YouSub
Untitled

bg Bulgarian

Untitled Bulgarian subtitles

0 downloads · 728 lines · added Dec 7, 2015

Report a problem
What's wrong?
Advertisement

Bulgarian transcript

ВЕЛИКАТА
НАРОДНАТА
СВЕЩЕНАТА
ВОЙНА
ВЕЛИКАТА ВОЙНА
Колички с масивни рогати топки се търкаляли по релси на палубата
и една след друга се плъзгали във водата.
ВОЙНА ПО МОРЕ
Мината е на площадката са пускане.
Мината е пусната.
До полунощ оставали още няколко минути.
Завършвал последният мирен ден,
21 юни 1941 г.
Немски заградители поставяли мини във Финския залив.
Оставали само няколко часа до първите удари по съветските летища,
до връчването на нотата от посланик Шуленбург в Москва,
а морската война в Балтика вече започнала.
Обикновено твърдят, че за разлика от армията и ВВС
съветският флот посрещнал войната в пълна бойна готовност.
Наистина още на 19 юни на флота била въведена готовност № 2
вместо ежедневната готовност № 3.
На всички бази били поставени наблюдатели и се водела постоянно въздушно разузнаване.
По устно разпореждане на народния комисар Кузнецов бойна готовност № 1
на 21 юни малко преди полунощ,
но корабите на Балтийския и Черноморския флот
не били приоритетна цел за немската авиация.
Дори главната база на Балтийския флот в Талин не била атакувана,
не се извършвало с желаната бързина.
Така, матроси, разчитам да изпълните задачата. - Другарю боцман, а тези самолети не са наши.
Капитан III ранг, Гришченко, командир на подводна лодка Л-3 писал в рапорта си:
На 21 юли 1941 г. в 4:30 часа бях събуден от силни бомбени взривове.
"Гришченко слуша.
Да, слушам!
Лодката се намирала във военно-морската база в Либава,
но бомбите падали не върху корабите, а върху летището за изтребители.
Ако цел на немските бомбардировачи станело пристанището
те имали всички шансове да създадат за съветския флот Пърл Харбър.
Обаче, германското командване смятало да затвори съветските кораби
в базите им с помощта на мини.
Съветският военно-морски флот
бил разделен с няколко, несвързани един с дру2г театри но военните действия:
Балтийско и Черно море, със севера и с Далечния изток.
Бързото подсилване с големи бойни кораби,
на който и да е от тези флотове, ако стане необходимо за сметка на другия,
било почти невъзможно.
Обаче, нуждата от отбрана на морските граници била очевидна.
Строителството на линейни кораби с мощни оръдия било невероятно скъпо.
Така наречената съветска "млада школа"
настоявало, че е възможен асиметричен отговор на врага
с помощта на подводни лодки и леки сили от флота.
Някои теории твърдели:
"Една лодка може да извади от строя линеен кораб,
няколко лодки да ограничат действието на цели флотове.
Тази доктрина била подкрепена от ръководството на въоръжените сили.
Народният комисар по отбраната Ворошилов:
"Ние искаме само да защитим бреговете и границите си.
Леките сили, нашата морска авиация и подводните ни лодки
ще нанесат непоправими вреди на нападащия ни противник.
В СССР се разгърнало активно строителство на подводни лодки.
Съответна на отбранителната стратегия била и тактиката на подводния флот.
На ученията се отработвал концентриран удар по противника до собствените брегове
със силите на лодките, бреговите батареи, авиацията и леките сили на флота.
Едва преди самото начало на войната
съветските подводничари били пренасочени към действия до бреговете на противника
и прекъсване на неговите морски транспортни пътища.
Към 22 юни 1941 г. съветският флот се състоял:
от три линейни кораба, 7 леки крайцера, 54 ескадрени миноносци и лидерите им,
215 подводни лодки,
22 стражеви катера, 290 торпедни кораба, 62 торпедни тралчици.
Всичките три линейни кораба били строени още от царската власт.
Най-силен бил Балтийският флот: 2 линейни кораба, 2 нови крайцера
21 ескадрени миноносеца.
Най-слаб си оставал Северният флот: 8 ескадрени миноносеца.
Германския военен флот /Kriegsmarine/ наброявал:
три линейни кораба, 4 леки и 4 тежки крайцера, 34 тежки крайцери и миноносеца,
155 подводни лодки.
