Advertisement
Bulgarian transcript
ВЕЛИКАТА
НАРОДНАТА
СВЕЩЕНАТА
ВОЙНА
ВЕЛИКАТА ВОЙНА
Звуци от удари се разнасяли надалеч в тъмната гора.
Немските сапьори поправяли взривените пътища, докато се вглеждали в горския гъсталак.
"Престани да пушиш, имаме още много работа!
После ще си почиваме. Работи по-бързо!"
Пред ешелона стояли две платформи, те му пречели да излезе от релсите
в случай, че линията бъде взривена или затрупана.
Към гората били насочени пушки и картечници.
През януари 1942 г. един от ешелоните на 6-та танкова дивизия
пътувал от Франция за най-важния участък на фронта, под Сталинград,
но дори и в дълбокия тил на стотици километри от фронта
немците предприемали сериозни предпазни мерки.
Командирът на 6-та танкова дивизия, генерал Раус:
"Най-вече се грижех за това, превозваните части да могат незабавно да влязат в бой.
През партизанските райони минавахме с понижена скорост.
Само с малка скорост
можеше да избегнем катастрофа, ако линията е взривена или затрупана.
Всички правила за транспортиране отдавна бяха нарушавани.
Внезапно от гората затрещяха картечници."
Залегни, бързо!
Дивизията на Раус още не се била приближила към фронта, но вече понесла загуби.
"Санитар! Ото е ранен, Ото, дръж се!"
На 3 юли 1941 година
Сталин излязъл със знаменитото си обръщение към съветския народ:
"В заетите от врага райони не необходимо да бъдат създадени партизански отряди
за разпалване на партизанска война повсеместно и навсякъде,
за взривяване на мостове, пътища, прекъсване на телефонните и телеграфни връзки.,
опожаряване на гори, складове, обози,
да бъдат създадени непоносими условия за врага и всичките му помагачи,
да бъдат те преследвани и унищожавани на всяка крачка.
В НКВД на СССР била създадена особена група към Народния комисарят на Лаврентий Берия
по организиране на партизанската борба.
Тя била ръководена от Павел Судоплатов.
Така се появила отделна мотосрелкова бригада за специални нужди.
ОМСБОН НКВД СССР.
Тук приемали най-добрите съветски спортисти.
Именно ОМСБОН станал основа на диверсионните групи, които прехвърляли в тила на врага.
В редовете на бригадата воювали и повече от 2,000 политически емигранта:
немци, австрийци, испанци, американци, китайци,
виетнамци, поляци, чехи, българи и румънци.
Появил се голям учебен център по подготовка на специалисти по партизанска борба.
Вече две седмици след обръщението на Сталин Вермахтът издал една от първите си заповеди
за провеждане на бойни операции срещу партизаните.
Командването наредило да се поддържа непрекъсната бойна готовност.
Забранено било придвижването на отделни войници,
наредено било да се държи винаги оръжието готово за стрелба.
Било забранено да се говори по служба в присъствие на местното население.
От заповедта на 4-та танкова армия от 30 август 1941 година:
"До настъпването на нощта секретните документи да се съхраняват и опаковат така,
че да бъде гарантирано пълното им унищожение в случай на нужда.
Борбата с окупаторите не достигнала изведнъж до висока ефективност.
В края на 30-те години в СССР била изменена военната доктрина.
Приемало се, че врага ще бъде (както се казвало) "бит с малко кръв" на чужда територия.
Във връзка с това били ликвидирани секретните складове с оръжие и продоволствие,
които били създадени за осигуряване на партизански действия.
Прекратена била подготовката на кадри за водене на партизанска борба.
Наложило се в началото на войната отново да бъде възстановена цялата тази система,
което се отразило на нивото на подготовката.
Партизански груби, дори и отряди били подготвяни за около седмица,
а инструкторите били общовойскови командири, които нямали представа
за организацията на партизанската борба.
Само 1 1/2 % от отрядите имали радиостанции.
Слабата подготовка, отсъствието на радиовръзка и координация на действията
довели до това, че от 2,000 партизански отряда и диверсионни групи,
създадени в началото на войната, към пролетта на 1942 г. оцелели 270.
В Украйна органите на сигурността през първата година на войната
организирали 778 партизански отряда
и 622 диверсионни групи с обща численост 28,754 души,
а в началото на юни 1942 година била поддържана връзка само със 110 отряда.
В тези условия успешно действали само партизани, които били ръководени от опитни командири,
такива като Василий Корж.
Василий Захарович Корж, Герой на Съветския съюз,
през 1921-25 година бил партизанин в Западна Белорусия
на територия, завзета от Полша,
командвал партизански отряд в Испания,
през 1941 г. организирал изтребителен батальон, влязъл в бой на 28 юни
1941 година.
Това бил първият бой на първия партизански отряд през Великата отечествена война.
През май 1942 година бил образуван Централен щаб на партизанското движение
към Ставката на Върховното главно командване.
В него влезли представители на Комисариата за вътрешни работи
и Разузнавателното управление на Червената армия
За 1 ноември 1942 година
1,100 партизански отряда, регистрирани от Централния щаб
вече наброявали над 90,000 души.
