Advertisement
Bulgarian transcript
ВЕЛИКАТА
НАРОДНАТА
СВЕЩЕНАТА
ВОЙНА
ВЕЛИКАТА ВОЙНА
ОПЕРАЦИЯ "БАГРАТИОН"
Посред нощ новата танкова част под усилена охрана пристигнала на гарата.
Наред с Т-34 от платформите разтоваряли някакви масивни конструкции,
омотани с брезент.
Плановете на съветските войски в Белорусия се пазели в най-строга тайна,
но какъв бил секретният товар, който бил докаран, се разбрало само след няколко дни
на учебния полигон.
Т-34 с грохот тикали пред себе си стоманени цилиндри.
Такива необикновени танкове в сухопътните войски били наречени миночистачи.
Те търкаляли тежките си валяци по минното поле, и така взривявали мините,
като по този начин проправяли път за идващите отзад танкове и пехота.
Службите на 1-ви белоруски фронт старателно охранявали 2 полка такива инженерни танкове.
Командващият фронта ген. К. Рокосовский пазел миночистачите за настъплението,
чиито планове се пазели в тайна.
На пръв поглед изглеждало, че съветските войски в Белорусия
усилено се готвят за отбрана.
През деня от въздуха добре се виждало движение в една посока, от фронта към тила.
Правели всичко, за да убедят противника: този участък се отслабва
и минава в глуха отбрана, а настъплението се подготвя на друго място.
В писмо до Чърчил от 6 юни 1944 г.,
в деня на десанта на англоамериканските войски в Нормандия, Сталин ще напише:
Лятното настъпление на съветските войски, съгл. уговорката на Техеранската конференция,
ще започне в средата на юни на един от важните участъци на фронта.
Кой ще бъде важният участък, не съобщавали дори и на висшите ръководители на съюзниците.
През това време Третият Райх преминал в глуха отбрана.
Във Франция с тревога очаквали десанта на англоамериканските войски.
Група армии "Север" отстъпила от Ленинград.
Група армии "Юг" изоставила Крим и само положението на Група армии "Център" в Белорусия
немците смятали за стабилно.
На този участък от фронта немските позиции били вдадени дълбоко напред
и образували огромния, така наречен Белоруски балкон.
Опитите за настъпление, които съветските войски предприели през зимата при Витебск и Орша,
били неуспешни. Белоруският балкон се държал здраво.
С приближаването на лятото командването на Вермахта не било сигурно,
къде ще започне новото настъпление на руснаците,
къде да дислоцират танковите армии и авиацията за отблъскване на удара.
От успешните действия на съветските войски в Украйна можело да се направи извод,
че именно тук Червената армия ще нанесе удара си и сега през лятото на 1944 г.,
затова основната мощ на немската армия, танковете и авиацията били хвърлени на юг.
Справка:
От 5,000 танка на Източния фронт немското командване оставило в Белорусия под 600.
В Украйна били 7 групи немски изтребители, в Белорусия останали само две.
Група "Северна Украйна" възглавил маршал Модел,
смятан за специалист по организация на отбраната.
Група армии "Център" командвал Ернст Буш, който макар и ценен от Хитлер,
не бил смятан от него за гений на отбраната.
Усилването на немските части в Украйна
всъщност определило решението на Ставката да започне настъплението си в Белорусия.
Тук, в Белоруските гори в първите дни на войната Червената армия
претърпяла едно от най-тежките си и горчиви поражения,
за които сега се готвела да се реваншира докрай.
Разработената операция била наречена "Багратион".
Готвеният от Ставката план предвиждал поредица от удари.
Предвиждало се отначало да бъде обкръжен и бит врага на фланга под Витебск и Бобруйск,
а после по пътя към Минск да бъдат отрязани пътищата за отстъпление
на цялата немска групировка. По този начин съветското командване планирало
унищожението на цялата немска Група армии "Център".
Дотогава Червената армия не била поставяла пред себе си задачи от такъв мащаб.
При това, този толкова амбициозен план налагал да се откажат от шаблонни решения.
Командващият 1-ви Белоруски фронт, Константин Рокосовский
предложил, на дясното крило на фронта да да бъдат нанесени едновременно два удара:
по Бобруйск и по Слуцск, при което всеки от тях да бъде главен.
Приложената тактика била в разрез с установените възгледи,
съгласно които при настъпление се нанася само един главен удар, докато останалите
играят спомагателна роля.
Константин Константинович Рокосовский, герой от Първата световна и от Гражданската война,
носител на Георгиевски кръст, човек с рядко мъжество, смелост, честност, скромност.
През 30-те години командвал кавалерийски корпус. Бил арестуван през 1937 година.
Бил последствен, но не дал лъжливи показания нито за себе си, нито за други.
След освобождаването му през 1940 г. се завърнал на същата длъжност.
В началото на войната командвал корпус, после армия. От 1942 година
бил командващ фронт.
Своето толкова смело предложение
Рокосовский трябвало да защити на съвещание в Ставката на 22 и 23 май.
Тези заседания протичали твърде драматично.
Предложението за нанасяне едновременно на два удара било подхвърлено на критика.
