково оръжие.
В този момент във въздуха се появили три самолета с червени звезди.
"Гледай, наша "Чайка"!"
От спомените на командира на отряда, военен инженер Гусев:
Нашите летци действаха не само умело,
но и с познаване на спецификата на планините.
Отначало те нанесоха удар по самата колона,
но ефектът не беше голям.
Тогава последва бомбен удар по склоновете над пътя.
Взривовете беше откъсната огромна земна маса.
Тази страшна каменна лавин
…
НАРОДНАТА
СВЕЩЕНАТА
ВОЙНА
ВЕЛИКАТА ВОЙНА
Лейтенант и сержант в униформа на Червената армия
водели непринуден разговор на немски език.
БИТКАТА ЗА КАВКАЗ
Днес пресякохме границата между Европа и Азия.
Немският сапьор, който седял заедно с тях,
замръзнал с отвертката в ръка пред адската машина
и с интерес слушал разговора.
Странната компания била от една от ротите на т.н. Специален полк 800,
по-известен като полк "Бранденбург".
Войниците и офицерите от полка често се преобличали в униформата на противника,
когато участвали в специални операции.
Те току що предотвратили взривяването на язовирна стена на река Манич.
Немците вече си мислели, че операцията е завършила успешно,
когато на вратата се появил непознат човек.
Историята не е запазила нито името на неизвестния герой,
който на 27 юли 1942 г.
вдигнал във въздуха стената на Веселовското водохранилище
Този взрив повишил рязко нивото на водата
и затруднил немските войски в преминаването на реката.
Река Манич, която била широка само 40 метра под стената се превърнала в море,
широко 3-4 километра.
Вместо да преминат през стената, танковете с кръстовете извозвали един по един на салове.
Наводнението дало възможност на 2 армии от съветския Северно-кавказки фронт да се оттеглят.
Взривяването на язовирната стена имало само тактическо значение.
След като завладели Ростов на Дон главните сили на Група армии "А"
се насочили към Кавказ не през река Манич, а по териториите на запад от тази река.
Немците наистина могли да стъпят на територията на Азия,
но битката за Кавказ станала на европейската територия на СССР.
На същия този ден, 27 юли 1942 г.
в Москва се получил доклада на командващия фронта маршал Будьони.
Той предложил на Сталин, войските да бъдат изтеглени на позиции на главния кавказки хребет
и река Терек.
След поражението на Кримския фронт на Керченския полуостров в Крим
през месец май 42-ра година
пораженията на съветските войски при Харков и на Донбас,
немските войски имали пълно превъзходство над войските от севернокавказкото направление.
Единствен начин да се запазят остатъците от съветските войски
бил незабавното им отстъпление към река Терек.
На 27 юли Сталин подписал заповед № 227 "Ни крачка назад!"
и едновременно с това утвърдил предложението на Будьони за отстъпление.
Нямало противоречие между едното и другото.
Стратегията "ни крачка назад"
не означавала, че съветското ръководство е забравило за военната целесъобразност.
стръмните брегове на Терек и високите планини били надеждна опора за отбраната.
Своевременното отстъпление гарантирал опазването на войските и защитата на Кавказ.
Забавянето можело да ги доведе до обкръжение и разгром.
В този момент основните резерви вече действали под Сталинград
и би имало с какво да се възстановява фронта на Кавказ.
След разрешението за отстъпление започнала подготовката за отбрана на Терек.
След провала на план "Барбароса" и стратегията на "блицкрига" в битката за Москва
немците планирали втори мълниеносен поход.
Главният удар бил насочен за разгром на южното крило на съветските войски,
а след това и на други направления.
Осъществяваното му те започнали на 28 юни 1942 г.
Важна част от този план била и превземането на нефтените находища в Кавказ.
В навечерието на войната през 1940 г. в Бакинския нефтен район
били добивани на 71 % от всичкия петрол на СССР,
в Грозненския и Майкопския над 24 %.
Загубата на основните източници на нефт можел да остави Червената армия без гориво.
Нефтът бил обект на постоянно внимание от страна на самия Хитлер.
Фюрерът изучавал историята на нефтените находища,
знаел как се добива и преработва нефтът.
Той буквално бил обладан от нефта.
