YouSub
Untitled

bg Bulgarian

Untitled Bulgarian subtitles

0 downloads · 635 lines · added Dec 7, 2015

Report a problem
What's wrong?
Advertisement

Bulgarian transcript

ВЕЛИКАТА
НАРОДНАТА
СВЕЩЕНАТА
ВОЙНА
ВЕЛИКАТА ВОЙНА
5-та серия КУРСКАТА ДЪГА
Отначало го наричали "Слон" заради изрисувания звяр на на бронята му,
но скоро след това разбрали истинското му име: "Тигър".
Новият немски танк, пленен под Сталинград,
бил изучаван внимателно на полигона под Москва.
Резултатите от изпитанията били обезкуражителни.
Дори и от 200 метра оръдието на Т-34 не пробивало челната броня на "Тигъра".
Със звяра-чудо се справяли само тежките и неповратливи оръдия,
но така било на полигона, а в реалния бой шансовете им за успех били по-малки.
По време на заседание при Сталин,
в тягостната тишина ясно прозвучали думите на маршала от артилерията Воронов:
"Ние нямаме оръдия, които да могат успешно да се борят с тези танкове."
Било април 1943 година.
От Ладога до Азовско море фронтът замрял в очакване на лятото.
Две години Червената армия с цената на големи загуби се учила да бие немците
и сега трябвало да покаже всичките си придобити умения.
Появата на нови тежки танкове на врага пораждала съмнения,
ще издържи ли съветската отбрана на удара на врага.
Новите танкови и противотанкови оръдия, разработени спешно от съветски конструктори
явно нямало да бъда готови за летните боеве.
Фронтът спрял, но съветското командване вече готвело планове за лятото.
Особено внимание обръщали на района на Курск,
където войските на Централен и Воронежки фронт се вклинили дълбоко в немската отбрана
и образували така наречената Курска издатина.
Съветският генерален щаб, предполагал, че именно тук, от юг и север,
немците ще нанесат следващия си удар
и ще се опитат да обкръжат войските на Червената армия.
За да не се допусне това, било взето решение за създаване в района
на мощни отбранителни укрепления.
Като изтощи вражеските части в отбранителни боеве,
генералният щаб планирал да започне собствено настъпление.
Правилността на това предположение
скоро се потвърдила от донесенията на съветското разузнаване.
Справка:
На 12 април 1943 г.на масата на Сталин бил поставен текста на директива
за плана на операция "Цитадела" на немското Върховно командване.
Данните били получени от разузнавач, който работел под псевдонима "Вертер".
Истинското име на този човек до ден днешен не е известно.
Предполага се, че е бил сътрудник във Върховното командване на Вермахта.
Информацията му попаднала в Москва чрез работещия в Швейцария агент "Люци",
Рудолф Рьослер.
Планът за немската операция "Цитадела"
напълно се покривал с очакванията на съветското командване.
Немците планирали да разрежат Курската издатина
с два удара в насрещни направления от север и юг.
Северното крило на дъгата трябвало да бъде атакувано от Група армии "Център",
а южното от войските на Група армии "Юг".
В началото на месеца Ставката предупредила фронтовете:
"Според някои данни противникът може да мине в настъпление на орловско-курското
или белгородско-обоянското направление, или и на двете направления едновременно."
Но засега оръдията мълчали. Две седмици след подписване на Заповедта
за начало на настъплението, Хитлер провел аналитично съвещание.
Неочаквано много немски генерали се изказали против провеждането на операцията.
Открито възразявал на Фюрера фелдмаршал Ханс Гюнтер фон Клюге,
командващ по това време Група армии "Център".
Ген. Модел на свой ред представил данни от въздушното разузнаване,
Именно неговите войски трябвало да щурмуват Курската издатина от север.
Модел доказвал, че на тези участъци на фронта руснаците са подготвили дълбока,
грижливо подготвена отбрана.
Валтер Модел, генерал фелдмаршал
с прякор "Пожарникарят на Хитлер".
Бил назначаван на проблемните участъци от фронта. Ревностен нацист.
Известен с личната си преданост към Фюрера. От август 1944 година
командвал западното направление.
В края на войната попаднал в обкръжение и се застрелял в гората под Дуисбург.