От спомените на Рокосовский:
"Два пъти ми казваха да мина в съседната стая, за да обмисля предложенията на Ставката.
Всеки път след такова обмисляне се налагаше отново да защитавам решението си.
В края на краищата Сталин каза:
"Настойчивостта на началника на фронта доказва,
че организацията на настъплението е грижливо обмислена,
а това е надеждна гаранция за успеха."."
Предложението на Рокосовский било прието.
През 1944 година позициите под Витебск били заети от танковата армия на
генерал-полковник Георг Райнхард.
В този момент в нея вече нямало нито едно танково съединение.
Тя цялата се състояла от пехота.
Георг Райнхард, започнал войната като командир на танкова дивизия.
По време на настъплението към Москва командвал Трета танкова група,
като сменил на този пост Херман Гот.
Докарал танковете си до Красна поляна, намираща се на 15 км от столицата на Съветския съюз.
В състава на Група армии център влизали четири армии с обща численост
около един милион души.
Нито една от предишните крупни съветски операции не била готвена с такава прецизност
както "Багратион".
Ако врагът откриел подготовката за това настъпление,
то в Белорусия щели незабавно да бъдат изпратени немските танкови дивизии
и авиацията от Украйна.
В гористата и блатиста местност, която и без друго не била удобна за настъпление,
това щяло да има фатални за Червената армия последици.
Затова подготовката за операцията се провеждала в най-строга тайна.
Всякакви придвижвания на войските ставали изключително нощем
при спазване на най-строги мерки за маскировка.
Карали колите със загасени фарове. За ориентири по пътя слагали бели указатели,
а задниците и капаците на камионите били боядисвани с бяла боя,
изпреварванията били строго забранени.
Движението на войските се извършвало от 10 часа вечерта до 4 сутринта.
С първите лъчи на слънцето частите, които изоставали, се спирали и се маскирали.
Само на автомобили със специален пропуск било позволено да се движат денем,
а такива били не повече от сто за всяка армия.
Маскировката се контролирала от специални самолети,
които летели постоянно над районите на съсредоточаване
и ако летецът забележел съветска част, хвърлял вимпел.
Получаването на вимпел значело, че позицията на войските се вижда от въздуха
и командирът трябва да вземе извънредни мерки за подобряване на маскировката.
Строгите мерки за секретност стриктно се спазвали в цялата армия отдолу догоре.
Плановете за операцията по фронтовете се разработвали от 2-3 лица, пишели се на ръка
и се докладвали в Ставката лично от командващите.
Било взето решение, в операцията по обкръжаване на войските във Витебск
да не се използват танкови части.
За отбраняващия града танкист Райнхард появата им щяла да бъде тревожен сигнал.
Работата на радиостанцията на Червената армия временно била прекратена.
Немският историк Хинце по късно писал:
"Руснаците, въпреки навиците си, този път пазеха пълно радиомълчание."
В това време съветските войници се готвели да преминат през блатистата местност,
в която щели да настъпват.
Пехотинците се учели да плуват, да ходят през блато,
да се пускат по реката с подръчни средства, да се ориентират в гората.
Изработили голямо количество "мокростъпи", специални блатни ски,
с които можело без затъване да се ходи по мочурливите гори на Белорусия.
За картечниците, минометите и леката артилерия със същата цел
майсторели шейни, салове, лодки.
За преминаването на танковете правели греди и фашини, вързани с вършини.
От тях сапьорите и танкистите правели специален път в блатото за танковете.
Обемите на ж.п. превозите придобивали наистина колосални мащаби.
Справка:
По разпореждане на Ставката на войските следвало да се докарат 5 компл. боеприпаси,
като се има предвид, че за докарването само на 1 боен комплект били нужни 1,300 вагона.
Общо в Белорусия били доставени 400 хиляди тона боеприпаси,
300 хиляди тона гориво, на 500 хиляди тона продоволствие и фураж.
За тази цел към фронтовете потегляли до 100 влака ежедневно.
Размахът на подготовката за настъпление не можел да бъде напълно скрит от врага,
но ръководството на Вермахта не успяло да разгадае съветските планове за настъпление.
Командващият Група армии "Център", фелдмаршал Буш, 3 дена преди съветското настъпление
излязъл в отпуск. През това време неговата едномилионна групировка
попаднала под ударите на всички 4 съветски фронта
с обща численост 2,400,000 души.
Те били поддържани от 5,200 танка и самоходни оръдия и 5,300 самолета
На последния подготвителен етап преди операция "Багратион"
на сапьорите била възложена специална задача.
Между позициите на съветските и немските войски имало огромен брой минни полета,
създадени и от двете страни за защита на позициите им.
В последните 2 дена преди да започне настъплението
съветските сапьори трябвало да свалят мините си.
Главен елемент на всяка мина е взривателят. Именно натискането му предизвиква взрива.
Разминирането предполага преди всичко: откриване на мината, вадене на взривателя,
изваждане на обезвредената мина от земята и пренасянето ѝ на безопасно място.
В този случай, обаче разминирането трябвало да остава незабелязано.
Ако немците забележели съветските сапьори, плановете на съветското командване
щели да станат ясни.