След началото на операция "Блау" и пробива в отбраната на Червената армия,
към петролните находища потеглила Група армии "А".
Нейно ударно ядро била 1-ва танкова армия на Евалд фон Клайст.
През 1941 г. Клайст ръководел танкова група в Украйна
и командвал немските части в голямото танково сражение
в района на Броди, Дубно, Луцк.
Сега получил нелеката задача да си пробие път до петролните полета на Кавказ.
Будьони имал основание да моли Сталин за отстъпление към Кавказките планини.
Планината като гигантска стена препречвала пътя на немците към нефта на Баку.
Главният кавказки хребет се простира като огромна верига на 1,200-1,300 км
от Каспийско до Черно море.
Условно хребетът е разделен на 3три части:
Източен Кавказ от Апшеронския полуостров до планината Казбек,
Централен Кавказ от Казбек до Елбрус
и Западен Кавказ от Елбрус до Анапа.
На височина над 3,200 метра Кавказ през цялата година е царство на снега и леда.
Пътят към нефтените полета на Грозни прикривал и бързият Терек.
Клайст планирал да си пробива път през Орджоникидзе-Владикавказ
по военния грузински път към Тбилиси.
Той не смятал за нужно да атакува проходите към Западен Кавказ,
а искал да насочи всичките си усилия по главното направление.
Обаче германското Върховно командване отклонило плана му.
За пробив през проходите на Западен Кавказ бил изпратен планински корпус.
Хитлер поставил задачата
да се завладее цялото източно крайбрежие на Черно море,
в резултат на което противникът да бъде лишен от морски пристанища
и от Черноморския му флот.
1-ва танкова армия отрязала пътя на отстъпващите съветски войски към проходите.
На разположение на Будьони имало само малки танкови части за поддръжка на пехотата,
обаче войските му имали преимущество в артилерията.
Поддържали ги също мощни авиационни съединения.
Лятото на 1942 година
било ознаменувано с важна крачка в развитието на съветските ВВС.
В състава на фронтовете били сформирани въздушни армии.
Сега управлението на съветската авиация било съсредоточено в един щаб.
Преди то било разхвърляно между щабовете на ВВС на фронта и няколко армии.
Такава негъвкава система за управление показала своята нежизнеспособност
през първата година от войната.
На подстъпите към Кавказ съветските войски
били поддържани от авиацията на Черноморския флот,
5-та Въздушна армия на генерал-лейтенант Горюнов,
както и новосформираната 4-та Въздушна армия
на 42-годишния генерал-майор от авиацията Вершинин.
Константин Андреевич Вершинин,
започнал службата си в пехотата.
През 1930 година неочаквано го изпратили авиацията, Военновъздушната академия.
Отначало той не приел преместването с възторг,
а летателните умения усвоил вече не като младеж.
Именно миналото му като пехотинец помагало на Вершинин да управлява авиочасти
преди всичко като инструмент за въздействие върху обстановката на земята.
През август 1942 г. от летците на армията на Вершинин
зависело спасението на фронта на Будьони.
Те сипели бомби и ракети колоните на немските войски,
които преследвали войските на Червената армия.
Немският историк Вилхелм Тике:
"Необикновената активност на съветската авиация
пречела на придвижването на немските съединения.
Съветските самолети кръжели над районите на съсредоточава
и демонстрирали пълното си превъзходство във въздуха.
Авиацията била и очите на отстъпващия фронт.
Разузнавателни самолети проследявали придвижването на немците
и създавали условия за контрол на обстановката.
По следите на съветските войски, които отстъпвали
през проходите на Западния и Централния кавказки хребет крачели подготвени
и екипирани за действие в планинска обстановка немски части.
"Пътеката се качва нагоре.
До вечерта ще пристигне. Бил съм тук преди войната.
Следвайте ме!"
В състава им влизали военни, родом от Тирол и други гористи, южни райони на Германия.
Немските планински егери разполагали с впрегатни животни и олекотена артилерия.
Наред с обучените в Алпите егери в Кавказ били пратени 2 високопланински батальона
с добра алпийска подготовка.
Всичките тези планински части получили амбициозна задача
да преминат Кавказ западно от Елбрус и в случай, че успеят да достигнат Тбилиси.