Модел бил един от тези, които се ползвали с безусловното уважение на Фюрера.
Наричали го "геният на отбраната", но бойците и командирите от 9-та армия на Модел
нямали опит от крупни настъпателни операции.
Много смятали, че генералът се опитва не да отложи, а да отмени операцията.
Модел предполагал, че съветските войски първи ще започнат настъпление
и тогава той ще се окаже в привичната за него стихия на отбраната.
Своите съмнения в успеха на "Цитадела" изказал и Гудериан.
Той бил назначен за инспектор в танковите войски и най-добре от всички знаел,
че танковите части на Германия още не са готови за такава крупна операция.
Според него този замисъл бил твърде рискован.
Войната изсмуквала от Германия последните ѝ ресурси.
Евентуален успехът на "Цитадела" би помогнал да се задържи стратегическата инициатива
на Източния фронт, но провалът ѝ би предизвикал просто непоправими загуби.
Фюрерът се съгласил да отложи началото на операцията за един месец с думите:
"Неуспех не трябва да има."
Хитлер се примирил с отлагането на настъплението само, защото това
създавало възможности да се въведе в боя повече най-новата техника.
Справка:
Наред с "Тигрите" на Курската дъга се очаквал и дебютът на новите средни танкове "Пантера",
и тежките самоходни оръдия "Фердинанд".
Подсилена била и ударната противотанкова авиация.
На базата на изтребителя "Фоке Вулф-190"
била разработена версия на щурмовик за поддръжка на сухопътните войски
Пикиращият бомбардировач Ju-87 бил въоръжен допълнително с 37-мм оръдия.
Стрелбата се осъществявала със снаряди с волфрамови сърдечници,
а възможностите да се атакува бронирана цел от въздуха
била залог за успех в случай на танкова атака.
В Курск били прехвърлени и 4 от петте ескадрили щурмоваци "Хеншел",
също разработени за борба с танкове.
И така "Цитадела" била отложена с един месец.
Съветските войски получили няколко седмици за подготовка на отбраната си.
За това време съветските инженери превърнали полетата под Курск в истинска крепост.
На всеки фронт създали три отбранителни полоси с минни полета, огневи точки,
с артилерийски позиции.
Само недостигът на мощни противотанкови оръдия като преди предизвиквало опасения.
Справка:
Около половината съветски противотанкови батареи били въоръжени с 45 мм оръдия,
които на практика били безсилни пред новите немски танкове.
Съветските оръдия с калибър 76 мм, можели да пробият бронята на "Тигъра"
едва от 300-400 метра, докато "Тигърът" унищожавал оръдието от дистанция 2 км.
Спряното през 1941 г. технологически сложно производство на 57 мм противотанкови оръдия
ЗИС-2 било възобновено.
Тези оръдия пробивали дори и челната броня на "Тигрите" от дистанция повече от километър,
но до началото на боевете на Курската дъга, те още не били на фронта.
Недостигът на мощни противотанкови оръдия компенсирали с нова тактика за бой в отбрана.
По-рано противотанковите оръдия се нареждали в една линия по протежение на фронта,
но опитът в боевете показал, че разполагането им по групи е по-ефективно.
Така основа на отбраната на Курската дъга станали опорните противотанкови пунктове.
съкратено ПТОП.
Всеки пункт имал до 29 противотанкови оръдия и няколко десетки противотанкови пушки.
Всяко оръдие на ПТОП-а имало по няколко позиции за стрелба по всички направления.
Дистанцията между опорните пунктове съставлявала не повече от 600-700 метра.
Ако вражеските танкове се опитвали да пробият между опорните пунктове,
оръдията стреляли по тънката им бордова броня.
Строителството на опорни пунктове, траншеи укрития било огромен физически труд,
труд на войниците, на тези които предстояло да се отбраняват тук.
Командир на противотанково оръдие Бадигин:
" За да се окопае 45 мм оръдие трябва да се изземат около 30 кубика земя.
а за 76 милиметровото вече 56 кубика.
Копаехме толкова, колкото десетина души може да не изкопаят за цял живот."
Справка:
Само в частта от Воронежкия фронт са били изкопани 4,200 км траншеи, проходи за връзка.
За сравнение, това е повече от разстоянието от Москва до Мадрид.
В частта на Централния фронт това количество било 5,000 километра.