Свалянето на мините пред собствените им позиции, би означавало само едно:
подготовка за настъпление.
затова съветските сапьори не вадели мините от земята, вадели им само взривателите.
Най-трудно било обезвреждането на мините, които се задействат на опън,
поставени още през пролетта.
Взривателят на такава мина се задействал при най-малкия допир до тънката корда,
опъната до самата земя.
Израсналата през лятото трева напълно маскирала опъващата корда.
Войниците, които се придвижвали пълзешком в тъмнината, опипвали с ръце всеки сантиметър,
за да открият всяка корда, а после и самата мина.
Най-малкото невнимание можело да доведе до взрив и гибел на сапьора.
И тогава всичко, което старателно криели, щяло да бъде разкрито.
Обикновено в собствените минни полета се правели отделни проходи,
по които танковете и пехотата тръгвали на бой, но в дима от битките падала видимостта,
танковете се отклонявали от пътя и попадали не несвалени мини.
Сега проблемът бил решаван радикално.
Предната линия била напълно очиствана от минните полета.
За две къси летни нощи обезвредили 34,000 мини.
Сега на пътя на настъпващите съветски войски оставали само минните полета
пред немските позиции и в дълбочината на отбраната им.
Именно тях трябвало да обезвреждат новите танкове - миночистачи.
Според плана на Ставката началото на операция "Багратион" не било обвързано
с годишнината от началото на войната,
но забавянето, свързано с доставката на боеприпаси и съсредоточаване на войските
било причината операцията да започне на 23 юни 1944 година.
Три години след началото на войната съветските войски с разузнаване и бой
започнали настъпателна операция в района на Витебск.
Части на 1-ви Прибалтийски и 3-ти Белоруски фронт
нахлули в първите траншеи на немската отбрана.
Боевете продължавали до следващата нощ, а после разузнаването с бой плавно преминало
в настъпление.
Върху позициите на немците се изсипали авиобомби и огънят на съветската артилерия.
Пехотата и танковете тръгнали срещу врага.
Главният удар на изтребителите-бомбардировачи Ил-2
бил насочен не към предните линии, а срещу немската артилерия, намираща се в дълбочина.
Гаубичните батареи, които стрелят отдалеч от закрити позиции са страшен и опасен враг,
способен да спре настъпващите съветски части, но едновременно с това оръдията,
до които имало планини от боеприпаси били крайно уязвими от въздушни удари.
Съветските изтребители-бомбардировачи от малка височина с оръдеен и картечен огън
буквално покосявали оръдейната прислуга,
а бомбите и ракетите на Ил-2 унищожавали купчините с боеприпаси.
Изтребител-бомбардировач Ил-2 на Конструкторско бюро "Илюшин",
е най-масовият боен самолет в цялата човешка история.
Всички важни елементи от конструкцията на самолета били бронирани.
При атака от бръснещ полет на височина 25-50 метра
гънките на релефа пазели самолета от зенитния огън,
а бронята им от пушечния огън на вражеската пехота,
обаче ниската скорост и слабата маневреност на Ил-2
го правели твърде уязвим при атаките на немските изтребители.
Във втората част на войната ескадрилите с Ил-2 излитали на задачи
само под прикритието на изтребители.
Но на 23 юни 1944 г.
командването на Група армии "Център" разполагало само с 40 изтребителя
и те не били в състояние да противодействат на масивните удари на съветската авиация.
Ил-2 действали на спокойствие, като често излитали на задание дори без поддръжка.
Във втората половина на войната Хитлер предложил концепция за градове-крепости,
според която специално подбрани войски
отбранявали крупни пътни възли дори в условията на пълно обкръжение.
В такава крепост щял да се превърне и Витебск.
Градът бил отбраняван от корпуса на генерал Голвитцер.
Генералът от танковите войски Райнхард още вечерта на първия ден на боевете
преценил обстановката и предложил да бъдат изведени войските от витебския капан,
но завърналият се по спешност от отпуск маршал Буш предал заповедта НА Хитлер:
да се задържат на всяка цена.
На третия ден от сражението войските на два съветски фронта
се срещнали на брега на Западна Двина.
Витебската групировка на противника била обкръжена.
Едва привечер Хитлер разрешил войските да бъдат изведени от Витебск,
като заповядал да бъде оставена една дивизия за отбрана на града,
обаче отчаяният опит на немците да излязат от обкръжение не бил успешен.
Немските части успели само да се доберат до горския масив на югозапад от града,
където се оказали в плътен обръч.
Под ударите на самолети и артилерия, те издържали по-малко от денонощие.
След 5 дни боеве за Витебск немските части капитулирали.
Предали се в плен около 17 хиляди души,
в това число Голвитцер с неговия началник щаб.
Дивизията, която останала във Витебск също претърпяла неуспех в отбраната му.
Съветските части проникнали в града, след като превзели моста на Западна Двина.
През вечерта остатъците от немския гарнизон се опитали да извършат пробив,
но съвсем скоро попълнили редиците на военнопленниците.
Настъплението на 1-ви Белоруски фронт в района на Бобруйск започнало малко по-късно.