За преминаването на планините преди затварянето на проходите след настъпването на студовете,
немците имали на разположение само няколко седмици.
Ако хитлеристите през проходите стигнели до Черно море
съветските войски по крайбрежието щели да бъдат обкръжени и разбити.
Командването на Закавказкия фронт в този момент смятало,
че планинските върхове и високопланинските проходи само по себе си
са непреодолимо препятствие.
Основните сили на съветските съединения
били разположени в подножието на хребетите в близост до морето.
По проходите били разположени само малки отряди.
Така например Марухският проход бил отбраняван само от една стрелкова рота.
Клухорският проход бил прикриван от две стрелкови роти и сапьорски взвод.
Фактически само проходът бил защитаван
вместо позициите да бъдат изнесени към близките и далечните подстъпи към него.
На северните склонове на проходите дори нямало разузнаване.
Високопланинските райони на Кавказ, където били Марухският, Клухоският,
Белореченския, Умпирският и другите проходи през август 1942 г.
били защитавани от 20-та планинска стрелкова и 394-та дивизия.
През този период дивизиите били построявани в един ешелон,
като бил отделян голям резерв.
Такава организация на отбраната, обаче
не съответствала на пълно на създалата се ситуация.
Вследствие на численото превъзходство, създадено от немските войски,
подразделенията им от планински стрелци
успели да достигнат до проходите по-рано, отколкото съветските части.
Възникнала реална опасност за базите на Черноморския флот
в Поти, Очамчира, Сухуми,
но опитите на немците да го достигна се оказали неуспешни.
По-натам на съветските части, които отбранявали проходите,
се наложило изменят бойния си ред.
Още през септември освен първия ешелон и резерва започнали да създават втори ешелони,
а най-важните направления артилерийски групи на пехотата.
Клухорският проход бил отбраняван от подразделения на 815-ти полк
на 394-та дивизия.
Линията на отбраната било много широка, до 140 км,
затова вторите ешелони
се разполагали колкото се може по-близо до проходите, по пътните възли.
Отделни опорни пунктове били подготвяни и на предния край и в дълбочина.
Предният край на отбраната преминавал по склоновете на височините и по проходите
откъм страната на противника,
а на превзетите от врага проходи предният край преминавал по южните склонове,
което съществено усложнявало наблюдението и организацията на боя.
За прикриване на междинните части на отбраната високопланинските райони
били заделени отделни отряди: роти усилени със сапьори.
На 15 август последвал вражески удар, нанесен през Кулхорския проход.
Немските планински егери предприели хитроумна обходна маневра.
Многочасов обход предприели два отряда с картечници и миномети.
След като преодолели скалистите склонове те излезли във фланга на съветските части,
които се намирали на прохода.
Защитниците му неочаквано открили, че врагът се намира в тила им.
Заплахата в тила и атаката откъм фронта заставило съветските части
да изоставят седловината на прохода.
Първи, първи!
Тук Беркут. Как ме чуваш?
Поради липса на надеждна връзка положението станало твърде критично.
За боевете на Клухорския проход командването разбрало едва след две денонощия.
Веднага след това там били изпратени резервни, включително курсанти от Сухумското училище
и отряд на НКВД.
След три дни от Ставката пристигнало застрашително предупреждение:
"Врагът, имайки специално подготвени планински части, ще използа за проникдване в Закавказието
всеки път и пътека през Кавказкия хребет.
Жестоко се лъжат тази командири, кито мислят, че Кавказкият хребет
сам по себе си е непроходима преграда за противника.
Непроходима е само тази защитна линия, която е умело подготвена за отбрана
и се защитава упорито.
За съжаление тази телеграма станала не предупреждение,
а описание на вече завършен факт.
Оттегли се с прибежки! "Дегтяр" прикривай ни!
Едва седмица след първата атака на Клухорския проход дошли подкрепления.
По това време немските егери вече се спуснали по южните склонове.
По-нататъшното им придвижване било спряно,
но не успели с контраатака ида отблъснат немците от прохода.
Немците излезли на южните склонове на Елбрус и на 18 август
завладели туристическите бази "Кругозор" и "Приют11".
