YouSub
Untitled

bg Bulgarian

Untitled Bulgarian subtitles

0 downloads · 578 lines · added Dec 7, 2015

Report a problem
What's wrong?
Advertisement

Bulgarian transcript

ВЕЛИКАТА
НАРОДНАТА
СВЕЩЕНАТА
ВОЙНА
ВЕЛИКАТА ВОЙНА
Първите лъчи на изгряващото слънце очертавали в сумрака на късното септемврийско утро
сива колона, движеща се по моста.
Немските войници преминавали Днепър.
Последните няколко дни пехота, автомобили и каруци
в непрекъснат поток вървели от изток на запад, и през деня, и през нощта.
Някъде наблизо се водел бой и войниците тревожно се поглеждали един друг.
Изведнъж в утринната мъгла
се разнесъл звук, който накарал телата в шинелите да потръпнат.
Крачките преминали в бяг, строя на колоните се разпаднал.
С приближаването си, добре познатият им рев на моторите на танковете Т-34 се засилвал.
7-ма серия ОТ ДНЕПЪР ДО ОДЕР
Танковете приближили моста с максимална скорост и един дори се качил на него,
но в този миг се разнесъл оглушителен грохот.
Взривените три отсека на Каневския мост се сринали в реката.
Заедно с тях рухнала и последната надежда на съветското командване
да бъде завладян мост, по който на другия бряг спешно да бъдат прехвърлени
30-тонните машини.
Съветската пехота вече била завзела плацдарм на десния бряг,
но не ѝ било по силите да пробие немската отбрана без поддръжката на танкове.
След поражението на немската армия на Курската дъга,
фронтът без прекъсвания тръгнал на запад.
На 24 август 1943 година
по целия 1,400-километров фронт от Смоленск до Азовско море,
съветските дивизии тръгнали поели на път.
2,650,000 души, 51,000 оръдия,
2,400 танка и 2,750 самолета.
В настъплението били включени войските на няколко фронта:
Централния, Воронежкия, Степния, Югозападния и Южния,
който през октомври 1943 г. бил преименуван на 1-ви Белоруски,
а също и 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти Украински фронтове.
Германското командване, което се опитвало да обезкърви и спре Червената армия,
заложило на Днепър.
Реката трябвало да се превърне в една естествена, гигантска отбранителна линия
пред непристъпната крепост.
С ускорен темп след заповедта на Хитлер от 11 август,
били изграждани грандиозни по дължината си стратегически отбранителни укрепления,
наречени Източен вал.
Той преминавал по Керченския полуостров, река Молочная, средното течение на Днепър,
река Сож при Гомел, на изток от Орша, Витебск, Невел, Псков
и на север от Чудското езеро по река Нарва.
По времето на окупацията, от Украйна в Германия с ешелони изнасяли добитък и храни,
жито, транспортни средства и машини, изнасяли дори и плодородния чернозем.
Украйна с развитата си металургия била източник на полезни изкопаеми,
много ценни за военната промишленост.
В Кривой рог добивали желязна руда, на Донбас въглища, в Никопол манган,
в Запорожието произвеждали чугун и стомана.
Към Германия пътували и вагони с младежта на Украйна, предназначени за "остарбайтери",
безплатна работна сила.
Танковете на Червената армия напирали към Днепър.
За да забави някак си движението им, командващият Група армии "Юг" Манщайн
заповядал при отстъплението да оставят зад себе си "изгорена земя".
Това, което не можели да вземат със себе си се унищожавало, взривявали, палели, рушели.
на реките Псьол, Сула, Удай, Сирая и Гнилая Оржица
отстъпващите германски войски не оставили нито един мост.
През есента на 1943 г.
разрушените железни пътища принуждавали съветските войски да използват камиони,
за да доставят гориво и боеприпаси на стотици километри.
Бавели се по пътя обози, тежка артилерия, понтони...
Едни от първите, които излезли на Днепър северно от Киев в района на град Лютеж
били танкистите на 5-ти Гвардейски Сталинградски корпус на Андрей Кравченко.
Кравченко Андрей Григориевич, генерал-полковник.
Танковете на бригадата му минали по Червения площад на парада на 7 ноември 1941 г.,
а след месец вече освобождавали Солнечногорск.