Тук ударите на съветските войски били нанасяни: единият към Рогачов,
а другият малко по-южно, в района на Паричи.
На 24 юни, Жуков като представител на Върховното Главно командване
отишъл в Рогачов на наблюдателния пункт на армията на генерал Горбатов.
1,400 самолета трябвало да оказват поддръжка на Горбатов.
Там били изпратени също така тежки бомбардировачи от стратегическата авиация.
За поддръжка на настъплението при Паричи били отделени значително по-малко сили.
900 самолети.
Самият Рокосовский останал във войските на южната групировка.
Тук, при Паричи той трябвало да настъпва през блатиста местност.
От спомените на Рокосовский:
"На излизане Георги Константинович на шега ми каза, че те с Горбатов
ще ни подадат ръка през Березино и ще ни помогнат да измъкнем войските си от блатата.
Ударът с тежки бомбардировачи бил нанесен през нощта.
За правилна ориентация на летците
на плацдарма били построени камиони със запалени фарове.
Те светели на изток.
Противникът не можел да види тяхната светлина, но добре я виждали от самолетите.
Допълнително били запалени специални пиротехнически факли.
Горбатов си спомня:
"Когато напълно се стъмни,
чухме отначало усилващия се шум на леката нощна авиация,
чиято задача беше да унищожи огневите позиции и траншеите на противника.
После към този шум се прибави воят на тежките самолети.
Те прииждаха на вълни.
Скоро лумнаха стотици огнени фонтани и се чуха взривове..."
На разсъмване операцията била продължена от изтребители-бомбардировачи.
Още не се бил разсеял димът от взривовете на бомбите,
когато върху немските позиции се стоварил огъня на артилерията и "Катюшите".
Няколко минути преди края на артилерийската подготовка
на бойното поле излезли танковете-миночистачи.
Рота инженерни танкове вървели стъпаловидно в два ешелона.
Взривяващите се мини една след друга подхвърляли валяците на траловете.
Скоро в немските минни полета
били пробити широки коридори за танковете, самоходните оръдия и пехотата,
обаче независимо от мощния удар от въздуха и успешното разминиране
настъплението при Рогачов изоставало от набелязания план.
Немската отбрана на плацдарма при река Друт се оказала достатъчно здрава.
Обратно при Паричи Рокосовский още на първия ден от настъплението разбил немската отбрана.
В получилия се пробив били изпратени конно-механизираната група на Плиев
и танковия корпус.
Преценката на Рокосовский за два основни удара напълно се оправдала.
Станало така, че той протегнал ръка, за да помогне на Жуков.
Единствената танкова дивизия на Група армии "Център",
която в началото настъпила, за да отблъсне нападението при Рогачов,
поради настъплението на Рокосовский спешно обърнала танковете си срещу него.
В безразсъдния си марш сред гори и блата
немските танкове започнали да излизат от строя.
През това време Рокосовский разширил пробива си
и вече станало невъзможно да бъде спрян със силите на една дивизия.
Немската отбрана при Рогачов, която останала без танкове
напълно се разпаднала.
Вече на четвъртия ден от настъплението
съветските войски напълно обкръжили немската 9-та армия
и след два дни тя прекратила съпротивата си.
В плен били взети над 20 хиляди немски войници.
Следващата цел на съветските войски станал Минск.
Решаващата роля в освобождението на столицата на Белорусия
трябвало да изиграе 5-та Гвардейска танкова армия на Ротмистров.
По първоначалния план армията трябвало да извърши марш на скок по пътя Смоленск-Минск,
но опитът да се пробие отбраната на немците при Орша бил неуспешен.
Командващият 3-ти Белоруски фронт Черниховский
решил да използва пробива, направен от войските му при Витебск.
Тук именно, между реките Двина и Днепър,
навлезли повече от 500-те танка и самоходни оръдия на Ротмистров.
През първите два дена, без да среща сериозна съпротива,
армията се придвижвала към Борисов в тила на Група армии "Център".
През това време немското командване извършило кадрови промени.
Фелдмаршал Буш бил свален от длъжност
и Група армии "Център" бил оглавена от Модел.
За спасението на разпадащия се фронт
пак бил нужен "геният на отбраната".
Войските на три съветски фронта уверено се придвижвали към Минск.
В стремежа си да се измъкнат от обкръжение немците отстъпвали към река Березина,
но съветските войски вече били заели бродовете през реката.
Под вражески контрол оставал единственият мост на шосето Могильов-Минск.
Към него се стичали хиляди немски автомобили, каруци и пешите колони на пехотата.
Един от немските участници в тези събития си спомня:
"Близо до моста, където блъсканицата беше най-силна,
се разиграваха невиждани дотогава сцени.
Каруците и автомобилите се изблъскваха едни други от пътя,
всеки се опитваше пръв да мине през моста, стигаше се до бой, сипеха се ругатни...
Полевата жандармерия беше безсилна."
А над бягащите немски войски надвисвала съветската авиация.
Изтребителите-бомбардировачи Ил-2 напълно господствали във въздуха,
засипвали отстъпващите колони с бомби и реактивни снаряди.