Съветският ВМФ разполагал с достатъчно многочислен флот.
В Балтийско море 71 подводни лодки.
На Черно море с 44, на северния флот с 15.
В Далечния изток-с 85.
Значителна част от подводниците се състояла от малки подводни лодки от типа "М",
които имали само по два торпедни апарата.
в 6:30 часа на 22 юни 1941 година
в щаба на Балтийския флот получили заповедта на народния комисар Кузнецов.
"Незабавно започнете с поставянето на отбранителни минни заграждения
по плана за за отбрана." адмирал Кузнецов
Това решение, обаче не обхващало всички реалии от започналата война.
Бившият началник щаб на флота, адмирал Панталеев"
Фашисткият флот не мислеше да нахлува във Финския залив.
Точно обратното, той имаше намерение да ни блокира в него.
Първите рейдове на подводните лодки не донесли успех.
Подводният флот започнал да понася загуби.
Обгърнатият в дим крайцер бавно маневрирал в пристанището.
Отвреме-навреме оръдията му бълвали пламъци.
Корабът давал залпове със главния си калибър.
Крайцерът "Киров" водел огън по настъпващите към Талин немски войски.
Противникът отговарял с огъня на тежката полева артилерия.
Бойните кораби в залива трябвало да маневрират и крият в димна завеса.
Към края на август 1941 г.
войските на Червената армия на практика напълно отстъпили от Прибалтика.
Като огнище на съпротива оставал Талин.
Немците и съюзниците им финландците
се заели сериозно с блокирането на съветския морски транспорт.
Балтийският флот имал на разположение два фарватера:
крайбрежния и минаващия някъде по средата на Финския залив.
Немците преградили залива с минни заграждения с кодовото име "Юминда"
състоящи се от 2,500 мини.
Минното оръжие станало страшен враг на бойните кораби и транспорти.
Всеки пети от загиналите през войната кораби бил жертва на морски мини.
Главна част на немската мина "ЕМС" е кълбовиден корпус със 7 тънки рогчета.
вътре в него в херметична коруба имало заряд от 300 кг взрив.
Голяма част от обема на корпуса си оставала празна
и той служел за поплавък.
Телено въже /котвено въже/ пречело на мината да изплува на повърхността,
закрепено за количка, котвата.
Регулировката на дължината му зависела от дълбочината, на която била поставена мината.
Оловните рога на кълбовидния корпус привеждали мината в действие.
Когато корабът закачал някое от тях с корпуса си,
във вътрешността им се чупела ампула с киселина и рогчето ставал един вид батерия.
От нея към детонатора протичал електрически импулс и взривявал мината.
Като се добрали до брега на залива, немците взели под обстрел фарватера
с мощни брегови оръдия.
"Дим, нищо не се вижда. По какво да стреляме?"
Въпреки всичките му усилия врагът не успял напълно да прекрати превозите.
Кораби-тралчици на Балтийския флот прокарвали път през минните полета.
Поради малката дълбочина на газене тралчиците преминавали над мините
и да режат въжетата на мините със специални устройства, които влачели на буксир.
Мините изплували на повърхността, било възможно да бъдат заобиколени
или да бъдат унищожени с оръдеен и картечен огън.
Морският път функционирал.
От 12 до 28 август от Талин
били евакуирани по море 7,000 ранени..
Обратна страна на превози било постепенното унищожение на боеспособните тралчици.
Те се натъквали на отделни мини, които били поставяни от немците на малка дълбочина.
Истинско бедствие станали неконтактните магнитни мини,
от които малката дълбочина на газене не била спасение.
Тези мини се задействали от магнитното поле на кораба.
Сталин до Ворошилов, телеграма от 26 август:
"Съгласен с предложението относно изоставянето на Талин
и изтеглянето на войските на кораби."
Заповедта за евакуацията от Талин означавала, че за един преход
трябвало да се закарат в Кронщад около 150 бойни кораба и катера
и 75 транспортни и спомагателни съда.
Предстояло им да изминат 220 мили през минни полета под огъня на артилерията,
атаките на торпедни катери и удари от въздуха.
При това разполагали всичко на всичко 26 тралчика..
По план трябвало да започнат прехода така, че да преминат през Юминда през деня
когато мините, които били подрязани от траловете се виждали добре,
но започнала буря и объркала всички сметки.
