Advertisement
Bulgarian transcript
ВЕЛИКАТА
НАРОДНАТА
СВЕЩЕНАТА
ВОЙНА
ВЕЛИКАТА ВОЙНА
"Ханс, пипнах го. Не бързай няма да се измъкне."
Два "Месершмита" безнаказано разстрелвали самотния съветски изтребител "Чайка".
Неочаквано му се притекли на помощ.
Набирайки височина в бръснещ полет още една "Чайка" изплувала
и атакувала изтребителите на противника.
"На 6 часа още един руснак. Спри атаката!"
Немците изоставили атаката си срещу повредения самолет и се нахвърлили срещу новия враг.
Съветският самолет получил няколко пробойни от куршуми,
но "Месерите" не успели да го свалят.
Пилот на тази "Чайка" бил лейтенант Речкалов, за когото първият ден на войната
станал ден на бойно кръщение.
Григорий Андреевич Речкалов, два пъти Герой на Съветския съюз.
Изпратен във военна школа за летци с комсомолско поръчение.
Още на 27 юни свалил първия "Месершмит" с реактивен снаряд.
Според някои данни свалил 61 самолета на противника.
Само за няколко дена преди началото на войната
медицинска комисия признала Речкалов негоден за летателна служба.
Открили му далтонизъм.
На 22 юни Речкалов се явил в полка.
"Другарю капитан, сержант Речкалов се явява на Ваше разпореждане.
Признат съм за негоден от медицинската служба, но моля да ме зачислите... -
Виждаш ли тринадесета "Чайка"? - Тъй вярно.
Бързичко я подготви за полет. Ще закараш пакета в Белци.
Слушам!
През 1941 година И-153 "Чайка", заедно с И-16
бил основаната на изтребителната авиация на Червената армия.
Създаден е в конструкторското Бюро на Николай Николаевич Поликарпов
предвид опита от въздушните боеве в Испания.
И-153 е маневрен и нелошо въоръжен изтребител.
Значително отстъпвал по скорост на основния немски изтребител BF-109.
Съветските летци за пръв път се сблъскали с "Месершмита" в испанското небе.
Тогава той създал впечатление за сериозен противник,
с който обаче можело да се води равностоен бой.
"Месершмит", /Me-109/ е създаден от конструктора Вили Месершмит
в заводите Beyerische Flugzeugwerke.
Оттук и неговото второ име BF-109.
В юни 1941 г. конструкторите увеличили скоростта на самолета
от460 на 620 км/час,
докато скоростта на И-153 си останала на ниво 426 км/час.
На "Месершмита" наред с две картечници поставили и 20-мм оръдие
и той вече значително превъзхождал съветските машини.
Маневреността на И-153 позволявала на летците да водят успешни отбранителни боеве
но да се доминира над противника, да се атакува с тези самолети било невъзможно.
В първия ден на войната съветската авиация загубила 336 самолета във въздуха
и 800 на земята.
Най-тежко било положението по направление на главния удар,
в Белорусия.
Въоръжена с най-нови МиГ-3 9-та авиодивизия на ген. Черних
на 22 юни загубила 347 самолета от наличните 409.
Сергей Александрович Берних, Герой на Съветския съюз,
участник във войната, където станал първият съветски летец, който свалил "Месершмит".
Той е от командирите, които били обвинени за провала за началния период на войната.
Бил свален от длъжност и разстрелян.
Западният специален военен окръг загубил 738 самолета,
528 от тях на земята.
Командващият ВВС в окръга, ген.майор Иван Копец, разбирайки мащаба на катастрофата,
се застрелял с собствения си кабинет.
Издигнатите на високи командни длъжности непосредствено преди войната
преминали за 2-3 години пътя от лейтенантски петлици до генералски звезди,
доказало се, че тези и други талантливи летци
не са готови да управляват крупни авиационни съединения.
Въпреки загубите от първия ден, обаче
на 23 юни и през следващите две седмици от войната
се водила истинска битка за господство във въздуха.
Като се опомнили от първия шок, съветските летци налетели на немските танкови клинове.
На 24 юни
три деветки съветски бомбардировачи СБ нанесли удар по танковете на Гудериан,
които се били натрупали около понтона на река Щара.
Бомбардировачите нанесли на врага значителни загуби и разрушили понтонния мост.
Вече на обратния им път те били атакувани от немски изтребители.
От 27-те съветски самолети на летището не се завърнали 10.
Щурмовите и изтребителни части били подчинени на командването на наземните армии,
а бомбардировачите на командването на фронта.
Това довело до разнобой в действията на авиацията.
Бомбардировачите летели без прикритие от изтребители,
а изтребителите били заети с атаки на наземни цели.
Съгласно тактиката преди войната
в строя бомбардировачите поддържали големи дистанции и интервали
и екипажите не можели да се прикриват един друг ефективно.
Структурата на съветските авиочасти, тактиката и взаимодействието им
трябвало спешно да бъдат променени.
Съветските бомбардировачи нанасяли удари не само по настъпващите войски,
но и по цели в дълбочина на немска територия: по Кьонигсберг, Варшава,
пристанище Констанца и нефтените заводи в Плоещ, Румъния.
Един от летците, които охранявали жизнено важните за Германия румънски петролни полета,
бил командирът на ескадрила оберлейтенант Гюнтер Рал.