Събитията в Белорусия през лятото на 1944 година
все повече приличали на лятот
…
НАРОДНАТА
СВЕЩЕНАТА
ВОЙНА
ВЕЛИКАТА ВОЙНА
ОПЕРАЦИЯ "БАГРАТИОН"
Посред нощ новата танкова част под усилена охрана пристигнала на гарата.
Наред с Т-34 от платформите разтоваряли някакви масивни конструкции,
омотани с брезент.
Плановете на съветските войски в Белорусия се пазели в най-строга тайна,
но какъв бил секретният товар, който бил докаран, се разбрало само след няколко дни
на учебния полигон.
Т-34 с грохот тикали пред себе си стоманени цилиндри.
Такива необикновени танкове в сухопътните войски били наречени миночистачи.
Те търкаляли тежките си валяци по минното поле, и така взривявали мините,
като по този начин проправяли път за идващите отзад танкове и пехота.
Службите на 1-ви белоруски фронт старателно охранявали 2 полка такива инженерни танкове.
Командващият фронта ген. К. Рокосовский пазел миночистачите за настъплението,
чиито планове се пазели в тайна.
На пръв поглед изглеждало, че съветските войски в Белорусия
усилено се готвят за отбрана.
През деня от въздуха добре се виждало движение в една посока, от фронта към тила.
Правели всичко, за да убедят противника: този участък се отслабва
и минава в глуха отбрана, а настъплението се подготвя на друго място.
В писмо до Чърчил от 6 юни 1944 г.,
в деня на десанта на англоамериканските войски в Нормандия, Сталин ще напише:
Лятното настъпление на съветските войски, съгл. уговорката на Техеранската конференция,
ще започне в средата на юни на един от важните участъци на фронта.
Кой ще бъде важният участък, не съобщавали дори и на висшите ръководители на съюзниците.
През това време Третият Райх преминал в глуха отбрана.
Във Франция с тревога очаквали десанта на англоамериканските войски.
Група армии "Север" отстъпила от Ленинград.
Група армии "Юг" изоставила Крим и само положението на Група армии "Център" в Белорусия
немците смятали за стабилно.
На този участък от фронта немските позиции били вдадени дълбоко напред
и образували огромния, така наречен Белоруски балкон.
Опитите за настъпление, които съветските войски предприели през зимата при Витебск и Орша,
били неуспешни. Белоруският балкон се държал здраво.
С приближаването на лятото командването на Вермахта не било сигурно,
къде ще започне новото настъпление на руснаците,
къде да дислоцират танковите армии и авиацията за отблъскване на удара.
От успешните действия на съветските войски в Украйна можело да се направи извод,
че именно тук Червената армия ще нанесе удара си и сега през лятото на 1944 г.,
затова основната мощ на немската армия, танковете и авиацията били хвърлени на юг.
Справка:
От 5,000 танка на Източния фронт немското командване оставило в Белорусия под 600.
В Украйна били 7 групи немски изтребители, в Белорусия останали само две.
Група "Северна Украйна" възглавил маршал Модел,
смятан за специалист по организация на отбраната.
Група армии "Център" командвал Ернст Буш, който макар и ценен от Хитлер,
не бил смятан от него за гений на отбраната.
Усилването на немските части в Украйна
всъщност определило решението на Ставката да започне настъплението си в Белорусия.
Тук, в Белоруските гори в първите дни на войната Червената армия
претърпяла едно от най-тежките си и горчиви поражения,
за които сега се готвела да се реваншира докрай.
Разработената операция била наречена "Багратион".
Готвеният от Ставката план предвиждал поредица от удари.
Предвиждало се отначало да бъде обкръжен и бит врага на фланга под Витебск и Бобруйск,
а после по пътя към Минск да бъдат отрязани пътищата за отстъпление
на цялата немска групировка. По този начин съветското командване планирало
унищожението на цялата немска Група армии "Център".
Дотогава Червената армия не била поставяла пред себе си задачи от такъв мащаб.
При това, този толкова амбициозен план налагал да се откажат от шаблонни решения.
Командващият 1-ви Белоруски фронт, Константин Рокосовский
предложил, на дясното крило на фронта да да бъдат нанесени едновременно два удара:
по Бобруйск и по Слуцск, при което всеки от тях да бъде главен.
Приложената тактика била в разрез с установените възгледи,
съгласно които при настъпление се нанася само един главен удар, докато останалите
играят спомагателна роля.
Константин Константинович Рокосовский, герой от Първата световна и от Гражданската война,
носител на Георгиевски кръст, човек с рядко мъжество, смелост, честност, скромност.
През 30-те години командвал кавалерийски корпус. Бил арестуван през 1937 година.
Бил последствен, но не дал лъжливи показания нито за себе си, нито за други.
След освобождаването му през 1940 г. се завърнал на същата длъжност.
В началото на войната командвал корпус, после армия. От 1942 година
бил командващ фронт.
Своето толкова смело предложение
Рокосовский трябвало да защити на съвещание в Ставката на 22 и 23 май.
Тези заседания протичали твърде драматично.
Предложението за нанасяне едновременно на два удара било подхвърлено на критика.