Партизаните получили над 200 радиостанции,
което дало възможност на Щаба да установи надеждна връзка със 700 отряда,
да координира действията им и да ги насочва към наистина важни обекти.
Стълкновението на ешелоните от дивизиите на Рау с партизаните също не било случайно.
Щабът изпратил група отряди под командването на Ковпак и Сабуров по десния бряг на Днепър
Сидор Артемиевич Ковпак,
два пъти Герой на Съветския съюз,
сформирал свой отряд още преди идването на немците,
започнал бойни действия през есента на 1941 година
в Путивилския район на Сумска област.
През 1943 година съединението му осъществило поход в Карпатите.
Водейки боеве, той изминал повече от 10,000 км в тила на врага
и разгромил гарнизоните на противника в 39 населени пункта.
Александър Николаевич Сабуров,
Герой на Съветския съюз, застанал начело на партизански отряд
през октомври 1941 година.
От март 1942 г. командвал партизанско съединение,
което действало в Сумска, Житомирска, Волинска и Ровинска област на Украйна,
а така също в Брянска и Орловска област на Русия и в южните райони на Белорусия.
Групата на Ковпак обединявала пет партизански отряда,
групата на Сабуров - шест.
Общото те наброявали около 3,000 души,
които били въоръжени с автомати, картечници, противотанково оръжие,
миномети и леки оръдия, което им давало възможност да атакуват дори войскови ешелони.
В края на ноември-началото на декември 1942 година
тези групи извадили от строя за две седмици ж.п. възела Сарни
и вдигнативъв въздуха девет железопътни моста.
Когато планирал операция "Барбароса", Хитлер заявил:
"Тази земя трябва да бъде завладяна и използвана достатъчно ефективно."
Според плановете в резултат на военната кампания през 1941 г.
границата на Райха трябвало да бъде поставена по линията Архангелск-Астрахан.
Окупираната територия трябвало да бъде разделена на държави и протекторати,
а някои области, такива като Крим, да станат част от Германия.
В края на 1941 година
бил разработен немският план "Ост", в който се определяла съдбата на славянските народи
в периода след войната.
Генералният план "Ост"
е секретен план на правителството на Третия Райх за провеждане на етнически чистки
на територията на Източна Европа и немската ѝ колонизация след победата над СССР.
Вариантът на плана е разработен през 1941 година
от Главното управление за имперска безопасност (РСХА).
С плана "Ост" било запознато цялото висше ръководство на Райха.
Генерален план "Ост", документ № 1:
"Райхсфюрер на войските от СС, 28 май 1940 г.
строго секретно от особена важност!
В събота 25-ти този месец
представих на Фюрера, изложените от мен писмени съображения
за третирането на местното население от Източните области.
Фюрерът прочете всичките шест страница на проекта ми,
оцени го като напълно правилен и го одобри."
По план окупираните територии трябвало да бъдат заселени с немци,
а основната част от коренното население да бъде депортирано в Западен Сибир.
На завладените земи трябвало да останат
не повече от 35% от украинците и 25% от белорусите,
които да бъдат подложени на германизация.
За тази цел била създадена специална образователна програма.
Генерален план "ОСТ", документ № 2
"Ние в най-голяма степен сме заинтересовани от това
народите от Източните области да не се обединяват,
а обратно да бъдат раздробявани на възможно най-малки клонове и групи.
За населението на Източните области, което не е немско,
е достатъчно наличието на училище с 4 класа.
Цел на обучението трябва да бъде само обикновено смятане най-много до 500
умение да се подписва, внушението, че същината на божите заповеди
е да се подчиняват на немците."
Хитлеристите не успели да реализират плана "Ост",
но населението в пълна степен усетило възможните последствия от изпълнението му.
Немската армия се намирала дълбоко навътре в територията на СССР
и по план снабдяването ѝ трябвало да става за сметка на местни ресурси.
В средата на юли 1941 година за изпомпването им
били създадени специални комисариати.
Така например, начело на генералния комисариат на Белорусия застанал Вилхелм Кубе.
Вилхелм Кубе, член на НСДАП от 1928 година.
В края на 30-те бил свален от всички длъжности за корупция и злоупотреба с власт.
Служил като ефрейтор в концентрационен лагер Дахау.
През юли 1941 г. бил назначен на длъжност генерален комисар на Белорусия.
Със завладяването на населен пункт фашистите назначавали кмет или наместник.
Задълженията и пълномощията им се обявявали в заповеди на руски език:
"Всички кметове и кметски наместници отговарят за пълната сигурност на района им.
В случай на пропуски на местното население
от него ще бъдат разстреляни най-малко два пъти повече от пострадалите немски войници.
За разрушаването на мостове, пътища, за полагане на мини
ще бъдат разстреляни не по-малко от трима местни жители.
Този, който без разрешение на кмет или кметски наместник даде убежище или храна на външни лица
или им оказва някаква друга помощ, ще бъде обесен."
Същността на установявания Нов ред много бързо станала ясна на населението
и то в основната си част подкрепило въоръжената борба с окупаторите.