От август 1942 до февруари 1943 г. под Сталинград успешно командвал корпус,
след което на същия присвоили званието Гвардейски Сталинградски.
Участвал в сражението под Прохоровка.
Богатирското му телосложение причинявало на генерала неудобства в танка.
Когато сядал на мястото на командира, люкът на купола просто не можел да се затвори.
Отличавал се с индивидуална храброст и организаторски способности.
Танкистите на 5-ти Гвардейски корпус на генерал Кравченко
не се спрели дори пред широката Десна.
Без да чакат построяването на понтони, танкистите уплътнили танковете,
навлезли в реката.
Механиците-водачи карали танковете на сляпо, водата стигала до средата на куполите,
но след няколко часа те вече били на другия бряг.
Да се форсира по този начин Днепър, обаче било невъзможно.
Пехотата с подръчни средства се прехвърлила и се укрепила на десния бряг на реката.
На юг от Киев в района на град Велики Букрин
части от 4-та и 3-та Гвардейска танкова армия форсирали Днепър.
Справка:
Широчината на реката при град Велики Букрин била около 600 метра.
За временен мост, който да издържи танковете, трябвало да се забият почти 1,000 пилона.
Изложени на огъня на артилерията и авиацията на врага, мостът бил построен за 10 дни.
През това време немците успели да създадат надеждна отбрана.
Да се превземе Киев, разположен на високия бряг на Днепър с фронтален удар,
на практика не било възможно,
затова командващият Воронежкия фронт, Ватутин решил да разгроми фашистката групировка
с два удара от север и юг,
настъпвайки откъм лютежкия и букринския плацдарм.
На Букринския плацдарм главна ударна сила щяла да бъде 3-та Гвардейска танкова армия,
откъм лютежкия настъпвал 5-ти Гвардейски танков корпус на генерал Кравченко.
През целия октомври войските на Ватутин се опитвали да извършат пробив от плацдармите,
но нямали успех.
Приближавала зимата, а линията на фронта сякаш замряла по линията на Днепър.
Ватутин решил да промени плана за настъпление
и да нанесе мощен удар от единия плацдарм,
като използва всички налични сили на танковите съединения.
Около 40,000 души от 3-та танкова армия
през нощта се прехвърляли от Букринския плацдарм под Лютеж.
Най-добрите танкови съединения на фронта се събрали в един юмрук
и сега танкистите на Рибалко и Кравченко щели да воюват един до друг.
Съветските танкове се движели към Киев със запалени фарове и с вой на сирени,
които били поставени на машините по заповед на Рибалко.
На сутринта на 5 ноември съветските части прекъснали шосето Киев-Житомир
и така отнели на немците възможността зя отстъпление.
По криволичещата уличка, която минавала по овразите на киевския район Нивки
първите танкове на Рибалко навлезли в града.
В памет на тези събития тази улица и до ден днешен носи името "Танкова".
Корпусът на Кравченко приближил Киев от север.
През нощта срещу 6 ноември по улиците на столицата на Украйна било светло като ден
от оръдейни и минометни залпове, ракети и летящи във всички посоки трасиращи куршуми.
С огън и вериги танкистите на Кравченко си проправяли път към центъра на града.
Немците бързо се оттегляли
и на сутринта на 6 ноември Киев бил напълно прочистен от окупаторите.
Сега корпусът на ген. Кравченко с почетното име Сталинградски
си добавил още едно име, Киевски.
Поредната годишнина на Октомврийската революция
и датата на освобождението на столицата на Украйна съвпаднали по чиста случайност.
През целия октомври задачата на войските била да достигнат Киев.
В случай, че немците имали по-малко сили, градът щял да бъде освободен много по-рано.
В следвоенните години се появила легендата за "юбилейното настъпление", съгласно която
войските на Ватутин трябвало на всяка цена да освободят Киев за тържеството.
Всъщност, командващият на фронта без да се колебае,
изпратил танковата армия по-напред на запад, макар че би могъл да я насочи към Киев,
за да превземе столицата точно за празника на 7 ноември.
През зимата на 1943-44 г. южният сектор на фронта
станал арена на колосално сражение.
Почти всичките съветски танкови армии и главните сили на немците
били съсредоточени на територията на Украйна, степните простори на която
били най-подходящи за водене на танкови битки.
През януари 1944 г. се създава последната, формирана през войната
съветската 6-та танкова армия.