Преходът започнал едва в средата на деня, 28 август.
На корабите и транспортните съдове се намирали над 20,000 военнослужещи,
които защитавали Талин или около 12,000 цивилни лица.
Корабите приближили минните заграждения привечер.
Флотът минавал по централния фарватер
и немските морски батареи стреляли на пределна далечина.
След първите удари бойните кораби прикрили транспортите с димна завеса.
От доклада на немското командване:
Поради плътната се димна завеса не бяха отчетени успехи от обстрела.
Пробивът в тъмнината през Юминада при недостиг на тралчици
довел до загуби както на транспортни, така и бойни кораби.
Крайцерите и миноносците продължили пътя си до главната база на флота.
Назад останали много бавни транспорти.
Много от тях скоро станали жертва на немските бомбардировачи.
От 75-те транспорта, излезли от Талин
12 загинали от мини, 19 били унищожени от авиацията.
Ако бойните кораби останели да прикриват транспортите,
загубите от авиацията биха били по-малки,
но командването настоявало да бъдат запазени бойните кораби.
Независимо от понесените загуби основното ядро на Червенознаменния Балтийски флот
било запазено.
До главната база се добрал крайцерът "Киров"
два водещи кораба, 11 подводни лодки от 13, пет миноносеца от 10.
От приетите на борд 28,000 души били докарани 17,000 души,
включително 4,000 цивилни
При прехода загинали около 15,000 души, вкл. членовете на екипажите.
Буквално след няколко дни последвал септемврийският щурм на Ленинград от немците.
В отблъскването му участвали 131 корабни оръдия с калибър над 100 мм.
От тях 1/3 принадлежала на корабите, които си пробили път от Талин.
Обаче, 1941 г. била за Балтийския флот време на тежки загуби.
От 21 ескадрени миноносци загинали 17,
от 65 лодки - 25,
от 17 базови тралчици - 10.
Попълването на тези загуби чрез строителство на нови кораби в блокадния Ленинград
било невъзможно.
През 1942 г. надеждите на Хитлер за бързото протичане на войната със СССР
окончателно рухнали.
На немците се наложило да търсят дългосрочна защита за морските си комуникациите.
На Балтийско море
това бил транспорта на шведска желязна руда и финландски дървен материал,
на север, практически изцяло, били снабдявани войските в Норвегия,
на Черно море се превозвали суровини.
За защита на превозите си, командването на "Крийгсмарината" заложило на мините.
наред с обикновените и неконтактни мини немците използвали специални
немците използвали специални мини против подводници от най-нов модел, UMB.
Наред с петте рогчета на върха на полусферата на мината
още три рога с детонатори били закрепени да долната ѝ полусфера,
така че под водата лодката можела да закачи мината както с долната, така и горната си част.
UMB била поставяна на по-голяма дълбочина отколкото газят транспортните кораби,
за да не пречат на конвенционалното корабоплаване.
В началото на 1942 година
немският флот поставил обширни минни заграждения по бреговете на Северна Норвегия
а по крайбрежието средства за наблюдение и артилерийски батареи.
Това веднага се отразило на характера на действията на подводниците от Северния флот.
Подводниците една след друга се натъквали на мини.
През април 1942 г. на мина UMB
се натъкнала и потънала подводница Щ-421.
В края на април от поход не се върнала Щ-401,
през май К-23, през юни Д-3 и М-176.
Успехите на Северния флот съществено намалели.
Ако в първото и второто тримесечие те рапортували за 21 потопени съда,
то в третото само за три, в четвъртото само за един.
Загубите на Северния флот за година достигнали 9 подводници.
1942 година.
Продължавала блокадата на Ленинград.
Финският залив бил плътно преграден с мини, но крайцерите и миноносците
не можели да преминат в Балтийско море не само заради мините.
След като излизали от зоната на изтребително прикритие,
съветските кораби били застрашени от удари по въздуха.
Само подводниците имали шанс да излязат в просторите на Балтийско море.
Подводничарите преживявали всички трудности на блокадата заедно с гражданите.
По норматив им се полагало масло, вино месо, но в обсадения град
се наложило да забравят за всичко това.
В началото на лятната кампания част от екипажите
получил различни стадии на дистрофия.
А на заводите на Третия Райх шведската руда се превръщала в танкове,
артилерийски оръдия, снаряди и бомби.