Били построени 2,000 км пътища, възстановени и прокарани отново
686 моста. Всичко за 2-3 месеца ж.п. войските доставили под Курск
над 360 хиляди вагона с техника и товари.
Готвело се невиждано, наистина гигантско сражение,
в което от двете страни участвали участвали повече от 2 милиона души.
В състава на Група армии "Юг" на юг от Курск имало 450 хиляди души
и 1,500 танка.
Противостоял им Воронежкия фронт на Ватутин: 626 хиляди души
1,700 танка.
Група армии "Център" на север наброявала 332,000 души
и 1,000 танка и самоходни оръдия.
Насоченият към нея Централен фронт на Рокосовский имал 712,000 души
и 1,800 танка.
Освен това в основата на Курската издатина били позициите на съветските резерви,
обединени в Степния фронт под командването на Конев.
Рокосовский на север се намирал в по-изгодно положение.
Уязвим на танкове тук бил само коридор от 90 км на северното крило на Курската дъга.
напротив, армиите на Ватутин заемали позиции в степна, открита местност.
Тук немците имали пълна свобода в избора на направление за удара си.
Николай Фьодорович Ватутин, армейски генерал,
един от най-талантливите съветски пълководци.
Противникът му давал висока оценка за способността да обмисля в детайли операциите.
Немските командири наричали генерала "шахматист" или "гросмайстор".
Умрял от рани получени в случайна престрелка с членове на украинската въстаническа армия
през февруари 1944 г.
При настъпление Ватутин бил в стихията си. Звездният му час била операция "Уран"
по обкръжаване на сталинградската групировка.
Сега пък по ирония на съдбата
му предстояло да командва фронт в много голяма отбранителна операция.
Дните минавали, а немското настъпление все не започвало.
И досега никога съветските части нямали толкова време за подготовка за бой
и те не го пропилявали.
Около всеки противотанков опорен пункт поставили до 1,000 мини от всички типове.
Втората и третата зона на отбраната не се минирали толкова плътно,
обаче те били допълвани от подвижни отряди сапьори с мини на камиони и конни впрягове.
Задачата им била да провеждат т.н. "нахално миниране"
тоест да поставя мини направо на пътя на пробиващите си път танкове.
От спомените на немския генерал фон Мелентин:
Бързината, с която те поставяха мините беше поразителна.
За 2-3 денонощия руснаците успяваха да поставят повече от 30 хиляди мини."
Войниците били подготвяни за бой с танкове.
За да се отърват от страха от танкове, вкарвали младите бойци в окопи,
над които минавали съветските Т-34.
Минометчик Мансур Абдулин:
"Всеки ден ни изглаждаха с нашите Т-34.
Учехме се да хвърляме бутилки с горивни вещества заедно с противотанкова граната.
Бяха напечатани и раздадени инструкции за борба с немските танкове."
В артилерийските подразделения подбирали бойци с успехи в боя с немските танкове.
Назначавали ги за командири на взводове в новите подразделения.
Разчетите, които претърпели поражение в боя с танковете обратно, правели тиловаци.
В течение на 2 месеца имало истински лов за оръдейни снайперисти.
Най-добрите мерачи на оръдия били пращани в изтребителните противотанкови полкове.
По заповед на Ставката им увеличили паричната издръжка и дажбата.
Мерачите се упражнявали в стрелба по движещи се макети на "Тигрите",
достигали високо майсторство, като улучвали с оръдието си цевта на оръдието на танка,
командирската кула или уреда за наблюдение на механик-водача.
Зенитните батареи на 85 мм оръдия
били придадени за защита на особено важни направление от танкови атаки.
Забранено им било да откриват огън по самолети.
4 артилерийски полка били въоръжени с пленените при Сталинград
немски противотанкови и зенитни оръдия.
За самоходните артилерийски установки СУ-122
започнали да доставят нови кумулативни снаряди, които пробивали до 130 мм броня.
Справка:
Вътре в кумулативния снаряд има специален, жлеб,
покрит с тънка метална облицовка.
След попадение на снаряда в танк вътре в снаряда възниква взривна вълна
която се движи със скорост 10 км/сек. и се свива до размер по-малък от милиметър.
При това върху бронята на танка продуктите от взрива оказват налягане
до 100 хиляди килограма на квадратен сантиметър.