На 26 юни съветските бомбардировачи нанесли удар по Плоещ,
но по обратния им път били прихванати от "Месершмитите" на ескадрата.
На сметката на Рал записали три бомбардировача.
В този полет немските изтребители свалили девет съветски самолета.
Гюнтер Рал постъпил на служба в пехотата през 1936 г.
След две години преминал в Луфтвафе и станал летец-изтребител.
Първият бой водил през 1940 г. в небето на Франция като спечелил две битки.
Според немските данни Рал е трети по брой на победите ас в историята
който свалил 275 самолета.
Огромният брой въздушни победи, заявени от немските летци,
до ден днешен предизвиква спор сред историците.
Както и да е, следва да се признае много високото ниво на подготовка на немските пилоти.
Летците-изтребители на Луфтвафе
били възпитавани в духа на най-добрия ас на Първата световна война барон Рихтхофен.
"Открий противника и го свали. Всичко друго е без значение."
Немските пи се пропили с този девиз дотолкова,
че след време започнали да водят своя собствена война,
подобна на увлекателно спортни състезания,
в които значение имала само личната сметка.
Немците били въоръжени не само с първокласна техника,
но и превъзхождаща световните стандарти тактика.
Въз основа на опита на войната в Испания,
те разработили свободен строй по двойки и четворки
което им давало възможност да използват максимално преимуществото на им в скорост.
Военновъздушните сили на другите страни, включително и съветските,
използвали формирования от три самолета, които летели във формата на буква V,
което им пречело взаимно да маневрират в боя.
Плътните бойни редове на съветските изтребители
били обусловени и от липсата на радиостанции в повечето самолети.
В боя командирът управлявал групата само посредством маневриране със самолета,
поклащане с крила или жестове с ръцете,
вследствие на което летците се притискали към командира и губели свобода на маневриране.
В края на пролетта на 1941 г.
в авиочастите започнали да пристигат първите образци на новия брониран щурмовик.
Самолетът Ил-2 станал един от символите на съветската авиация.
Щурмовикът Ил-2 е създаден много преди началото на войната от КБ на Сергей Илюшин.
В него били събрани в едно мощна защита, мощно въоръжение, висока скорост.
Основна задача на самолета
била непосредствената поддръжка на сухопътните сили на бойното поле.
Когато отбраната на противника бъде пробита трябва
да се унищожат огневите му точки, пехотата да бъде принудена да залегне и скрие,
за да бъде дадена възможност на атакуващите без загуби да преминат неутралната полоса
На авиацията се налага да нанася ударите си буквално на стотина метра от войските си
на тесен участък от фронта.
Справянето с такава задача е по силите само на щурмовици, добре бронирани самолети,
които носят мощно въоръжение:оръдия, картечници, бомби и активни снаряди.
се смята за най-масовият боен самолет в историята на авиацията.
Произведени са 36,163 екземпляра.
В началото на юни 1941 г. първите които получили новата машина
били летците от 4-ти щурмови полк
На четвъртия ден от войната полкът излетял на фронта.
Дотогава летците били извършили по няколко полета на новия самолет
но още не били летели в строй.
На никого не дошло и на ум дори да се упражнява на полигона в стрелба с оръдия и картечници
Никой не бил виждал реактивните снаряди РС, които окачвали под крилата,
никой си нямал представа, как прицелно се хвърлят бомби.
На 27 юни летците щурмовици Спицин, Филипов и Халабаев
поели за първия си бой.
А как да се прицелваме при пускане на РС-и?
Насочваш, кръстчето върху целта и палиш.
Атаката срещу колоната на противника провели от малка височина, без да се прицелват.
Хвърлили бомби с взриватели със забавено действие, нямало как да сбъркат.
Обстрелвали колоната само с картечници, защото оръдията отказвали поради заводски дефекти.
На летището всички се върнали.
Самолетът на Константин Холобаев се приземил целия в пробойни с различни размери.
Бронираният корпус се превърнал на дреб.
Фюзелажът чак до опашката бил залят с масло.
Самолетът бил бракуван.
Така започнало бойното ежедневие на полка.
След седмица, на 2 юли, за унищожаването на 9 понтонни моста на Березина
личният състав получил благодарност от командващия Западния фронт,
но и загубите било големи.
В средата на юли от 56 самолета
в строя останали само десет.
През август, след като предал последните си три самолета на съседния полк, полкът
пеша, по прашните военни пътища тръгнал на изток, за да бъде формиран отново.
На 4 март 1942 година
4-ти щурмови авиополк, награден с орден "Ленин" бил преобразуван в 7-ми Гвардейски.
Справка:
В периода юли-септември 1941 г. на всеки 8-9 полета на самолети Ил-2
се падал един свален самолет.
В отделни полкове животът на Ил-2 не продължавал повече от 3-4 бойни полета.
Подобряването на тактиката на използването им в боя и обучението на пилотите
удължили живота на щурмовика.
В 1945 година
един свален щурмовик се падал вече на 90 полета.
През есента на 1941 г. Григорий Речкалов бил ранен тежко по време на бой във въздуха.
Губейки кръв, с ранен крак, той успял да приземи самолета си на летището.
До този момент той рече бил свалил три вражески самолета.