Само балтийските подводничари били в състояние да прекъснат немските морски транспорти.
9 юни 1942 г.
През този ден първи на боен поход излезли лодки Щ-317 на кап. лейт. Мохов
и Щ-304 на капитан III ранг Афанасиев.
След три седмици от лодката на Мохов пристигнала радиограма:
"Потопих пет транспорта."
Тя обаче не се върнала в базата и съдбата ѝ до ден днешен не е известна.
На 2 юни със задача излязла лодка С-7 на капитан III ранг Лисин.
Тя успяла бързо и тайно да форсира Финския залив,
като преминала минното поле в положение "над водата".
"Последни данни за Лисин. Той е някъде тук."
Първи нарушили неутралитета си шведите.
На 9 юли сутринта С-7 била безуспешно атакувана от патрулен самолет на Швеция
докато зареждала батериите си.
В същата вечер С-7 атакувала и потопила параход "Маргарета", натоварен с въглища.
След два дена бил потопен шведския рудовоз "Лулео",
който бил в състава на голям конвой със силна охрана.
Въпреки уверенията на шведското МВнР
и двата съда били потопени извън териториалните води на Швеция,
но политическият скандали принудил командването да изпрати лодката в района на Виндава.
На 30 юли вахтата на С-7 открила група от 4 съда.
За да бъдат атакувано се наложи да приложат рискована маневра.
Лодката ги подгонила през деня в положение "над вода" с пълен ход.
Торпедата били пуснати от дълбочина всичко на всичко 7 метра.
В случай, че я атакуват С-7 просто нямало как да се спусне в дълбочина,
Но рискът се изплатил, на дъното отишъл германския транспортен кораб "Кьоте".
Били изразходвани всички торпеда, когато на хоризонта се показал
малък финландски кораб.
"Шум от винт дясно на борд."
Приготви се за изплаване! - Слушам! Приготвям се за изплуване.
По въоръжения открили огън от 45 мм оръдие,
тъй като на по мощното, 100 милиметрово заклинил затворът.
моряците изстреляли почти 400 снаряда.
Параходът потънал, но Лисин успял да свали от спасителна лодка командира
и механика, закарал ги в Ленинград.
Това бил един от малкото случаи, когато лодката закарала в базата "езици".
Всички членове на екипажа на лодка С-7 били наградени с ордени,
а командирът бил представен за звание "Герой на Съветския съюз".
Една от последните балтийски подводници,
лодка С-12 на кап. лейт. Тураев, излязла в поход на 19 септември.
В самото начало на похода тя била атакувана и повредена от финландски самолет.
Цистерните за гориво на лодката били пробити и на повърхността тя оставяла маслена следа.
Скоро акустикът чул шум от винтовете на финландски катери.
По курса приемам шум от винтове. - Потопяване на 30 метра!
Батерията на лодката почти се разредила и не ѝ останали възможности за маневриране.
"Бомба!"
Находчивостта на командира спасила лодката.
Докато изучавал картата, Тураев забелязал малка падинка на дъното на морето
с дълбочина 60 метра.
Наоколо имало дълбочини от 40 метра и на тях финландските катери положили бомбите си.
С-12 полегнала в намерената падинка и се се затаила.
Наоколо бушувал истински ад.
Моряците чували не само грохота на дълбочинните бомби,
но и ударите на падащите върху лодката парчета от бомби.
Целият корпус се тресял, посипала се корковата изолация,
но лодката останала невредима.
През нощта С-12 се отскубнала от преследвачите.
Тураев не прекъснал похода и скоро излязъл на позиция.
но атаката срещу германския остарял линеен кораб "Шлезиен" не успяла,
торпедата не улучили целта. Скоро ловът на Тураев бил прекъснат от щорм.
На 17 октомври 1942 година
С-7 на капитан III ранг Лисин излязла на втори боен поход.
Отново дръзко, през нощта в положение "над вода"
лодката си пробила път през минно заграждение на врага,
но докато зареждали акумулаторните батерии,
С-7 била атакувана от финландска подводна лодка.
Загинали 42 подводничара.
Само горната вахта, тези, които били на мостика, включително командира,
били изхвърлени от взривната вълна в морето.
Те попаднали в плен.
Че му е присвоено звание "Герой на Съветския съюз" Лисин разбрал в лагера.