От спомените на Рокосовский:
"Два пъти ми казваха да мина в съседната стая, за да обмисля предложенията на Ставката.
Всеки път след такова обмисляне се налагаше отново да защитавам решението си.
В края на краищата Сталин каза:
"Настойчивостта на началника на фронта доказва,
че организацията на настъплението е грижливо обмислена,
а това е надеждна гаранция за успеха."."
Предложението на Рокосовский било прието.
През 1944 година позициите под Витебск били заети от танковата армия на
генерал-полковник Георг Райнхард.
В този момент в нея вече нямало нито едно танково съединение.
Тя цялата се състояла от пехота.
Георг Райнхард, започнал войната като командир на танкова дивизия.
По време на настъплението към Москва командвал Трета танкова група,
като сменил на този пост Херман Гот.
Докарал танковете си до Красна поляна, намираща се на 15 км от столицата на Съветския съюз.
В състава на Група армии център влизали четири армии с обща численост
около един милион души.
Нито една от предишните крупни съветски операции не била готвена с такава прецизност
както "Багратион".
Ако врагът откриел подготовката за това настъпление,
то в Белорусия щели незабавно да бъдат изпратени немските танкови дивизии
и авиацията от Украйна.
В гористата и блатиста местност, която и без друго не била удобна за настъпление,
това щяло да има фатални за Червената армия последици.
Затова подготовката за операцията се провеждала в най-строга тайна.
Всякакви придвижвания на войските ставали изключително нощем
при спазване на най-строги мерки за маскировка.
Карали колите със загасени фарове. За ориентири по пътя слагали бели указатели,
а задниците и капаците на камионите били боядисвани с бяла боя,
изпреварванията били строго забранени.
Движението на войските се извършвало от 10 часа вечерта до 4 сутринта.
С първите лъчи на слънцето частите, които изоставали, се спирали и се маскирали.
Само на автомобили със специален пропуск било позволено да се движат денем,
а такива били не повече от сто за всяка армия.
Маскировката се контролирала от специални самолети,
които летели постоянно над районите на съсредоточаване
и ако летецът забележел съветска част, хвърлял вимпел.
Получаването на вимпел значело, че позицията на войските се вижда от въздуха
и командирът трябва да вземе извънредни мерки за подобряване на маскировката.
Строгите мерки за секретност стриктно се спазвали в цялата армия отдолу догоре.
Плановете за операцията по фронтовете се разработвали от 2-3 лица, пишели се на ръка
и се докладвали в Ставката лично от командващите.
Било взето решение, в операцията по обкръжаване на войските във Витебск
да не се използват танкови части.
За отбраняващия града танкист Райнхард появата им щяла да бъде тревожен сигнал.
Работата на радиостанцията на Червената армия временно била прекратена.
Немският историк Хинце по късно писал:
"Руснаците, въпреки навиците си, този път пазеха пълно радиомълчание."
В това време съветските войници се готвели да преминат през блатистата местност,
в която щели да настъпват.
Пехотинците се учели да плуват, да ходят през блато,
да се пускат по реката с подръчни средства, да се ориентират в гората.
Изработили голямо количество "мокростъпи", специални блатни ски,
с които можело без затъване да се ходи по мочурливите гори на Белорусия.
За картечниците, минометите и леката артилерия със същата цел
майсторели шейни, салове, лодки.
За преминаването на танковете правели греди и фашини, вързани с вършини.
От тях сапьорите и танкистите правели специален път в блатото за танковете.
Обемите на ж.п. превозите придобивали наистина колосални мащаби.
Справка:
По разпореждане на Ставката на войските следвало да се докарат 5 компл. боеприпаси,
като се има предвид, че за докарването само на 1 боен комплект били нужни 1,300 вагона.
Общо в Белорусия били доставени 400 хиляди тона боеприпаси,
300 хиляди тона гориво, на 500 хиляди тона продоволствие и фураж.
За тази цел към фронтовете потегляли до 100 влака ежедневно.
Размахът на подготовката за настъпление не можел да бъде напълно скрит от врага,
но ръководството на Вермахта не успяло да разгадае съветските планове за настъпление.
Командващият Група армии "Център", фелдмаршал Буш, 3 дена преди съветското настъпление
излязъл в отпуск. През това време неговата едномилионна групировка
попаднала под ударите на всички 4 съветски фронта
с обща численост 2,400,000 души.
Те били поддържани от 5,200 танка и самоходни оръдия и 5,300 самолета
На последния подготвителен етап преди операция "Багратион"
на сапьорите била възложена специална задача.
Между позициите на съветските и немските войски имало огромен брой минни полета,
създадени и от двете страни за защита на позициите им.
В последните 2 дена преди да започне настъплението
съветските сапьори трябвало да свалят мините си.
Главен елемент на всяка мина е взривателят. Именно натискането му предизвиква взрива.
Разминирането предполага преди всичко: откриване на мината, вадене на взривателя,
изваждане на обезвредената мина от земята и пренасянето ѝ на безопасно място.
В този случай, обаче разминирането трябвало да остава незабелязано.
Ако немците забележели съветските сапьори, плановете на съветското командване
щели да станат ясни.