Това значително надвишава пределната еластичност, на който и да е метал,
включително и на бронята, което е и причината за разрушаването ѝ.
Съветската авиация получила нови авиобомби, също с кумулативно действие.
Преди танковете били бомбардирани с мощни 50-килограмови единични бомби,
които имали слаба ефективност.
Попадението с бомба от въздуха в такава малка цел като танка е много сложно.
А новата бомба тежала само килограм и половина, а пробивала броня до 100 мм.
Бронята на танка от горната му част е по-слаба и попадение даже с една бомба
било достатъчно, за да бъде изкаран от строя, който и да е танк на противника.
Бомбите били поставяни в контейнери по 48 броя. Щурмовикът Ил-2 вземал 4 контейнера.
Като просто разсипвал бомбите над колоната,
един самолет можел да унищожи всички танкове на площ 15 х 200 метра.
По заповед на Сталин, наличието на тези бомби било пазена в строга секретност
до самото начало на танковите сражения на Курската дъга.
В началото на юли чакането от тревожно станало мъчително.
Ватутин предлагал да не се чака, а да се настъпва.
Той буквално увещавал Василевский.
"Ще проспим, ще изпуснем момента! Противникът настъпва. Скоро ще е есен
и всичките ни планове ще се провалят! Нека да не се окопаваме, а да почнем първи."
Но в отговор постоянно получавал откази. Напрежението растяло.
В случайно свален немски разузнавателен самолет, намерили карта
с точно очертани позиции на съветската отбрана.
Наложило се спешно да променят дислокацията, а после от самолет
да проверяват прецизността на маскировката.
Ставката за трети път предупредила войските за скорошно немско настъпление.
В щабовете и на предните линии напрежението растяло.
Кога най-после ще започнат немците?! Не се ли е объркало разузнаването?
Лев Маликин,
разузнавач от 222 Стрелкови полк:
"Явно се усещаше, че немското настъпление ще започне скоро.
Всички части на дивизията бяха в състояние на повишена бойна готовност.
На всички наблюдателни пунктове по всяко време на денонощието имаше офицери.
Артилерията беше издърпана към предния край.
На нас и на дивизионните разузнавачи дадоха заповед на всяка цена да вземем " език"."
В поредната нощна схватка "език" станал немският сапьор Бруно Формел,
който свалял мини на предната линия.
На разпита той напълно откровено казал:
"Немските войски са приведени в пълна бойна готовност"...
И на 5 юли в 2:00 европейско време ще започне настъпление в посока към Курск.
Едновременно с това ще започне и настъпление в посока Курс откъм Белгород."
До посочения час вече оставали броени минути.
За немците подготвили сюрприз, артилерийска контраподготовка.
Вместо мълчаливо да чакат удара на врага, съветската артилерия трябвало да удари
по предполагаемото натрупване на немските войски, които били готови за атака.
След като получили тези сведения от сапьора Формел, незабавно взели решение.
Юлската нощ пламнала от залповете на оръдейните изстрели.
Не навсякъде успели да разберат, къде са местата на съсредоточаване на немците,
но градът от снаряди въпреки всичко намирал целите.
В отчета на една от немските дивизии пише:
"Противникът посипа с огън всички оврази, от които може да бъде приближен."
Не можело да става и дума да продължават със строежа на мост за "Тигрите".
Щурманът на бомбардировач Ил-4, лейтенант Рошченко си спомнял:
"Още отдалече се виждаше, че на фронтовата линия става нещо невероятно.
От двете страни се водеше интензивна стрелба. Тук-там припламваха пожари."
Още не били заглъхнали съветските оръдия,
когато въздухът се изпълнил с писъка на немските снаряди.
Мощната артилерийска подготовка на врага трябвало да пробие съветската отбрана,
изграждана в продължение на няколко месеца.
Разузнавачът Лев Маликин:
"Грохотът на взривовете събори нара в землянката, накара ни да хванем автоматите,
да се хвърлим на изходите на окопите.
Между окопите и щабните землянки се смесваха огън, дим и земя."
Артилерийската подготовка на противника продължила повече от час.
После канонадата започнала да стихва и под прикритието на димната завеса
хитлеристите тръгнали в атака.