Към края на годината загубите на съветската авиация възлизали на 11,000 самолета,
а на немската авиация около 3,000 машини.
Независимо от тези цифри немското командване
не било готово за такова ниво на собствените си загуби.
Вследствие на това немските двумоторни бомбардировачи не бомбардирали цели в тила,
както възнамерявали,
а били използвани за непосредствена поддръжка на войските на бойното поле.
Луфтвафе се превърнала в летяща артилерия.
Това не дало възможност на немските войски да попречат на отстъплението на съветските войски
на нови отбранителни позиции.
Луфтвафе не успели да попречат
нито на евакуацията на съветската отбранителна индустрия в Урал,
нито на прехвърлянето на резерви от вътрешните окръзи.
Съветските ВВС не били унищожени в първите месеци на войната.
Именно съветските изтребители заедно с наземните средства на ПВО
попречили на немците да бомбардират Москва, както било планирано от немското командване.
Атаките на Луфтвафе срещу Москва завършили с пълен провал.
Немската авиация не успяла да предотврати поражението на войските си под Москва
през зимата на 1941-42 година.
И все пак на съветските пилоти все още не достигал опит,
а още повече нови съвременни самолети.
Самолетът намалил скоростта си,
разтресъл се и попаднал във винт.
Конструктор Лавочкин, който наблюдавал от земята наведе глава.
И вчера каза на летците, че не бива да изпробват машините във винт.
"Ще строшим опитния екземпляр, ще погубим и вас."
Самолетът, обаче направил винт и лесно излязъл в хоризонтален полет.
Стана нещо неочаквано, излиза лесно. Управлението на самолета е просто.
Поправя грешките на пилота. Младите летци ще се чувстват добре с него.
Само след две седмици излязло постановление на Държавния комитет по отбраната
за започването на производство на самолет ЛаГГ-3 с мотор М-82.
Така се появил знаменитият Ла-5.
Изтребителят ЛАГ-3 бил създаден преди войната от конструкторите
Лавочкин, Горбунов и Гудков.
Предвид дефицитът от алуминиеви и легирани сплави, те решили да направят самолета от дърво
с използването на делта-дървесина.
Този материал бил напоен с лак пакет фурнир, пресован при висока температура.
Получавал се материал, който бил здрав, устойчив, негорлив,
но в сравнение с алуминиевите сплави той бил много тежък.
ЛаГГ-3 станал скоростен, добре въоръжен самолет, но тежък и с лоша маневреност.
През есента на 1941 година
било взето решение да се прекрати производството на изтребители ЛаГГ
а заводите, които го произвеждал да се преустроят за производство на Як-7,
конструкция на Яковлев.
В този период Як-7Б се смятал за най-добър съветски изтребител.
Имал на въоръжение оръдие и две картечници.
Можел да носи шест реактивни снаряди, скорост до 588 км/час.
Конструкторското бюро на Лавочкин било заплашено от разформироване.
Положението можело да бъде спасено с използване на новия, мощен мотор
с въздушно охлаждане М-82.
Така бил създаван самолетът, който положил начало на цяла серия съветски изтребители
от Конструкторското бюро на Лавочкин.
На 21 март 1942 година
няколко дни преди евакуацията на КБ "Лавочкин" в Тбилиси
летецът изпитател Василий Блищенко вдигнал в небето
бъдещият Ла-5.
Справка:
Врагът бързо навлизал навътре в страната, а съветските въоръжени сили
понасяли огромни човешки и материални загуби.
От наличните в началото на войната 22,600 танка
до края на годината останали 2,100.
От 20,000 самолета около 2,000,
от 112,800 оръдия и миномети всичко на всичко 12,800.
Всичките тези загуби трябва да да се попълват спешно в момент,
в който основните предприятия се премествали на изток.
Така народният комисариат по авиационната промишленост преместил 118 завода,
85% от мощностите,
народният комисариат по въоръженията 31 предприятия от 32.
Евакуирани били 9 основни танкови завода.
До края на 1941 г. в тила били изпратени повече от 10 милиона души
и над 2,500 предприятия.
За тази цел били нужни над 1,500,000 ж.п.вагони.
След пристигането си на новото място, повечето заводи незабавно започвали да произвеждат.
Опитът от първите месеци на войната, който бил заплатен с огромна цена,
намерил израз в реформа на ВВС на на Червената армия.
През март 1942 г.
Командващ ВВС на Червената армия станал генерал Новиков.
Той веднага предложил да се обединят въздушните сили, подчинени на наземните фронтове
и на армиите на Въздушната армия.
Това чувствително улеснявало управлението и координацията на авиацията.
Тактиката на съветските изтребители била променена съществено.
Бил използван и опитът на противника.
ВВС се отказали от използването на смесени авиационни съединения.
Вместо тях били създавани еднородни изтребителни,
щурмови и бомбардировъчни дивизии и корпуси.
Остарелите И-153, И-16 и СБ
постепенно били заменяни от Як, Ил и Ла.
Дебютът на новия Ла-5 се състоял през август 1942 година
при Сталинград.
Гюнтер Рал оценил появата на фронта на Ла-5 така:
"Руснаците се учеха бързо.
Създаден на основата на неудачния Ла-3, изтребителят Ла-5
бил великолепна машина."
Отначало немските летци помислили, че Ла-5 е модернизиран И-16,
които те наричали Ratte, тоест плъх.