Свалянето на мините пред собствените им позиции, би означавало само едно:
подготовка за настъпление.
затова съветските сапьори не вадели мините от земята, вадели им само взривателите.
Най-трудно било обезвреждането на мините, които се задействат на опън,
поставени още през пролетта.
Взривателят на такава мина се задействал при най-малкия допир до тънката корда,
опъната до самата земя.
Израсналата през лятото трева напълно маскирала опъващата корда.
Войниците, които се придвижвали пълзешком в тъмнината, опипвали с ръце всеки сантиметър,
за да открият всяка корда, а после и самата мина.
Най-малкото невнимание можело да доведе до взрив и гибел на сапьора.
И тогава всичко, което старателно криели, щяло да бъде разкрито.
Обикновено в собствените минни полета се правели отделни проходи,
по които танковете и пехотата тръгвали на бой, но в дима от битките падала видимостта,
танковете се отклонявали от пътя и попадали не несвалени мини.
Сега проблемът бил решаван радикално.
Предната линия била напълно очиствана от минните полета.
За две къси летни нощи обезвредили 34,000 мини.
Сега на пътя на настъпващите съветски войски оставали само минните полета
пред немските позиции и в дълбочината на отбраната им.
Именно тях трябвало да обезвреждат новите танкове - миночистачи.
Според плана на Ставката началото на операция "Багратион" не било обвързано
с годишнината от началото на войната,
но забавянето, свързано с доставката на боеприпаси и съсредоточаване на войските
било причината операцията да започне на 23 юни 1944 година.
Три години след началото на войната съветските войски с разузнаване и бой
започнали настъпателна операция в района на Витебск.
Части на 1-ви Прибалтийски и 3-ти Белоруски фронт
нахлули в първите траншеи на немската отбрана.
Боевете продължавали до следващата нощ, а после разузнаването с бой плавно преминало
в настъпление.
Върху позициите на немците се изсипали авиобомби и огънят на съветската артилерия.
Пехотата и танковете тръгнали срещу врага.
Главният удар на изтребителите-бомбардировачи Ил-2
бил насочен не към предните линии, а срещу немската артилерия, намираща се в дълбочина.
Гаубичните батареи, които стрелят отдалеч от закрити позиции са страшен и опасен враг,
способен да спре настъпващите съветски части, но едновременно с това оръдията,
до които имало планини от боеприпаси били крайно уязвими от въздушни удари.
Съветските изтребители-бомбардировачи от малка височина с оръдеен и картечен огън
буквално покосявали оръдейната прислуга,
а бомбите и ракетите на Ил-2 унищожавали купчините с боеприпаси.
Изтребител-бомбардировач Ил-2 на Конструкторско бюро "Илюшин",
е най-масовият боен самолет в цялата човешка история.
Всички важни елементи от конструкцията на самолета били бронирани.
При атака от бръснещ полет на височина 25-50 метра
гънките на релефа пазели самолета от зенитния огън,
а бронята им от пушечния огън на вражеската пехота,
обаче ниската скорост и слабата маневреност на Ил-2
го правели твърде уязвим при атаките на немските изтребители.
Във втората част на войната ескадрилите с Ил-2 излитали на задачи
само под прикритието на изтребители.
Но на 23 юни 1944 г.
командването на Група армии "Център" разполагало само с 40 изтребителя
и те не били в състояние да противодействат на масивните удари на съветската авиация.
Ил-2 действали на спокойствие, като често излитали на задание дори без поддръжка.
Във втората половина на войната Хитлер предложил концепция за градове-крепости,
според която специално подбрани войски
отбранявали крупни пътни възли дори в условията на пълно обкръжение.
В такава крепост щял да се превърне и Витебск.
Градът бил отбраняван от корпуса на генерал Голвитцер.
Генералът от танковите войски Райнхард още вечерта на първия ден на боевете
преценил обстановката и предложил да бъдат изведени войските от витебския капан,
но завърналият се по спешност от отпуск маршал Буш предал заповедта НА Хитлер:
да се задържат на всяка цена.
На третия ден от сражението войските на два съветски фронта
се срещнали на брега на Западна Двина.
Витебската групировка на противника била обкръжена.
Едва привечер Хитлер разрешил войските да бъдат изведени от Витебск,
като заповядал да бъде оставена една дивизия за отбрана на града,
обаче отчаяният опит на немците да излязат от обкръжение не бил успешен.
Немските части успели само да се доберат до горския масив на югозапад от града,
където се оказали в плътен обръч.
Под ударите на самолети и артилерия, те издържали по-малко от денонощие.
След 5 дни боеве за Витебск немските части капитулирали.
Предали се в плен около 17 хиляди души,
в това число Голвитцер с неговия началник щаб.
Дивизията, която останала във Витебск също претърпяла неуспех в отбраната му.
Съветските части проникнали в града, след като превзели моста на Западна Двина.
През вечерта остатъците от немския гарнизон се опитали да извършат пробив,
но съвсем скоро попълнили редиците на военнопленниците.
Настъплението на 1-ви Белоруски фронт в района на Бобруйск започнало малко по-късно.