Загубите от изострилата се борба принудило хитлеристкото ръководство
през зимата на 1941-42 година да разработи програма за износ на работна сила
от окупираните територии в Германия.
"Напред, не спирай!
Пусни се!"
По план милион и половина трудоспособни граждани трябвало да бъдат закарани в Райха,
главно украинци.
Половин милион млади момичета
щели да бъдат използвани като помощници на немците в домашните им стопанства.
Условията, в които щели да живеят, формулирал от един от разработващите програмата,
Фриц Заукел.
"Храна, жилища и отношение да бъдат такива,
че да бъдат използвани максимално ефективно с минимални разходи за поддръжка."
Райхсфюрер от СС Химлер се изразил по-просто:
Дали ще загината или не при копаенето на противотанков ров
10,000 рускини ме интересува само дотолкова,
ще е готов ли за Германия противотанковия ров.
Нюрнбергския трибунал дал оценка на творчеството на Заукел, като му дал смъртна присъда
за военни престъпления.
Хайнрих Химлер не доживял до съд, като сам сложил край на живота си.
През пролетта на 1942 година
в село Ермошенки, Руднянский район на Смоленска област
се появили полицаи, които издирвали млади хора.
Когато те влезли в къщата на Егорови, осемнадесетгодишния Михаил не бил у дома.
Майката не казала на полицията, че има възрастен син.
Стопанке...
Къде е Михаил?
- Миша го няма, той от сутринта е на полето по работа.
Миша, сине, побързай!
На вечерта, след като се посъветвала с приятели,
семейството решило да не чака изпращане в Германия
и като посъбрали вещите си, всички отишли в гората при партизаните.
Стой, ще стрелям!
- От селото сме. Немците исках да вземат сина ми!
Вземете ни с вас!
в гората те се срещнали с група саботьори, които отивали на задача
за унищожаване на мост в село Селивоненки.
Михаил предложил да покаже пътя.
"Ще вървим в гората през блатото."
На 5 май 1942 година, на рождения си ден,
Михаил Егоров бил приет в специалния партизански полк "13"
с командир бъдещия Герой на Съветския съюз Сергей Гришин.
Сергей Владимирович Гришин.
Започнал войната като командир на танков взвод.
Попаднал в обкръжение, добрал се до селото си, където създал партизански отряд
който скоро бил реформиран в специалния партизански полк "13"
Името на отряда той избрал от известния филм на Михаил Ром "13".
Рано сутринта на 10 май 1942 година
след като завършили 24-километров поход, партизаните нападнали вражески гарнизон.
в село Кути.
В този именно бой получил бойното си кръщение Михаил Егоров.
Независимо от успешните си операции,
партизаните не били в състояние да повлияят съществено на превозите,
но действията им не бива да се оценяват само с броя на ранените и убити немски войници
и количеството на унищожените пътища и складове.
Атмосферата на терор, създадена върху окупираните територии,
принуждавала врага да отделя необходими за фронта бойни части и техника
за борба с партизаните и охрана на пътищата.
Влошило се моралното състояние на немските войници.
Те воювали в страна, където всеки граждани можело да е партизанин,
а всеки необичаен шум-начало на партизанска атака.
Тази атмосфера пречела, завладените територии да бъдат използвани икономически
за снабдяване на армията и ограничавало сътрудничеството на населението с окупаторите.
В тези условия дори най-незначителните действия на партизаните
били успешни.
Според данни на немското командване от 3,600,000 пленници,
заловени през 1941 година
през пролетта на 1942 година останали само 800,000 работоспособни,
60% загинали от глад, болести и издевателства.
През пролетта на 1942 година
на плаца в лагера Сувалки седели и лежали хиляди съветски военнопленници.
През пролетта храненето станала съвсем мизерно.
Хората късали трева и я дъвчели.
Именно тогава, с надежда да запази живота си,
бившият началник щаб на 229-та Стрелкова дивизия
подполковник Владимир Гил, който попаднал в плен през лятото на 1941 година,
тръгнал по пътя на предателството.
Той предложил на немското командване да създаде боен съюз от руски националисти.
Програмата на съюза си поставяла следните цели:
Сваляне на Сталинския режим и създаване на руска националистическа държава
по протектората на Германия.
В бележките и предложенията си по Генерален план "Ост"
райхсфюрер от СС Химлер написал:
При управление на такива огромни територии
ние трябва в максимална степен на пазим силите на немския народ.
В такъв случай, мероприятията, които са неприятни за руското население,
ще се провеждат не от немци, а от латвийци, литовци или руснаци,
което за нас ще има положителни последствия.
Службата за сигурност, известна като СД подкрепила инициативата на Гил,
който приел псевдонима Радионов.
на 1 май 1942 година
100 бивши военнопленници от лагера в Сувалки,
които влезли в Бойния съюз на руските националисти,
били освободени и преоблечени в чешки униформи.
От членове на Съюза бил сформиран първият руски национален отряд на СС,
известен под името "Дружина".
В задачите на отряда влизали: охранителна служба на окупираните територии
и борба с партизаните.