Скоро им се наложило да обърнат повече внимание към този самолет.
"Внимавай, Ла-5 е зад опашката ти!"
Такова предупреждение все по-често прозвучавало в небето над Сталинград.
Все пак загубите в съветските полкове били големи.
От отчета на 49-ти изтребителен полк:
Самолетът Ла-5 е най-добрият изтребител наше производство.
Загубите, които понесе се обясняват с това,
че 45% от състава на полка са млади летци.
От пет свалени трима са сержанти си с летателни часове на Ла-5 от 15- до 17 часа,
евин мл.лейтенант със същия брой часове и един ст. лейтенант.
По този начин от 5 свалени само един е опитен летец.
Ахилесова пета на съветските ВВС почти през цялата война
била подготовката на летателния състав.
По време на войната летателните школи обучавали сержанти за период от 10 месеца.
Дълго време в школите било забранено обучението по висш пилотаж.
Това се отразявало на професионализма на летците.
В по голямата си част обучението се състояло от излитане и кацане.
На останалите елементи се отделяло второстепенно значение.
В резултат на това в бойните подразделения се изпращали млади летци,
които имали всичко на всичко 8-10 часа самостоятелни полети.
понякога дори на самолети от съвсем друг тип, отколкото в полковете им.
Те не били обучени нито на висш пилотаж, нито да водят въздушен бой,
нито да пилотират в сложни метеорологични условия.
Повечето от випускниците на авиошколите и училищата имали в актива си само
2-3 стрелби по буксирана от самолет мишени и не можели правилно да използват прицелите.
Тези летци щели да се бият с немските пилоти,
които имали стотици бойни полети.
Немските асове, обаче не могли да сломят духа на съветските летци.
Героят на Съветския съюз Сергей Горелов:
"Бяхме настроени за сблъсък и бяхме готови да загинем в боя.
Дори преди излитане се сбогувахме.
През 1942 г. Григорий Ричкалов свалил 5 самолета на противника,
а в края на годината полкът му бил изтеглен от фронта са преподготовка на новата техника,
американските "Ааерокобри", доставяни в Съветския съюз по ленд лийз.
От всички изтребители, които били доставяни по ленд лийза,
на съветските летци най-много се харесвала "Аерокобрата".
P-39, "Аерокобра", американски изтребител на фирмата Bell.
Отличавала се с особена конструкция.
Двигателят бил разположен зад кабината на пилота.
Половината от всички произведени "Кобри", повече от 4,500 машини,
били доставени в СССР по ленд лийза.
Въоръжени с 37-милиметрово оръдие и картечници с голям калибър,
самолетът съчетавал в себе си скорост и огнева мощ.
На такъв самолет летял не само Григорий Речкалов,
и двукратния герой на Съветския съюз Николай Гулаев, свалил 55 самолета на противника.
също и трикратния Герой Алекснадър Покришкин,
който по официални данни свалил 59 самолета.
Съчетанието от натрупан опит, нов съвременен изтребител и относителна свобода на действие
дали възможност на Григорий Речкалов в боевете през 1943 година да спечели 42 битки.
През пролетта на 1943 година с Указ на Президиума
му било присвоено звание "Герой на Съветския съюз".
Втората си Звезда на Герой подполк. Речкалов получил през 1944 година.
от 29 април до 15 май 1943 година
войските на Северно-кавказкия фронт осъществили настъпателна операция
с цел да прекъснат синята линия, система от немски укрепления на Таманския полуостров
и да завладеят Таман.
След шест дена ожесточени боеве 56-та армия
успяла да завладее само един възлов пункт на немската отбрана, станица Кримская.
По-нататъшното настъпление на Червената било спряно от мощни немски удари от въздуха.
Те били осъществени от 1,400 немски самолета,
които действали от бази на Керченския полуостров.
Съветските войски отново не могли да пробият дълбоко ешелонираната линия
и на 15 май преустановили активното настъпление.
Именно тук през април 1943 година
се разгърнало така нареченото въздушно сражение над Кубан
между 4-та Въздушна армия на генерал Вершинин
и 4-ти Въздушен флот на генерал Рихтхофен.
В хода на тези сражения съветската авиация постигнала една от първите си ярки победи
с което сложила край на немското господство във въздуха.
"Ранен, бързо лекар!
А най-добър ас в авиацията на съюзниците бил Иван Кожедуб.
Иван Никитович Кожедуб, три пъти Герой на Съветския съюз.
Попаднал на едва през пролетта на 1943 година,
когато започнал полетите си изтребител Ла-5.
За една година полети не бил свален нито веднаж,
а през това време унищожил 62 немски самолета
и станал най-добрия ас на антихитлеристката коалиция.
В първите 40 бойни полета Иван Никитович не свалил нито едни противников самолет,
а самият той няколко пъти летял на силно повреден самолет.
В началото на Курската битка Иван Никитович вече станал опитен боец.
През лятото на 1943 година под Курск
Вермахтът кроял планове да върне в ръцете си миналата инициатива,
да извърши мащабна операция по обкръжаване и унищожаване на голяма съветска групировка
чрез многократно изпробваните методи на "блицкрийга".
Дотогава нито една армия не можела да устои на немския комбиниран удар с танкове,
авиация и артилерия.