След като Финландия излязла от войната през 1944 г.
той се върнал на служба.
През 1945 година участвал във войната с Япония,
излязъл в оставка през 1970 година.
През 1942 г.съветските подводничари в Балтийско море
извършили редица успешни атаки.
Макар, че разполагало със стотици кораби-ловци и други кораби аз борба с подводници,
през лятото и есента германското командване
увеличило с 1/3 морската си групировка в Балтийско море.
Това обаче се оказало недостатъчно за ефективна защита от съветските подводници.
През 1942 г. съветските подводничари потопили не по-малко от 21 морски съда
и повредили девет.
Техните собствени загуби най-вече от мини
достигнали 17 лодки от 27-те, които излизали на походи.
"Немският флот е длъжен да използва всичките си сили за отбрана на Норвегия.
Трябва там да бъде изпратени всички линейни кораби,
които освен това могат да бъдат използвани за атаки срещу арктическите конвои."
Това са думи на Хитлер, произнесени през октомври 1941 г.
По личната заповед на Фюрера на север съсредоточавали много авиация и подводници.
Такава била реакцията на Германия на нарасналата сила на британския флот,
във водите на Арктика.
Кралският флот осигурявал конвоя на транспортите с въоръжение,
техника и продоволствие за Червената армия в Мурманск и Архангелск.
Доставките от Англия и САЩ се осъществявали в рамките на програма "Ленд лийз".
Не била възможна на всеки транспорт индивидуално,
затова те били събирани в големи групи, т.н. "конвои" под защитата на бойни кораби.
Конвоите, които пътували за СССР обозначавали си с буквите PQ,
а тези които се връщали обратни с QP.
Първият конвой с обозначение PQ-1 "Дервиш"
пристигнал в Архангелск на 31 август 1941 година.
Конвоите се движели на разстояние 150-300 мили от норвежкото крайбрежие
със скорост не повече от 9-10 възела.
Плавателните условия в северните ширини са крайно тежки.
През есента и зимата настъпва периода на щормовете.
Височината на вълните достига 5 метра,
а температурата на въздуха пада под 30 градуса под нулата,
придружена от поривист, бурен вятър.
Дори опитни моряци по време на щормовете често страдали от пристъпи на морска болест.
Съветските ескадрени миноносци от Северния флот съвместно с английските кораби
участвали в конвоирането на транспортите
В зоната, за която отговаряли те ги прикривали от авиацията и подводниците.
Броят на съдовете в конвоя се увеличавало постепенно.
Отначало те били всичко на всичко по 8-12.
Първите седем конвоя в 1941 г. минали изобщо без загуби.
За първи път конвоят PQ-7А, който влязъл в Колския залив на 11 януари 1942 г.,
бил атакуван от подводна лодка.
Бил потопен един от транспортните кораби.
Броят на транспортните кораби постепенно се увеличавал, но едновременно растели и загубите
В състава на конвоя PQ-16 вече имало 35 съда,
30 съюзнически и 5 съветски.
Те достигнали Архангелски Мурманск го големи мъки и понесли чувствителни загуби.
От атаките на немските подводни лодки и авиация
пет съда от конвоя били потопени, а още четири били повредени.
След пристигането на конвой PQ-16
британският премиер Чърчил телеграфирал на Сталин:
"Твърдо сме решени да си пробиваме път към Вас
с още по-голямо количество и боеприпаси."
Въпреки това телеграмата на Чърчил завършвала с тревожна нотка:
Заради "Тирпиц и други надводни кораби на противника плаването на всеки конвой
се превръща в сериозна военно-морска операция.
Съгласно заповедта на Фюрера в началото на 1942 година,
на северния морски театър били пребазирани главните сили на германския флот,
включително и най-новия линеен кораб "Тирпиц".
През март 1942 г.ескадра начело с "Тирпиц"
вече била излизала за атака на конвоя PQ-12, но не успяла да го открие,
поради лошото време.
Новият конвой PQ-17 тръгнал от Исландия на 27 юни
1942 година.
PQ-17
Той бил най-многочисленият конвой на съюзниците до този момент.
В състава му влизали 34 съда, в това число да съветски:
танкерите "Азербейджан" и "Донбас".
Оръжието и техниката, което превозвал били достатъчни за 50-хилядна армия.
За защита на ко
…

Need subtitles from another video?