В отряда имало 500 души.
Почти всички от състава на 1-ва рота били бивши командири от РККА.
Сред военнопленниците, обаче останали и тези,
които в нечовешките условия успели да запазят честта и достойнството си.
Опълченецът Николай Обринба, който попаднал в плен през есента на 1941 година,
под Вязма:
"Ако в тази безизходна искаш да не загубиш себе си,
ще трябва да държиш душата си без съмнение.
Каквито и да са чувствата ти към Сталин, има два лагера,
две идеи и двама души, които са начело на тези лагери.
И ти ще трябва да се привърженик на една от тях, на единия лагер
и на един от двамата, който олицетворява тази идея.
Трябва да се държиш до края, защото не страх от смъртта, нито изтезанията,
няма да те оправдаят пред теб самия.
Николай Обринба избягал от плен и влязъл в партизанския отряд "Дуброва",
който действал в Полоцко-Лепелска партизанска зона.
В началото на пролетта на 1942 година
партизанското движение придобило масов характер.
Броят партизани на окупираните територии нараснало до 200,000 души.
Като цяло партизанските формирования
действали в тила на немските Групи армии "Север" и "Център".
Това било облагоприятствано от горския и блатист характер на Брянска, Витебска,
Смоленска, Новгородска и Ленинградска област.
Голяма партизанска групировка се сражавала в Крим в планината Яйли.
Постепенно била изработена тактика и оптимална структура на партизанските подразделения.
Самостоятелна бойна единица на партизаните бил отрядът,
който се състоял от 100-200 души.
Начело на отряда стояли командирът, комисарят и началникът на щаба.
Отрядът имал бойни и стопански поделения,
санитарна служба и обикновено се делял на няколко взвода.
Няколко отряда се обединявали в бригада. Бригадата си имала собствена лечебница
и работилници, в които шиели маскировъчни халати, полушубки, обувки.
В бригадата влизали от 5 до 30 отряда.
Така в състава на бригадата на Дубов влизали около 1,700 души.
Няколко бригади били обединени в партизански съединения.
Тези съединения нападали немските гарнизони,
зачиствали територията от немци и създавали цели партизански зони.
Територията на Полоцко-Лепелска партизанска зона, свободна от немски войски,
обхващала 3,200 квадратни километра
и 1,220 населени пункта, обитавани от над 80,000 души.
Зоната била отбранявана от 16 партизански бригади, 17,500 души.
На освободените територии напълно била установена съветска власт,
работели училищата, телефонните връзки, електростанциите, мелниците,
фабриките за терпентин и катран.
В печатниците се печатали вестници и листовки.
В големите населени пунктове стояли партизански гарнизони.
В партизанската зона имало даже собствена картинна галерия,
където били събрани произведенията на партизански художници, вкл. на Николай Гутиев
и Николай Обринба, които избягали от немски плен.
От спомените на Николай Обринба:
"Сякаш предизвиквахме врага. Ние сме в състояние да направим всичко.
И животът ни не зависи от страха и смъртта.
Ние го утвърждаваме за бъдещия ден и във вечността.
Дубовчани се гордеели с картините си, затова и ги закачили в щаба си
редом със знамето на бригадата, до което винаги имало часовой с тежка картечница.
Населението взимало участие в поправката и производството на оръжие,
в приготвянето на храна.
Командирът на партизанския артилерийски дивизион Михаил Отравкевич:
Без поддръжката на населението в Белорусия нямаше да има партизани,
така както ги нямаше в Литва.
На населението на Белорусия, всекиму може да се даде награда.
На 13 март 1943 година
Хитлер подписал оперативна заповед № 5 за провеждане операция "Цитадела" под Курск.
Сякаш в отговор на това в средата на март партизаните взривили двата моста през Десна
на югозапад от Брянск.
Било прекъснато движението на немски ешелони по линията Гомел-Брянск.
За възстановяване на един от тези мостове на немците били необходими пет дена,
за другия - дванадесет.
Загубата на най-важните транспортни линии преди настъплението било сериозен удар,
а повторението му в разгара на самата операция ги заплашвало с катастрофа.
За противодействие на партизаните немското командване свалило от фронта армейски части
включително и танкови, които в май-юни 1943 година
провели редица акции против партизаните.
На голямата от тях била операция "Цигански барон" в горите под Брянск.
В нея взели участие около 50,000 души, вкл. подразделения от колаборационисти.
Техни противници били няколко партизански съединения,
чиято численост била около 11,000 души.
Положението на партизаните се усложнявало от това,
че много жени, старци и деца избягали от окупаторите в гората.
Мобилността на партизанските групи намаляла.
Налагало им се често да отбраняват базите си.
Немците успели да разделят партизанските отряди и да притиснат частите им към Десна.
Щабът на партизанското движение предприел незабавни мерки за помощ на обкръжените.
Боеприпаси, оръжие и медикаменти им били доставяни по въздуха.
Самолетите евакуирали ото сто ранени партизани и семействата им.
Съветската авиация бомбардирала района, в който били разположение вражеските части.