Начело на нея застанал освободителят на Киев, ген. Андрей Кравченко,
който няколко дена преди това станал Герой на Съветския съюз.
Бойното си кръщение армията получила само след няколко дена.
В началото на 1944 г. съветските войски си пробили път до Житомир и Кировоград.
В ръцете на немците останала, изпъкналата далеч на изток издатина при Канево.
В плановете си Хитлер я виждал като плацдарм за контранастъпление.
Той все още се надявал да спечели сражението за Украйна.
Съветското командване имало свой план за развитие на събитията на тази издатина.
Сражението известно като Корсун- Шевченковска операция почнало на 24 януари.
В настъпление пръв преминал 2-ви Украински фронт.
Два дена по-късно към него се присъединил 1-ри Украински.
Отпред се движели танковите армии:
Армията на Кравченко наброявала 245 танка и самоходни артилерийски установки.
Справка:
Самоходните артилерийски установки или САУ
представляват сами по себе си артилерийско оръдие, монтирано на подвижно шаси.
За разлика от танковете, САУ има по голяма далекобойност.
Задачата им е огнева поддръжка на войските. Оръдията им са по-мощни от танковите,
което се определя от по-голямата дължина и тегло на цевта и по-съвършения прицел.
Още на петия ден от операцията в района на Звенигородка
танковете на Кравченко се съединили с 5-та Гвардейска танкова армия на Ротмистров
и обръчът се затегнал.
В обкръжение попаднали почти 60,000 немски войници.
В сводките на Вермахта те били обозначени като Групата на Щемерман
по името на командира на един от двата корпуса.
Двете съветски танкови армии се обърнали на юг
и не давали възможност на немците да влязат отвън при обсадените в обръча.
Устойчивостта на немската отбрана в немалка степен се дължала на вярата на командирите,
че в случай на обкръжение, ще им дойдат на помощ.
По тази причина, немските съединения често не отстъпвали
дори, ако били заплашени от обхващане или обхождане.
Всъщност вярата в тази поддръжка била разколебана при Сталинград.
Обаче сега, под Корсун-Шевчековск немското командване на всяка цена
решило да не допусне повторение на разгрома на Волга.
Хитлер обещал на обкръжените:
"На мен можете да разчитате като на каменен зид, а засега се дръжте до последния патрон."
Командващият немската 1-ва танкова армия, генерал Хубе
предал по радиото само една фраза:
"Ще ви измъкна! Хубе."
Наред с ободрителните радиограми обкръжените получили
гориво и боеприпаси по въздуха.
Снабдяването на 60-хилядната групировка било по-лесно отколкото 300,000 в Сталинград.
За нанасяне на деблокиращ удар немците събрали крупни танкови сили,
които били значително по-големи от тези на групировката,
която тогава се опитвала да си пробие път до обкръжената в Сталинград армия на Паулус.
В настъплението участвали два немски танкови корпуса
под командването на генералите Брайт и Форман.
Херман Брайт, генерал от танковите войски, 52-годишен,
участник в полската и френска кампания...
опитен танков командир. През 1941-ва изминал пътя от Брест до Тула.
Воювал при Харков и на Кавказ.
Участвал в сраженията на Курската дъга. Повереният му танков корпус
по големина бил равен на съветска танкова армия.
Четири немски танкови дивизии от корпуса на Брайт едновременно,
подсилени с тежкия танков полк на Бьорке, състоящ се от 80 "Тигъра" и "Пантери",
атакували танкистите на генерал Кравченко.
През февруари 1944 г. основен танк на Червената армия
си оставал Т-34 със 76-милиметрово оръдие,
който съществено отстъпвал на "Тигрите" и "Пантерите".
Било невъзможно да се задържат позициите под ударите на такава мощ на немските съединения
и армията на Кравченко започнала да отстъпва.
Немците превзели село Лисянка, но до съединяване с обкръжените имало още път.
На помощ на армията на Кравченко пристигнала 2-ра танкова армия на генерал Богданов.
Боевете се водели в изключително трудни условия.
Маневрите се затруднявали от кишата.
Ако в предишните години от войната зимата била особено сурова,
то тази излязла извънредно топла.
Пътищата се разкаляли, дори танковете с голям труд се движели в кашавата кал.
При Корсун протичали решаващи за целия Източен фронт събития.