"Приют11" на Елбрус е единственият в света хотел на височина 4,130 м
над морското равнище.
Първата дървена постройка се появила още през 1932 г.
След шест години на нейно място издигнали триетажно здание, обшито с метал,
напомнящо на дирижабъл, на което именно било съдено да престои 60 години.
"Приют" се превърнал в опорен пункт за достигане до самия Елбрус.
На 21 август в 11:00 часа
специална група немски алпинисти
издигнала над Елбрус флаг със свастика
и знаменца на три планински дивизии.
Този факт бил широко отразен в немската преса.
Твърденията били, че това е символ за покоряването на Кавказ и народите му.
Впрочем акцията с вдигането на флаговете нямали никакво военно значение.
Загубата на проходи и опорни пунктове на Елбрус
предизвикали сериозно безпокойство в Москва.
На 23 август в Сухуми пристигнал народният комисар по вътрешните работи Лаврентий Берия.
По негови указания командващият на 46-та армия, която пазела проходите, ген. Сергацков
бил отстранен от командването.
46-та армия пазела държавната граница на СССР
от Черно море до планината Уч-Тапаляр и крайбрежието на Черно море
в участъка Сухуми-Поти, а част от силите си планинските проходи на Кавказкия хребет.
С цел освобождаването на Марухския проход от войските на дивизия "Еделвайс"
Сербецков на своя глава свалил части от армията си от държавната граница с Турция
която не представлявала опасност за СССР.
Впрочем не последвали никакви наказания.
Генералът бил понижен само в длъжност до командир на дивизия.
В края на август 1942 година
съединенията на Клайст излязли на позиции при река Терек.
Стръмните склонове и бързото течение
били сериозно препятствие за форсирането.
Боевете под Моздок и Малгобек придобили отчаян характер.
Командването на Вермахта
за пробив в отбраната на река Терек и настъпление към Грозни, Махачкала и Баку
включило 1-ва танкова армия на Клайст.
Главният удар бил нанесен по Малгобек,
където врагът превъзхождал Северната група на съветските войски по артилерия 6.5 пъти,
а в танкове 4.2 пъти.
На 1 септември немците нанесли удари в района на Ищерск
а на другия ден с главните сили южно от Моздок.
През нощта немските пехотинци на лодки под обстрел прекосили Терек
и завзели плацдарм на южния му бряг под Моздок,
но не успели да разширят плацдарма.
Замисъла на врага бил провален само от твърдостта на войските
на 9-та армия на генерал майор Каратеев.
Съставът на повече от съединенията бил предимно от кавказци,
които често решавали изхода на боя с мъжеството и героизма си.
От господстваща височина съветската артилерия
безгрешно стреляла по понтони и плацдарми.
По настъпващите немци стреляли "Катюши"
противотанковата и гаубичната артилерия.
Тези части многократно преминавали в контраатаки,
нанасяйки на противника чувствителни загуби.
Немците били посрещнати с такива противотанкови препятствия,
с каквито преди това не им се случвало да се сблъскват.
Съветските бойци подпалвали нефт с огнехвъргачки,
с който били напълнени противотанковите ровове
и по пътя на хитлеристките танкове в миг възниквал истински огнен вал.
Преодоляването или заобикалянето му били невъзможни,
защото тези препятствия прикривали всички направления, достъпни за танкове.
В района на Малгобек някои селища по няколко пъти преминавали от ръка на ръка.
Немците тайно прехвърлили на южния бряг на Терек 13-та танкова дивизия
и само с нейна помощ успели да завладеят Малгобек.
Клайст прехвърлил натам и моторизираната СС-дивизия "Викинг".
На 27 септември немците превзели Елхотово,
но вече на следващия ден били принудени да преминат в отбрана.
Отклоняването на главните сили на германската авиация към Сталинград
дало възможност на съветските ВВС да се чувства по-свободно в Кавказ.
Самолетите от армията на Вершинин
интензивно бомбардирали понтонните мостове построени на Терек.
Вершинин обръщал особено внимание на взаимодействието си с войските на земята,
като повтарял: "Ние сме за тях, а не те за нас."
Тоест, авиацията воюва не сама за себе си, а оказва поддръжка на войските на земята.