обаче леко въоръжените партизаните не можели
да се съпротивляват на танкове и артилерия
…
НАРОДНАТА
СВЕЩЕНАТА
ВОЙНА
ВЕЛИКАТА ВОЙНА
Звуци от удари се разнасяли надалеч в тъмната гора.
Немските сапьори поправяли взривените пътища, докато се вглеждали в горския гъсталак.
"Престани да пушиш, имаме още много работа!
После ще си почиваме. Работи по-бързо!"
Пред ешелона стояли две платформи, те му пречели да излезе от релсите
в случай, че линията бъде взривена или затрупана.
Към гората били насочени пушки и картечници.
През януари 1942 г. един от ешелоните на 6-та танкова дивизия
пътувал от Франция за най-важния участък на фронта, под Сталинград,
но дори и в дълбокия тил на стотици километри от фронта
немците предприемали сериозни предпазни мерки.
Командирът на 6-та танкова дивизия, генерал Раус:
"Най-вече се грижех за това, превозваните части да могат незабавно да влязат в бой.
През партизанските райони минавахме с понижена скорост.
Само с малка скорост
можеше да избегнем катастрофа, ако линията е взривена или затрупана.
Всички правила за транспортиране отдавна бяха нарушавани.
Внезапно от гората затрещяха картечници."
Залегни, бързо!
Дивизията на Раус още не се била приближила към фронта, но вече понесла загуби.
"Санитар! Ото е ранен, Ото, дръж се!"
На 3 юли 1941 година
Сталин излязъл със знаменитото си обръщение към съветския народ:
"В заетите от врага райони не необходимо да бъдат създадени партизански отряди
за разпалване на партизанска война повсеместно и навсякъде,
за взривяване на мостове, пътища, прекъсване на телефонните и телеграфни връзки.,
опожаряване на гори, складове, обози,
да бъдат създадени непоносими условия за врага и всичките му помагачи,
да бъдат те преследвани и унищожавани на всяка крачка.
В НКВД на СССР била създадена особена група към Народния комисарят на Лаврентий Берия
по организиране на партизанската борба.
Тя била ръководена от Павел Судоплатов.
Така се появила отделна мотосрелкова бригада за специални нужди.
ОМСБОН НКВД СССР.
Тук приемали най-добрите съветски спортисти.
Именно ОМСБОН станал основа на диверсионните групи, които прехвърляли в тила на врага.
В редовете на бригадата воювали и повече от 2,000 политически емигранта:
немци, австрийци, испанци, американци, китайци,
виетнамци, поляци, чехи, българи и румънци.
Появил се голям учебен център по подготовка на специалисти по партизанска борба.
Вече две седмици след обръщението на Сталин Вермахтът издал една от първите си заповеди
за провеждане на бойни операции срещу партизаните.
Командването наредило да се поддържа непрекъсната бойна готовност.
Забранено било придвижването на отделни войници,
наредено било да се държи винаги оръжието готово за стрелба.
Било забранено да се говори по служба в присъствие на местното население.
От заповедта на 4-та танкова армия от 30 август 1941 година:
"До настъпването на нощта секретните документи да се съхраняват и опаковат така,
че да бъде гарантирано пълното им унищожение в случай на нужда.
Борбата с окупаторите не достигнала изведнъж до висока ефективност.
В края на 30-те години в СССР била изменена военната доктрина.
Приемало се, че врага ще бъде (както се казвало) "бит с малко кръв" на чужда територия.
Във връзка с това били ликвидирани секретните складове с оръжие и продоволствие,
които били създадени за осигуряване на партизански действия.
Прекратена била подготовката на кадри за водене на партизанска борба.
Наложило се в началото на войната отново да бъде възстановена цялата тази система,
което се отразило на нивото на подготовката.
Партизански груби, дори и отряди били подготвяни за около седмица,
а инструкторите били общовойскови командири, които нямали представа
за организацията на партизанската борба.
Само 1 1/2 % от отрядите имали радиостанции.
Слабата подготовка, отсъствието на радиовръзка и координация на действията
довели до това, че от 2,000 партизански отряда и диверсионни групи,
създадени в началото на войната, към пролетта на 1942 г. оцелели 270.
В Украйна органите на сигурността през първата година на войната
организирали 778 партизански отряда
и 622 диверсионни групи с обща численост 28,754 души,
а в началото на юни 1942 година била поддържана връзка само със 110 отряда.
В тези условия успешно действали само партизани, които били ръководени от опитни командири,
такива като Василий Корж.
Василий Захарович Корж, Герой на Съветския съюз,
през 1921-25 година бил партизанин в Западна Белорусия
на територия, завзета от Полша,
командвал партизански отряд в Испания,
през 1941 г. организирал изтребителен батальон, влязъл в бой на 28 юни
1941 година.
Това бил първият бой на първия партизански отряд през Великата отечествена война.
През май 1942 година бил образуван Централен щаб на партизанското движение
към Ставката на Върховното главно командване.
В него влезли представители на Комисариата за вътрешни работи
и Разузнавателното управление на Червената армия
За 1 ноември 1942 година
1,100 партизански отряда, регистрирани от Централния щаб
вече наброявали над 90,000 души.