Тук при Лисянка бил дебютът на новия съветски танк.
Тук били изпратени, пристигналите от завода на фронта тежки танкове "Йосиф Сталин",
ИС.
Съветският танк ИС бил отговор на немския "Тигър". Дебелината на челната му броня
била 120 мм
Машините от първия модел имали на въоръжение 85 мм оръдие.
Скоро след това то било заменено със мощно 122-ва милиметрово оръдие
което направило ИС най-опасният противник на германските танкове.
Танковете ИС-1 и ИС-2
постъпвали на въоръжение в някои от танковите полкове, участващи в пробива
и съществено повлияли на хода на бойните действия през 1945 година
при щурмуването на немските градове.
Модернизирани ИС-2 били на въоръжение в Съветската и Руската армия
до 1995 година.
Първият бой на "Тигрите" и "Пантерите" завършил наравно.
Не успели да изгонят фашистите от селото,
обаче немските танкове не могли да напреднат дори и на една крачка.
След няколкодневни боеве везната се наклони в полза на Червената армия.
Все по-често Корсун Шевченковски бил наричан Сталинград на Днепър
В котела били разпръснати листовки с предложение да се предадат в плен.
Ген. Зайдлиц, взет в плен при Сталинград, по високоговорител се обърнал към обкръжените.
В "котела" бил изпратен парламентьор,
обаче немците отговорили с отказ и се опитали сами да излязат от "котела".
Те успели да изминат няколко километра
и да превземат село Шендеровка.
Оставали ли им не повече от 5 км, за да се съберат с танковете на Брайт.
Сталин телеграфирал на Жуков:
"Пробивът на корсунската групировка на противника в посока на Шендеровка
се е получил, защото слабата по състава си 27-ма армия
не е била подсилена навреме."
Срещу настъпващите немци незабавно изпратили танковата армия на Ротмистров.
В средата на февруари настъпил мраз.
Брайт форсирал р. Гнилой Тикич и се насочил към Шиндеровка.
Танкистите на Кравченко и Богданов се отбранявали, нападали и пак се бранели.
"Тигрите" и "Пантерите" намалявали все повече, не им стигали гориво и боеприпаси,
които им били доставяни по въздуха.
Понякога транспортните самолети просто хвърляли 200-литровите варели с бензин.
и част от тях се разбивали.
Командващият група армии "Юг", фелдмаршал Манщайн добре помнел опита от Сталинград.
Тогава Паулус отказал да му отиде на помощ.
Не бивало да се повтаря тази грешка и на Щемерман била дадена следната заповед:
"Със собствените Ви сили си пробийте път до позициите на Журженци и кота 239
и там се съединете с 3-ти танков корпус."
Командирите на обкръжените дивизии решили, че тази кота се контролира от Брайт
и е достатъчно само да стигнат до нея.
Вечерта на 16 февруари обкръжените части
унищожили повредената и останала без гориво техника и с настъпването на тъмнината
започнали да си пробиват път извън село Шендеровка.
Белгийският нацист Леон Дегре,
който по това време бил командир на есесовската бригада "Валония" си спомня:
"От 22 часа съветските батареи обсипаха с огъня си центъра на селото.
Къщите горяха и като ден осветяваха отстъпващите войски."
От този момент работата на съветските коректировчици стана по лека,
снарядите им попадаха точно в огромната колона,
постоянно ни се налагаше да залягаме в снега, за да се спасим."
Скоро нестройните колони на немските пехотинци
се скрили в мрака на започващата виелица.
Войската на Щемерман имала късмет.
Облачността и вятърът, които се засилили през деня,
пречели на действията на съветската изтребителна авиация.
На кота 239, обаче късметът им изневерил.
оказало се, че височината е в ръцете на съветски части,
които я били превърнали в непристъпен укрепен пункт.
Немците тръгнали в обход и 20,000 души
попаднали при река Гнилой Тикич.
На противоположния бряг вече били пристигнали основните сили на Вермахта.
Оставало им само да се прехвърлят през реката.
През лятото тя не била по-широка от ручей, но през февруари 1944 г.настъпило топене
и Гнилой Тикич се разлял до 30 метра,
като се превърнал в бърза и дълбока река без нито едно мостче.
Този бряг се станал гроб за много стотици немци от обкръжената дивизия.
От север към Гнилой Тикич дошли съветски танкове.