Въздушните удари нанасяли силите на два Въздушн
…
НАРОДНАТА
СВЕЩЕНАТА
ВОЙНА
ВЕЛИКАТА ВОЙНА
"Ханс, пипнах го. Не бързай няма да се измъкне."
Два "Месершмита" безнаказано разстрелвали самотния съветски изтребител "Чайка".
Неочаквано му се притекли на помощ.
Набирайки височина в бръснещ полет още една "Чайка" изплувала
и атакувала изтребителите на противника.
"На 6 часа още един руснак. Спри атаката!"
Немците изоставили атаката си срещу повредения самолет и се нахвърлили срещу новия враг.
Съветският самолет получил няколко пробойни от куршуми,
но "Месерите" не успели да го свалят.
Пилот на тази "Чайка" бил лейтенант Речкалов, за когото първият ден на войната
станал ден на бойно кръщение.
Григорий Андреевич Речкалов, два пъти Герой на Съветския съюз.
Изпратен във военна школа за летци с комсомолско поръчение.
Още на 27 юни свалил първия "Месершмит" с реактивен снаряд.
Според някои данни свалил 61 самолета на противника.
Само за няколко дена преди началото на войната
медицинска комисия признала Речкалов негоден за летателна служба.
Открили му далтонизъм.
На 22 юни Речкалов се явил в полка.
"Другарю капитан, сержант Речкалов се явява на Ваше разпореждане.
Признат съм за негоден от медицинската служба, но моля да ме зачислите... -
Виждаш ли тринадесета "Чайка"? - Тъй вярно.
Бързичко я подготви за полет. Ще закараш пакета в Белци.
Слушам!
През 1941 година И-153 "Чайка", заедно с И-16
бил основаната на изтребителната авиация на Червената армия.
Създаден е в конструкторското Бюро на Николай Николаевич Поликарпов
предвид опита от въздушните боеве в Испания.
И-153 е маневрен и нелошо въоръжен изтребител.
Значително отстъпвал по скорост на основния немски изтребител BF-109.
Съветските летци за пръв път се сблъскали с "Месершмита" в испанското небе.
Тогава той създал впечатление за сериозен противник,
с който обаче можело да се води равностоен бой.
"Месершмит", /Me-109/ е създаден от конструктора Вили Месершмит
в заводите Beyerische Flugzeugwerke.
Оттук и неговото второ име BF-109.
В юни 1941 г. конструкторите увеличили скоростта на самолета
от460 на 620 км/час,
докато скоростта на И-153 си останала на ниво 426 км/час.
На "Месершмита" наред с две картечници поставили и 20-мм оръдие
и той вече значително превъзхождал съветските машини.
Маневреността на И-153 позволявала на летците да водят успешни отбранителни боеве
но да се доминира над противника, да се атакува с тези самолети било невъзможно.
В първия ден на войната съветската авиация загубила 336 самолета във въздуха
и 800 на земята.
Най-тежко било положението по направление на главния удар,
в Белорусия.
Въоръжена с най-нови МиГ-3 9-та авиодивизия на ген. Черних
на 22 юни загубила 347 самолета от наличните 409.
Сергей Александрович Берних, Герой на Съветския съюз,
участник във войната, където станал първият съветски летец, който свалил "Месершмит".
Той е от командирите, които били обвинени за провала за началния период на войната.
Бил свален от длъжност и разстрелян.
Западният специален военен окръг загубил 738 самолета,
528 от тях на земята.
Командващият ВВС в окръга, ген.майор Иван Копец, разбирайки мащаба на катастрофата,
се застрелял с собствения си кабинет.
Издигнатите на високи командни длъжности непосредствено преди войната
преминали за 2-3 години пътя от лейтенантски петлици до генералски звезди,
доказало се, че тези и други талантливи летци
не са готови да управляват крупни авиационни съединения.
Въпреки загубите от първия ден, обаче
на 23 юни и през следващите две седмици от войната
се водила истинска битка за господство във въздуха.
Като се опомнили от първия шок, съветските летци налетели на немските танкови клинове.
На 24 юни
три деветки съветски бомбардировачи СБ нанесли удар по танковете на Гудериан,
които се били натрупали около понтона на река Щара.
Бомбардировачите нанесли на врага значителни загуби и разрушили понтонния мост.
Вече на обратния им път те били атакувани от немски изтребители.
От 27-те съветски самолети на летището не се завърнали 10.
Щурмовите и изтребителни части били подчинени на командването на наземните армии,
а бомбардировачите на командването на фронта.
Това довело до разнобой в действията на авиацията.
Бомбардировачите летели без прикритие от изтребители,
а изтребителите били заети с атаки на наземни цели.
Съгласно тактиката преди войната
в строя бомбардировачите поддържали големи дистанции и интервали
и екипажите не можели да се прикриват един друг ефективно.
Структурата на съветските авиочасти, тактиката и взаимодействието им
трябвало спешно да бъдат променени.
Съветските бомбардировачи нанасяли удари не само по настъпващите войски,
но и по цели в дълбочина на немска територия: по Кьонигсберг, Варшава,
пристанище Констанца и нефтените заводи в Плоещ, Румъния.
Един от летците, които охранявали жизнено важните за Германия румънски петролни полета,
бил командирът на ескадрила оберлейтенант Гюнтер Рал.