Партизаните получили над 200 радиостанции,
което дало възможност на Щаба да установи надеждна връзка със 700 отряда,
да координира действията им и да ги насочва към наистина важни обекти.
Стълкновението на ешелоните от дивизиите на Рау с партизаните също не било случайно.
Щабът изпратил група отряди под командването на Ковпак и Сабуров по десния бряг на Днепър
Сидор Артемиевич Ковпак,
два пъти Герой на Съветския съюз,
сформирал свой отряд още преди идването на немците,
започнал бойни действия през есента на 1941 година
в Путивилския район на Сумска област.
През 1943 година съединението му осъществило поход в Карпатите.
Водейки боеве, той изминал повече от 10,000 км в тила на врага
и разгромил гарнизоните на противника в 39 населени пункта.
Александър Николаевич Сабуров,
Герой на Съветския съюз, застанал начело на партизански отряд
през октомври 1941 година.
От март 1942 г. командвал партизанско съединение,
което действало в Сумска, Житомирска, Волинска и Ровинска област на Украйна,
а така също в Брянска и Орловска област на Русия и в южните райони на Белорусия.
Групата на Ковпак обединявала пет партизански отряда,
групата на Сабуров - шест.
Общото те наброявали около 3,000 души,
които били въоръжени с автомати, картечници, противотанково оръжие,
миномети и леки оръдия, което им давало възможност да атакуват дори войскови ешелони.
В края на ноември-началото на декември 1942 година
тези групи извадили от строя за две седмици ж.п. възела Сарни
и вдигнативъв въздуха девет железопътни моста.
Когато планирал операция "Барбароса", Хитлер заявил:
"Тази земя трябва да бъде завладяна и използвана достатъчно ефективно."
Според плановете в резултат на военната кампания през 1941 г.
границата на Райха трябвало да бъде поставена по линията Архангелск-Астрахан.
Окупираната територия трябвало да бъде разделена на държави и протекторати,
а някои области, такива като Крим, да станат част от Германия.
В края на 1941 година
бил разработен немският план "Ост", в който се определяла съдбата на славянските народи
в периода след войната.
Генералният план "Ост"
е секретен план на правителството на Третия Райх за провеждане на етнически чистки
на територията на Източна Европа и немската ѝ колонизация след победата над СССР.
Вариантът на плана е разработен през 1941 година
от Главното управление за имперска безопасност (РСХА).
С плана "Ост" било запознато цялото висше ръководство на Райха.
Генерален план "Ост", документ № 1:
"Райхсфюрер на войските от СС, 28 май 1940 г.
строго секретно от особена важност!
В събота 25-ти този месец
представих на Фюрера, изложените от мен писмени съображения
за третирането на местното население от Източните области.
Фюрерът прочете всичките шест страница на проекта ми,
оцени го като напълно правилен и го одобри."
По план окупираните територии трябвало да бъдат заселени с немци,
а основната част от коренното население да бъде депортирано в Западен Сибир.
На завладените земи трябвало да останат
не повече от 35% от украинците и 25% от белорусите,
които да бъдат подложени на германизация.
За тази цел била създадена специална образователна програма.
Генерален план "ОСТ", документ № 2
"Ние в най-голяма степен сме заинтересовани от това
народите от Източните области да не се обединяват,
а обратно да бъдат раздробявани на възможно най-малки клонове и групи.
За населението на Източните области, което не е немско,
е достатъчно наличието на училище с 4 класа.
Цел на обучението трябва да бъде само обикновено смятане най-много до 500
умение да се подписва, внушението, че същината на божите заповеди
е да се подчиняват на немците."
Хитлеристите не успели да реализират плана "Ост",
но населението в пълна степен усетило възможните последствия от изпълнението му.
Немската армия се намирала дълбоко навътре в територията на СССР
и по план снабдяването ѝ трябвало да става за сметка на местни ресурси.
В средата на юли 1941 година за изпомпването им
били създадени специални комисариати.
Така например, начело на генералния комисариат на Белорусия застанал Вилхелм Кубе.
Вилхелм Кубе, член на НСДАП от 1928 година.
В края на 30-те бил свален от всички длъжности за корупция и злоупотреба с власт.
Служил като ефрейтор в концентрационен лагер Дахау.
През юли 1941 г. бил назначен на длъжност генерален комисар на Белорусия.
Със завладяването на населен пункт фашистите назначавали кмет или наместник.
Задълженията и пълномощията им се обявявали в заповеди на руски език:
"Всички кметове и кметски наместници отговарят за пълната сигурност на района им.
В случай на пропуски на местното население
от него ще бъдат разстреляни най-малко два пъти повече от пострадалите немски войници.
За разрушаването на мостове, пътища, за полагане на мини
ще бъдат разстреляни не по-малко от трима местни жители.
Този, който без разрешение на кмет или кметски наместник даде убежище или храна на външни лица
или им оказва някаква друга помощ, ще бъде обесен."
Същността на установявания Нов ред много бързо станала ясна на населението
и то в основната си част подкрепило въоръжената борба с окупаторите.