Отстъплението на немците преминало в бягство.
Те се хвърляли в ледената вода и се опитвали с плуване да достигнат другия бряг,
много от тях се удавили.
От котела успели да излязат около половината войници и офицери.
Командирът на обкръжената групировка, ген. Щемерман бил убит.
Съветските войски взели в плен около 18,000 души.
Сражението при Корсун-Шевченковски станало само пролог към съветските успехи в Украйна.
Немските танкови дивизии не издържали
и при Лисянка зарязали голямо количество техника.
Те вече не били в състояние да нанесат ефективни контраудари.
Докато при Корсун-Шевченковски се чувал тътенът на боевете,
1-ви Украински фронт с боеве напредвал на Запад, като освободил Ровно и Луцк.
Танковите армии не участвали в настъплението,
а напротив активно участие вземала старата, добра кавалерия.
В резултат на настъплението на 1-ви Украински фронт
се образувала издатина, т.н. "балкон",
надвиснал над позициите на главните сили на немската Група армии "Юг".
Две съветски танкови армии, надвесени към "балкона", трябвало с удар на юг
да излязат в тила на немската 1-ва танкова армия на Хубе.
Настъплението започнало две седмици след края на битката при Корсун-Шевченковски.
Войските на Хубе били обхванати в клещи
и на 25 март в района на Каменец-Подолски обръчът се затворил.
В обкръжение попаднали почти 200,000 немски войници.
Хитлер заповядал да изпратят при Каманец-Подолски
есесовски танков корпус от Франция.
Ударът със свежите сили на 300 танка дал възможност на немската групировка,
като захвърли тежката си техника да излезе от "котела" и избегне пълен разгром.
Така през зимата на 1944 г. немските танкови войски,
които имали техническо превъзходство били побеждавани с умели маневри и управление.
Убедителните успехи на зимното и пролетно настъпление на Червената армия
на територията на Украйна
принудили немското командване да предположи,
че главния си удар през лятната кампания на 1944 г.
съветското командване ще нанесе именно тук.
Група армии "Северна Украйна" била подсилена с танкове и авиация.
Ударът, който бил нанесен през юни, обаче бил нанесен там, където не го очаквали.
В Белорусия започнала операция "Багратион".
Немският фронт буквално рухнал. На помощ на Група армии "Център" от Украйна
една след друга били прехвърляни на практика всички немски танкови дивизии.
Останалите 2 немски танкови дивизии извели в тила и присъединили към корпуса на Брайт.
Генералът трябвало да отговаря на действията на Червената армия,
като с контраудари от дълбочина блокира пробивите ѝ.
На 14 юли 1944 г. 1-ви Украински фронт
преминал в настъпление към Лвов.
Корпусът на Брайт, който бил в резерв,
излязъл в контраатака срещу движещите се колони от руски танкове,
обаче във въздуха вече господствала съветската авиация.
От спомените на ген. фон Мелентин:
"По време на марша ѝ 8-ма танкова дивизия, движеща се в дълги колони,
беше атакувана от руската авиация и понесе огромни загуби.
Изгоряха много танкове и камиони, рухнаха надеждите, които възлагахме на контраатаката.
Съветските танкови армии се се устремили в дълбочина на немската отбрана.
Настъплението на 1-ви Украински фронт
довело обкръжаването на 8-ми Армейски корпус при Броди,
който бил притиснат към блатата.
В състава на обкръжения корпус била и гренадирската есесовска дивизия "Галиция".
Справка:
14-та СС-дивизия по немски се наричала "Галиция", а на украински "Галичина".
Била сформирана от доброволци,
произхождащи от лвовска, тернополска и ивано-франковска област на Галиция.
През юли 1944 г. дивизията наброявала 15,000 души.
Командвал я немец, бригаденфюрерът от СС, Николаус Хейман.
Немци били и командирите на полкове на дивизията.
През есента на 1943 г. частите воювали с партизаните, а през лятото на 1944 г.
на 20 км от фронтовата линия държали втория ешелон на отбраната.
Като цяло немските военачалници оценявали отрицателно боеспособността ѝ.
От спомените на генерал фон Мелентин:
Есесовската дивизия от Галиция, която зае отбранителни позиции в гората
не съумя да окаже силна съпротива
и руснаците се
…

Need subtitles from another video?