На 26 юни съветските бомбардировачи нанесли удар по Плоещ,
но по обратния им път били прихванати от "Месершмитите" на ескадрата.
На сметката на Рал записали три бомбардировача.
В този полет немските изтребители свалили девет съветски самолета.
Гюнтер Рал постъпил на служба в пехотата през 1936 г.
След две години преминал в Луфтвафе и станал летец-изтребител.
Първият бой водил през 1940 г. в небето на Франция като спечелил две битки.
Според немските данни Рал е трети по брой на победите ас в историята
който свалил 275 самолета.
Огромният брой въздушни победи, заявени от немските летци,
до ден днешен предизвиква спор сред историците.
Както и да е, следва да се признае много високото ниво на подготовка на немските пилоти.
Летците-изтребители на Луфтвафе
били възпитавани в духа на най-добрия ас на Първата световна война барон Рихтхофен.
"Открий противника и го свали. Всичко друго е без значение."
Немските пи се пропили с този девиз дотолкова,
че след време започнали да водят своя собствена война,
подобна на увлекателно спортни състезания,
в които значение имала само личната сметка.
Немците били въоръжени не само с първокласна техника,
но и превъзхождаща световните стандарти тактика.
Въз основа на опита на войната в Испания,
те разработили свободен строй по двойки и четворки
което им давало възможност да използват максимално преимуществото на им в скорост.
Военновъздушните сили на другите страни, включително и съветските,
използвали формирования от три самолета, които летели във формата на буква V,
което им пречело взаимно да маневрират в боя.
Плътните бойни редове на съветските изтребители
били обусловени и от липсата на радиостанции в повечето самолети.
В боя командирът управлявал групата само посредством маневриране със самолета,
поклащане с крила или жестове с ръцете,
вследствие на което летците се притискали към командира и губели свобода на маневриране.
В края на пролетта на 1941 г.
в авиочастите започнали да пристигат първите образци на новия брониран щурмовик.
Самолетът Ил-2 станал един от символите на съветската авиация.
Щурмовикът Ил-2 е създаден много преди началото на войната от КБ на Сергей Илюшин.
В него били събрани в едно мощна защита, мощно въоръжение, висока скорост.
Основна задача на самолета
била непосредствената поддръжка на сухопътните сили на бойното поле.
Когато отбраната на противника бъде пробита трябва
да се унищожат огневите му точки, пехотата да бъде принудена да залегне и скрие,
за да бъде дадена възможност на атакуващите без загуби да преминат неутралната полоса
На авиацията се налага да нанася ударите си буквално на стотина метра от войските си
на тесен участък от фронта.
Справянето с такава задача е по силите само на щурмовици, добре бронирани самолети,
които носят мощно въоръжение:оръдия, картечници, бомби и активни снаряди.
се смята за най-масовият боен самолет в историята на авиацията.
Произведени са 36,163 екземпляра.
В началото на юни 1941 г. първите които получили новата машина
били летците от 4-ти щурмови полк
На четвъртия ден от войната полкът излетял на фронта.
Дотогава летците били извършили по няколко полета на новия самолет
но още не били летели в строй.
На никого не дошло и на ум дори да се упражнява на полигона в стрелба с оръдия и картечници
Никой не бил виждал реактивните снаряди РС, които окачвали под крилата,
никой си нямал представа, как прицелно се хвърлят бомби.
На 27 юни летците щурмовици Спицин, Филипов и Халабаев
поели за първия си бой.
А как да се прицелваме при пускане на РС-и?
Насочваш, кръстчето върху целта и палиш.
Атаката срещу колоната на противника провели от малка височина, без да се прицелват.
Хвърлили бомби с взриватели със забавено действие, нямало как да сбъркат.
Обстрелвали колоната само с картечници, защото оръдията отказвали поради заводски дефекти.
На летището всички се върнали.
Самолетът на Константин Холобаев се приземил целия в пробойни с различни размери.
Бронираният корпус се превърнал на дреб.
Фюзелажът чак до опашката бил залят с масло.
Самолетът бил бракуван.
Така започнало бойното ежедневие на полка.
След седмица, на 2 юли, за унищожаването на 9 понтонни моста на Березина
личният състав получил благодарност от командващия Западния фронт,
но и загубите било големи.
В средата на юли от 56 самолета
в строя останали само десет.
През август, след като предал последните си три самолета на съседния полк, полкът
пеша, по прашните военни пътища тръгнал на изток, за да бъде формиран отново.
На 4 март 1942 година
4-ти щурмови авиополк, награден с орден "Ленин" бил преобразуван в 7-ми Гвардейски.
Справка:
В периода юли-септември 1941 г. на всеки 8-9 полета на самолети Ил-2
се падал един свален самолет.
В отделни полкове животът на Ил-2 не продължавал повече от 3-4 бойни полета.
Подобряването на тактиката на използването им в боя и обучението на пилотите
удължили живота на щурмовика.
В 1945 година
един свален щурмовик се падал вече на 90 полета.
През есента на 1941 г. Григорий Речкалов бил ранен тежко по време на бой във въздуха.
Губейки кръв, с ранен крак, той успял да приземи самолета си на летището.
До този момент той рече бил свалил три вражески самолета.
Към края на годината загубите на съветската авиация възлизали на 11,000 самолета,
а на немската авиация около 3,000 машини.