Загубите от изострилата се борба принудило хитлеристкото ръководство
през зимата на 1941-42 година да разработи програма за износ на работна сила
от окупираните територии в Германия.
"Напред, не спирай!
Пусни се!"
По план милион и половина трудоспособни граждани трябвало да бъдат закарани в Райха,
главно украинци.
Половин милион млади момичета
щели да бъдат използвани като помощници на немците в домашните им стопанства.
Условията, в които щели да живеят, формулирал от един от разработващите програмата,
Фриц Заукел.
"Храна, жилища и отношение да бъдат такива,
че да бъдат използвани максимално ефективно с минимални разходи за поддръжка."
Райхсфюрер от СС Химлер се изразил по-просто:
Дали ще загината или не при копаенето на противотанков ров
10,000 рускини ме интересува само дотолкова,
ще е готов ли за Германия противотанковия ров.
Нюрнбергския трибунал дал оценка на творчеството на Заукел, като му дал смъртна присъда
за военни престъпления.
Хайнрих Химлер не доживял до съд, като сам сложил край на живота си.
През пролетта на 1942 година
в село Ермошенки, Руднянский район на Смоленска област
се появили полицаи, които издирвали млади хора.
Когато те влезли в къщата на Егорови, осемнадесетгодишния Михаил не бил у дома.
Майката не казала на полицията, че има възрастен син.
Стопанке...
Къде е Михаил?
- Миша го няма, той от сутринта е на полето по работа.
Миша, сине, побързай!
На вечерта, след като се посъветвала с приятели,
семейството решило да не чака изпращане в Германия
и като посъбрали вещите си, всички отишли в гората при партизаните.
Стой, ще стрелям!
- От селото сме. Немците исках да вземат сина ми!
Вземете ни с вас!
в гората те се срещнали с група саботьори, които отивали на задача
за унищожаване на мост в село Селивоненки.
Михаил предложил да покаже пътя.
"Ще вървим в гората през блатото."
На 5 май 1942 година, на рождения си ден,
Михаил Егоров бил приет в специалния партизански полк "13"
с командир бъдещия Герой на Съветския съюз Сергей Гришин.
Сергей Владимирович Гришин.
Започнал войната като командир на танков взвод.
Попаднал в обкръжение, добрал се до селото си, където създал партизански отряд
който скоро бил реформиран в специалния партизански полк "13"
Името на отряда той избрал от известния филм на Михаил Ром "13".
Рано сутринта на 10 май 1942 година
след като завършили 24-километров поход, партизаните нападнали вражески гарнизон.
в село Кути.
В този именно бой получил бойното си кръщение Михаил Егоров.
Независимо от успешните си операции,
партизаните не били в състояние да повлияят съществено на превозите,
но действията им не бива да се оценяват само с броя на ранените и убити немски войници
и количеството на унищожените пътища и складове.
Атмосферата на терор, създадена върху окупираните територии,
принуждавала врага да отделя необходими за фронта бойни части и техника
за борба с партизаните и охрана на пътищата.
Влошило се моралното състояние на немските войници.
Те воювали в страна, където всеки граждани можело да е партизанин,
а всеки необичаен шум-начало на партизанска атака.
Тази атмосфера пречела, завладените територии да бъдат използвани икономически
за снабдяване на армията и ограничавало сътрудничеството на населението с окупаторите.
В тези условия дори най-незначителните действия на партизаните
били успешни.
Според данни на немското командване от 3,600,000 пленници,
заловени през 1941 година
през пролетта на 1942 година останали само 800,000 работоспособни,
60% загинали от глад, болести и издевателства.
През пролетта на 1942 година
на плаца в лагера Сувалки седели и лежали хиляди съветски военнопленници.
През пролетта храненето станала съвсем мизерно.
Хората късали трева и я дъвчели.
Именно тогава, с надежда да запази живота си,
бившият началник щаб на 229-та Стрелкова дивизия
подполковник Владимир Гил, който попаднал в плен през лятото на 1941 година,
тръгнал по пътя на предателството.
Той предложил на немското командване да създаде боен съюз от руски националисти.
Програмата на съюза си поставяла следните цели:
Сваляне на Сталинския режим и създаване на руска националистическа държава
по протектората на Германия.
В бележките и предложенията си по Генерален план "Ост"
райхсфюрер от СС Химлер написал:
При управление на такива огромни територии
ние трябва в максимална степен на пазим силите на немския народ.
В такъв случай, мероприятията, които са неприятни за руското население,
ще се провеждат не от немци, а от латвийци, литовци или руснаци,
което за нас ще има положителни последствия.
Службата за сигурност, известна като СД подкрепила инициативата на Гил,
който приел псевдонима Радионов.
на 1 май 1942 година
100 бивши военнопленници от лагера в Сувалки,
които влезли в Бойния съюз на руските националисти,
били освободени и преоблечени в чешки униформи.
От членове на Съюза бил сформиран първият руски национален отряд на СС,
известен под името "Дружина".
В задачите на отряда влизали: охранителна служба на окупираните територии
и борба с партизаните.
В отряда имало 500 души.