Тук ударите на съветските войски били нанасяни: единият към Рогачов,
а другият малко по-южно, в района на Паричи.
На 24 юни, Жуков като представител на Върховното Главно командване
отишъл в Рогачов на наблюдателния пункт на армията на генерал Горбатов.
1,400 самолета трябвало да оказват поддръжка на Горбатов.
Там били изпратени също така тежки бомбардировачи от стратегическата авиация.
За поддръжка на настъплението при Паричи били отделени значително по-малко сили.
900 самолети.
Самият Рокосовский останал във войските на южната групировка.
Тук, при Паричи той трябвало да настъпва през блатиста местност.
От спомените на Рокосовский:
"На излизане Георги Константинович на шега ми каза, че те с Горбатов
ще ни подадат ръка през Березино и ще ни помогнат да измъкнем войските си от блатата.
Ударът с тежки бомбардировачи бил нанесен през нощта.
За правилна ориентация на летците
на плацдарма били построени камиони със запалени фарове.
Те светели на изток.
Противникът не можел да види тяхната светлина, но добре я виждали от самолетите.
Допълнително били запалени специални пиротехнически факли.
Горбатов си спомня:
"Когато напълно се стъмни,
чухме отначало усилващия се шум на леката нощна авиация,
чиято задача беше да унищожи огневите позиции и траншеите на противника.
После към този шум се прибави воят на тежките самолети.
Те прииждаха на вълни.
Скоро лумнаха стотици огнени фонтани и се чуха взривове..."
На разсъмване операцията била продължена от изтребители-бомбардировачи.
Още не се бил разсеял димът от взривовете на бомбите,
когато върху немските позиции се стоварил огъня на артилерията и "Катюшите".
Няколко минути преди края на артилерийската подготовка
на бойното поле излезли танковете-миночистачи.
Рота инженерни танкове вървели стъпаловидно в два ешелона.
Взривяващите се мини една след друга подхвърляли валяците на траловете.
Скоро в немските минни полета
били пробити широки коридори за танковете, самоходните оръдия и пехотата,
обаче независимо от мощния удар от въздуха и успешното разминиране
настъплението при Рогачов изоставало от набелязания план.
Немската отбрана на плацдарма при река Друт се оказала достатъчно здрава.
Обратно при Паричи Рокосовский още на първия ден от настъплението разбил немската отбрана.
В получилия се пробив били изпратени конно-механизираната група на Плиев
и танковия корпус.
Преценката на Рокосовский за два основни удара напълно се оправдала.
Станало така, че той протегнал ръка, за да помогне на Жуков.
Единствената танкова дивизия на Група армии "Център",
която в началото настъпила, за да отблъсне нападението при Рогачов,
поради настъплението на Рокосовский спешно обърнала танковете си срещу него.
В безразсъдния си марш сред гори и блата
немските танкове започнали да излизат от строя.
През това време Рокосовский разширил пробива си
и вече станало невъзможно да бъде спрян със силите на една дивизия.
Немската отбрана при Рогачов, която останала без танкове
напълно се разпаднала.
Вече на четвъртия ден от настъплението
съветските войски напълно обкръжили немската 9-та армия
и след два дни тя прекратила съпротивата си.
В плен били взети над 20 хиляди немски войници.
Следващата цел на съветските войски станал Минск.
Решаващата роля в освобождението на столицата на Белорусия
трябвало да изиграе 5-та Гвардейска танкова армия на Ротмистров.
По първоначалния план армията трябвало да извърши марш на скок по пътя Смоленск-Минск,
но опитът да се пробие отбраната на немците при Орша бил неуспешен.
Командващият 3-ти Белоруски фронт Черниховский
решил да използва пробива, направен от войските му при Витебск.
Тук именно, между реките Двина и Днепър,
навлезли повече от 500-те танка и самоходни оръдия на Ротмистров.
През първите два дена, без да среща сериозна съпротива,
армията се придвижвала към Борисов в тила на Група армии "Център".
През това време немското командване извършило кадрови промени.
Фелдмаршал Буш бил свален от длъжност
и Група армии "Център" бил оглавена от Модел.
За спасението на разпадащия се фронт
пак бил нужен "геният на отбраната".
Войските на три съветски фронта уверено се придвижвали към Минск.
В стремежа си да се измъкнат от обкръжение немците отстъпвали към река Березина,
но съветските войски вече били заели бродовете през реката.
Под вражески контрол оставал единственият мост на шосето Могильов-Минск.
Към него се стичали хиляди немски автомобили, каруци и пешите колони на пехотата.
Един от немските участници в тези събития си спомня:
"Близо до моста, където блъсканицата беше най-силна,
се разиграваха невиждани дотогава сцени.
Каруците и автомобилите се изблъскваха едни други от пътя,
всеки се опитваше пръв да мине през моста, стигаше се до бой, сипеха се ругатни...
Полевата жандармерия беше безсилна."
А над бягащите немски войски надвисвала съветската авиация.
Изтребителите-бомбардировачи Ил-2 напълно господствали във въздуха,
засипвали отстъпващите колони с бомби и реактивни снаряди.
Събитията в Белорусия през лятото на 1944 година
все повече приличали на лятот
…