Танкови дивизии, въздушни армади, пехотни части,
цялата военна мощ, която няколко месеца се трупала под Курск била приведена в движение.
Започнало сражението, което немският генерал фон Мелентин
нарекъл най-грандиозната танкова битка в историята на войните.
Всички най-модерни видове оръжия на това време били хвърлени в боя.
За отваряне на проходи в минните полета немците ползвали радиоуправляеми танкети.
Те теглели прицеп от няколко тежки зъбни колела,
които като се натъквали на мините, предизвиквали взривяването им
или разтоварвали мощни взривни заряди, които унищожавали мините отведнъж на голяма площ.
Така разчиствали пътя за самоходните оръдия "Фердинанд" които идвали след тях.
Все пак, на изритото от взривове поле лошо се виждал безопасният път.
Оръдията се отклонявали от пътя и едно след друго се взривявали.
Противотанковите мини разкъсвали веригите им,
а съветските оръдия повреждали ходовата част на тежките коли.
Привечер на първия ден на настъплението вече половината "Ферадинанди" излезли от строя.
На южното крило немските "Тигри" и "Пантери" също били обсипани с ураганен оръдеен огън,
което пречело на разминирането. "Тигрите" се натъквали на мини и излизали от строя
дори и бронята им да не била пробита.
В зоната на настъплението немците се натъкнали на 500 км противотанкови ровове.
За да ги преодолеят танковете, се налагало да се подриват стените на тези ровове
чрез точни удари с авиобомби от пикиращи бомбардировачи.
Предишната леснина на "блицкрига" вече не съществувала.
Немските танкове и пехотни дивизии
буквално затъвали в лабиринтите на съветските укрепления.
С унищожаването на един противотанков артилерийски пункт,
немските танкове веднага били обстрелвани от друг.
В рапортите от немските части звучали фразите: "Спряхме, окопахме се".
Немският генерал фон Мелентин:
"Трябва да се обърне внимание на изкусната маскировка на руснаците.
Нито едно минно поле, нито един противотанков район
не биваше разкриван, докато първият танк не се натъкваше на мина
или не откриваше огън първото руско противотанково оръдие."
Все пак бойният опит на немците и новата им техника вършели своето.
Те започнали да концентрират силите си на тесни участъци.
Немските танкови части действали в боен ред "клин".
Острието му образували тежките "Тигри",
които трябвало да унищожат съветската танкова отбрана.
След тях идвали средните и леки танкове. Щом пробиели дори и малък отвор в отбраната,
немците с всичките си сили я разширявали.
В първия ден на битката почти 400 самолета поддържали групировката на Манщайн.
Град от авиобомби изваждал от строя един след друг противотанковите опорни пунктове.
С помощта на авиацията немците пробивали коридори и в минните полета.
Хвърлените бомби карали мините да детонират и по разчистените коридори
нахлували немските танкове.
Всичко това изисквало огромна маса техника и боеприпаси,
но немците не жалели нито едното, нито другото,
като с право очаквали, че по-натам минните полета ще са по-малко.
Първата линия на съветската отбрана
била премината от танковия корпус на СС само за 17 часа.
За да спре немските танкове, Ватутин решил да хвърли срещу тях своите танкови резерви.
Най-силната от тях била 1-ва танкова армия на Катуков.
Първите сблъсъци с настъпващите нови немски танкове били обезсърчителни.
Катуков си спомнил доклада на един от командирите в армията си.
"Бурда казваше, че на участъка им противникът атакувал непрекъснато.
Прииждали по 50-100 танка. Отпред "Тигри", "Пантери"...
- А с тях е трудно, другарю командващ. Биеш по тях, а снарядите рикошират."
- Е, а какви са резултатите от боя? - Загуби, ужасни загуби, другарю командващ,
60% от бригадата.
Справка:
За да поразят врага, танковете Т-34-76, които воювали под Курск в лятото на 1943 г.,
трябвало да се приближат към врага на дистанция 500 метра
и да нанесат удара си по тънката бордова броня.
А немските танкове "Тигър" и "Пантера" дори можели да пробият челната броня на Т-34-76
от разстояние повече от 2 километра.
Огромните загуби на армията принудили Катуков да изрази съмненията си пред Ватутин,
но отгово
…

Need subtitles from another video?