Почти всички от състава на 1-ва рота били бивши командири от РККА.
Сред военнопленниците, обаче останали и тези,
които в нечовешките условия успели да запазят честта и достойнството си.
Опълченецът Николай Обринба, който попаднал в плен през есента на 1941 година,
под Вязма:
"Ако в тази безизходна искаш да не загубиш себе си,
ще трябва да държиш душата си без съмнение.
Каквито и да са чувствата ти към Сталин, има два лагера,
две идеи и двама души, които са начело на тези лагери.
И ти ще трябва да се привърженик на една от тях, на единия лагер
и на един от двамата, който олицетворява тази идея.
Трябва да се държиш до края, защото не страх от смъртта, нито изтезанията,
няма да те оправдаят пред теб самия.
Николай Обринба избягал от плен и влязъл в партизанския отряд "Дуброва",
който действал в Полоцко-Лепелска партизанска зона.
В началото на пролетта на 1942 година
партизанското движение придобило масов характер.
Броят партизани на окупираните територии нараснало до 200,000 души.
Като цяло партизанските формирования
действали в тила на немските Групи армии "Север" и "Център".
Това било облагоприятствано от горския и блатист характер на Брянска, Витебска,
Смоленска, Новгородска и Ленинградска област.
Голяма партизанска групировка се сражавала в Крим в планината Яйли.
Постепенно била изработена тактика и оптимална структура на партизанските подразделения.
Самостоятелна бойна единица на партизаните бил отрядът,
който се състоял от 100-200 души.
Начело на отряда стояли командирът, комисарят и началникът на щаба.
Отрядът имал бойни и стопански поделения,
санитарна служба и обикновено се делял на няколко взвода.
Няколко отряда се обединявали в бригада. Бригадата си имала собствена лечебница
и работилници, в които шиели маскировъчни халати, полушубки, обувки.
В бригадата влизали от 5 до 30 отряда.
Така в състава на бригадата на Дубов влизали около 1,700 души.
Няколко бригади били обединени в партизански съединения.
Тези съединения нападали немските гарнизони,
зачиствали територията от немци и създавали цели партизански зони.
Територията на Полоцко-Лепелска партизанска зона, свободна от немски войски,
обхващала 3,200 квадратни километра
и 1,220 населени пункта, обитавани от над 80,000 души.
Зоната била отбранявана от 16 партизански бригади, 17,500 души.
На освободените територии напълно била установена съветска власт,
работели училищата, телефонните връзки, електростанциите, мелниците,
фабриките за терпентин и катран.
В печатниците се печатали вестници и листовки.
В големите населени пунктове стояли партизански гарнизони.
В партизанската зона имало даже собствена картинна галерия,
където били събрани произведенията на партизански художници, вкл. на Николай Гутиев
и Николай Обринба, които избягали от немски плен.
От спомените на Николай Обринба:
"Сякаш предизвиквахме врага. Ние сме в състояние да направим всичко.
И животът ни не зависи от страха и смъртта.
Ние го утвърждаваме за бъдещия ден и във вечността.
Дубовчани се гордеели с картините си, затова и ги закачили в щаба си
редом със знамето на бригадата, до което винаги имало часовой с тежка картечница.
Населението взимало участие в поправката и производството на оръжие,
в приготвянето на храна.
Командирът на партизанския артилерийски дивизион Михаил Отравкевич:
Без поддръжката на населението в Белорусия нямаше да има партизани,
така както ги нямаше в Литва.
На населението на Белорусия, всекиму може да се даде награда.
На 13 март 1943 година
Хитлер подписал оперативна заповед № 5 за провеждане операция "Цитадела" под Курск.
Сякаш в отговор на това в средата на март партизаните взривили двата моста през Десна
на югозапад от Брянск.
Било прекъснато движението на немски ешелони по линията Гомел-Брянск.
За възстановяване на един от тези мостове на немците били необходими пет дена,
за другия - дванадесет.
Загубата на най-важните транспортни линии преди настъплението било сериозен удар,
а повторението му в разгара на самата операция ги заплашвало с катастрофа.
За противодействие на партизаните немското командване свалило от фронта армейски части
включително и танкови, които в май-юни 1943 година
провели редица акции против партизаните.
На голямата от тях била операция "Цигански барон" в горите под Брянск.
В нея взели участие около 50,000 души, вкл. подразделения от колаборационисти.
Техни противници били няколко партизански съединения,
чиято численост била около 11,000 души.
Положението на партизаните се усложнявало от това,
че много жени, старци и деца избягали от окупаторите в гората.
Мобилността на партизанските групи намаляла.
Налагало им се често да отбраняват базите си.
Немците успели да разделят партизанските отряди и да притиснат частите им към Десна.
Щабът на партизанското движение предприел незабавни мерки за помощ на обкръжените.
Боеприпаси, оръжие и медикаменти им били доставяни по въздуха.
Самолетите евакуирали ото сто ранени партизани и семействата им.
Съветската авиация бомбардирала района, в който били разположение вражеските части.
обаче леко въоръжените партизаните не можели
да се съпротивляват на танкове и артилерия
…