Войските на Закавказкия фронт не можели да се снабдяват пълноценно
с танкове от заводите от вътрешността на страната,
обаче през Иран минавал един от маршрутите за доставка на въоръжения и техника
по програмата "Ленд лийз"
Поради това войските в Кавказ
разполагала с значително количество американска и английска бронирана техника.
Към 1 октомври 1942 г.
от 300 танка на Кавказкия фронт английските и американски машини били 42%,
средните танкове Т-34 - 20%, тежките КВ само 2%.
Останалите 36% се падали на различни леки танкове съветско производство.
Най-многобройните от доставените за Кавказ по "Ленд лийз" танкове "Ген.Стойарт" и Валънтайн"
отстъпвали по характеристиките си както на Ш-34 и КВ,
така и на основните съветски танкове.
Все пак вносните машини били сравними или дори превъзхождали леките съветски:
БТ, Т-26, Т-60 и Т-70.
При това от 3,535 съветски бронирани машини,
3,342 били съветско производство
4-та въздушна армия на Вершинин също получавала техника от Иран.
Летците ѝ били едни от първите, които усвоили американските двумоторни бомбардировачи:
А-20, Бостън-3.
Съветските пилоти високо оценили летателните качества
и доброто навигационно оборудване на А-20,
което улеснявало полетите при типичните за планините сложни метеорологични условия.
Немското настъпление фактически спряло.
Във втората половина на септември 1942 г.
войските на Клайст бавно разширявали плацдарма
по посока на т.н. Елхотовски врата.
Те представлявали клисура, която пресичала Сунженския хребет
при осетинското село Елхотово.
През нея можело да се мине с танкове към Орджоникидзе, Владикавказ,
на Военния грузински и Военния осетински път,
обаче тясната клисура била плътно преградена с хиляди противотанкови мини,
противотанкови ровове, рогатки и бодлива тел.
Немците успели да превземат Елхотово,
но всички опита да пробият път прохода претърпели неуспех.
Клайст имал голяма нужда от хора за разширяване на плацдарма и пробив към Орджоникидзе.
Планинските егери биха били много по-полезни тук, на Елхотовски врата
отколкото на склоновете на Елбрус.
На 8 септември Вершинин бил назначен за командващ ВВС на Закавказкия фронт.
Под негово ръководство били обединени 4-та и 5-та въздушни армии
и авиацията на Черноморския флот,
всички военновъздушни сили на кавказкото направление.
Планинският релеф създавал особени условия за действията на ВВС.
Практиката показала, че старите двуплощници "Чайките И-153"
са много по-подходящи за щурмовици в планините.
Неголямата скорост и феноменалната маневреност улеснявала полета в клисурите
и проходите.
Въоръжените с реактивни снаряди "Чайки"
се превърнали в незаменими участници във високопланинските битки.
На земята съветските части все по-често използвали против немците
дълбоките обходи и обхват по планинските пътеки.
За тази цели били използвани специални отряди на НКВД
с добра алпинистка подготовка.
Алексей, хайде ти минаваш пръв. - Разбрано.
Василий, ти прикриваш! Напред!
Униформата им била странна смесица от спортно облекло отпреди войната,
военна форма и трофейни раници, котки и алпийски пикели.
Основа за действието на отрядите било старателното разузнаване.
Благодарение на тези наблюдения
се определяли маршрутите за обход на позициите на противника високо в планината.
Един от тези боеве се състоял в началото на септември на клухорското направление.
Немците били накарани да отстъпят с обходна маневра по билото.
"Виж, фрицовете се мотаят под носа ни... безнаказано."
Съветските алпинисти видели голям керван с товари и вериги немски войници,
които се били насочили към прохода,
обаче разстоянието било твърде голямо.
Керванът не можел да бъде достигнат със стрелково оръжие.
В този момент във въздуха се появили три самолета с червени звезди.
"Гледай, наша "Чайка"!"
От спомените на командира на отряда, военен инженер Гусев:
Нашите летци действаха не само умело,
но и с познаване на спецификата на планините.
Отначало те нанесоха удар по самата колона,
но ефектът не беше голям.
Тогава последва бомбен удар по склоновете над пътя.
Взривовете беше откъсната огромна земна маса.
Тази страшна каменна лавин
…