Независимо от тези цифри немското командване
не било готово за такова ниво на собствените си загуби.
Вследствие на това немските двумоторни бомбардировачи не бомбардирали цели в тила,
както възнамерявали,
а били използвани за непосредствена поддръжка на войските на бойното поле.
Луфтвафе се превърнала в летяща артилерия.
Това не дало възможност на немските войски да попречат на отстъплението на съветските войски
на нови отбранителни позиции.
Луфтвафе не успели да попречат
нито на евакуацията на съветската отбранителна индустрия в Урал,
нито на прехвърлянето на резерви от вътрешните окръзи.
Съветските ВВС не били унищожени в първите месеци на войната.
Именно съветските изтребители заедно с наземните средства на ПВО
попречили на немците да бомбардират Москва, както било планирано от немското командване.
Атаките на Луфтвафе срещу Москва завършили с пълен провал.
Немската авиация не успяла да предотврати поражението на войските си под Москва
през зимата на 1941-42 година.
И все пак на съветските пилоти все още не достигал опит,
а още повече нови съвременни самолети.
Самолетът намалил скоростта си,
разтресъл се и попаднал във винт.
Конструктор Лавочкин, който наблюдавал от земята наведе глава.
И вчера каза на летците, че не бива да изпробват машините във винт.
"Ще строшим опитния екземпляр, ще погубим и вас."
Самолетът, обаче направил винт и лесно излязъл в хоризонтален полет.
Стана нещо неочаквано, излиза лесно. Управлението на самолета е просто.
Поправя грешките на пилота. Младите летци ще се чувстват добре с него.
Само след две седмици излязло постановление на Държавния комитет по отбраната
за започването на производство на самолет ЛаГГ-3 с мотор М-82.
Така се появил знаменитият Ла-5.
Изтребителят ЛАГ-3 бил създаден преди войната от конструкторите
Лавочкин, Горбунов и Гудков.
Предвид дефицитът от алуминиеви и легирани сплави, те решили да направят самолета от дърво
с използването на делта-дървесина.
Този материал бил напоен с лак пакет фурнир, пресован при висока температура.
Получавал се материал, който бил здрав, устойчив, негорлив,
но в сравнение с алуминиевите сплави той бил много тежък.
ЛаГГ-3 станал скоростен, добре въоръжен самолет, но тежък и с лоша маневреност.
През есента на 1941 година
било взето решение да се прекрати производството на изтребители ЛаГГ
а заводите, които го произвеждал да се преустроят за производство на Як-7,
конструкция на Яковлев.
В този период Як-7Б се смятал за най-добър съветски изтребител.
Имал на въоръжение оръдие и две картечници.
Можел да носи шест реактивни снаряди, скорост до 588 км/час.
Конструкторското бюро на Лавочкин било заплашено от разформироване.
Положението можело да бъде спасено с използване на новия, мощен мотор
с въздушно охлаждане М-82.
Така бил създаван самолетът, който положил начало на цяла серия съветски изтребители
от Конструкторското бюро на Лавочкин.
На 21 март 1942 година
няколко дни преди евакуацията на КБ "Лавочкин" в Тбилиси
летецът изпитател Василий Блищенко вдигнал в небето
бъдещият Ла-5.
Справка:
Врагът бързо навлизал навътре в страната, а съветските въоръжени сили
понасяли огромни човешки и материални загуби.
От наличните в началото на войната 22,600 танка
до края на годината останали 2,100.
От 20,000 самолета около 2,000,
от 112,800 оръдия и миномети всичко на всичко 12,800.
Всичките тези загуби трябва да да се попълват спешно в момент,
в който основните предприятия се премествали на изток.
Така народният комисариат по авиационната промишленост преместил 118 завода,
85% от мощностите,
народният комисариат по въоръженията 31 предприятия от 32.
Евакуирани били 9 основни танкови завода.
До края на 1941 г. в тила били изпратени повече от 10 милиона души
и над 2,500 предприятия.
За тази цел били нужни над 1,500,000 ж.п.вагони.
След пристигането си на новото място, повечето заводи незабавно започвали да произвеждат.
Опитът от първите месеци на войната, който бил заплатен с огромна цена,
намерил израз в реформа на ВВС на на Червената армия.
През март 1942 г.
Командващ ВВС на Червената армия станал генерал Новиков.
Той веднага предложил да се обединят въздушните сили, подчинени на наземните фронтове
и на армиите на Въздушната армия.
Това чувствително улеснявало управлението и координацията на авиацията.
Тактиката на съветските изтребители била променена съществено.
Бил използван и опитът на противника.
ВВС се отказали от използването на смесени авиационни съединения.
Вместо тях били създавани еднородни изтребителни,
щурмови и бомбардировъчни дивизии и корпуси.
Остарелите И-153, И-16 и СБ
постепенно били заменяни от Як, Ил и Ла.
Дебютът на новия Ла-5 се състоял през август 1942 година
при Сталинград.
Гюнтер Рал оценил появата на фронта на Ла-5 така:
"Руснаците се учеха бързо.
Създаден на основата на неудачния Ла-3, изтребителят Ла-5
бил великолепна машина."
Отначало немските летци помислили, че Ла-5 е модернизиран И-16,
които те наричали Ratte, тоест плъх.
Скоро им се наложило да обърнат повече внимание към този самолет.
"Внимавай, Ла-5 е зад опашката ти!"
Такова предупреждение все по-често прозвучавало в небето над Сталинград.
Все пак загубите в съветските полкове били големи.
От отчета на 49-ти изтребителен полк:
Самолетът Ла-5 е най-добрият изтребител наше производство.
Загубите, които понесе се обясняват с това,
че 45% от състава на полка са млади летци.
От пет свалени трима са сержанти си с летателни часове на Ла-5 от 15- до 17 часа,
евин мл.лейтенант със същия брой часове и един ст. лейтенант.
По този начин от 5 свалени само един е опитен летец.
Ахилесова пета на съветските ВВС почти през цялата война
била подготовката на летателния състав.
По време на войната летателните школи обучавали сержанти за период от 10 месеца.
Дълго време в школите било забранено обучението по висш пилотаж.
Това се отразявало на професионализма на летците.
В по голямата си част обучението се състояло от излитане и кацане.
На останалите елементи се отделяло второстепенно значение.
В резултат на това в бойните подразделения се изпращали млади летци,
които имали всичко на всичко 8-10 часа самостоятелни полети.
понякога дори на самолети от съвсем друг тип, отколкото в полковете им.
Те не били обучени нито на висш пилотаж, нито да водят въздушен бой,
нито да пилотират в сложни метеорологични условия.
Повечето от випускниците на авиошколите и училищата имали в актива си само
2-3 стрелби по буксирана от самолет мишени и не можели правилно да използват прицелите.
Тези летци щели да се бият с немските пилоти,
които имали стотици бойни полети.
Немските асове, обаче не могли да сломят духа на съветските летци.
Героят на Съветския съюз Сергей Горелов:
"Бяхме настроени за сблъсък и бяхме готови да загинем в боя.
Дори преди излитане се сбогувахме.
През 1942 г. Григорий Ричкалов свалил 5 самолета на противника,
а в края на годината полкът му бил изтеглен от фронта са преподготовка на новата техника,
американските "Ааерокобри", доставяни в Съветския съюз по ленд лийз.
От всички изтребители, които били доставяни по ленд лийза,
на съветските летци най-много се харесвала "Аерокобрата".
P-39, "Аерокобра", американски изтребител на фирмата Bell.
Отличавала се с особена конструкция.
Двигателят бил разположен зад кабината на пилота.
Половината от всички произведени "Кобри", повече от 4,500 машини,
били доставени в СССР по ленд лийза.
Въоръжени с 37-милиметрово оръдие и картечници с голям калибър,
самолетът съчетавал в себе си скорост и огнева мощ.
На такъв самолет летял не само Григорий Речкалов,
и двукратния герой на Съветския съюз Николай Гулаев, свалил 55 самолета на противника.
също и трикратния Герой Алекснадър Покришкин,
който по официални данни свалил 59 самолета.
Съчетанието от натрупан опит, нов съвременен изтребител и относителна свобода на действие
дали възможност на Григорий Речкалов в боевете през 1943 година да спечели 42 битки.
През пролетта на 1943 година с Указ на Президиума
му било присвоено звание "Герой на Съветския съюз".
Втората си Звезда на Герой подполк. Речкалов получил през 1944 година.
от 29 април до 15 май 1943 година
войските на Северно-кавказкия фронт осъществили настъпателна операция
с цел да прекъснат синята линия, система от немски укрепления на Таманския полуостров
и да завладеят Таман.
След шест дена ожесточени боеве 56-та армия
успяла да завладее само един възлов пункт на немската отбрана, станица Кримская.
По-нататъшното настъпление на Червената било спряно от мощни немски удари от въздуха.
Те били осъществени от 1,400 немски самолета,
които действали от бази на Керченския полуостров.
Съветските войски отново не могли да пробият дълбоко ешелонираната линия
и на 15 май преустановили активното настъпление.
Именно тук през април 1943 година
се разгърнало така нареченото въздушно сражение над Кубан
между 4-та Въздушна армия на генерал Вершинин
и 4-ти Въздушен флот на генерал Рихтхофен.
В хода на тези сражения съветската авиация постигнала една от първите си ярки победи
с което сложила край на немското господство във въздуха.
"Ранен, бързо лекар!
А най-добър ас в авиацията на съюзниците бил Иван Кожедуб.
Иван Никитович Кожедуб, три пъти Герой на Съветския съюз.
Попаднал на едва през пролетта на 1943 година,
когато започнал полетите си изтребител Ла-5.
За една година полети не бил свален нито веднаж,
а през това време унищожил 62 немски самолета
и станал най-добрия ас на антихитлеристката коалиция.
В първите 40 бойни полета Иван Никитович не свалил нито едни противников самолет,
а самият той няколко пъти летял на силно повреден самолет.
В началото на Курската битка Иван Никитович вече станал опитен боец.
През лятото на 1943 година под Курск
Вермахтът кроял планове да върне в ръцете си миналата инициатива,
да извърши мащабна операция по обкръжаване и унищожаване на голяма съветска групировка
чрез многократно изпробваните методи на "блицкрийга".
Дотогава нито една армия не можела да устои на немския комбиниран удар с танкове,
авиация и артилерия.
Въздушните удари нанасяли силите на два Въздушн
…