Advertisement
Bulgarian transcript
ВЕЛИКАТА
НАРОДНАТА
СВЕЩЕНАТА
ВОЙНА
ВЕЛИКАТА ВОЙНА
21 юни 1941 година.
Москва.
Бързият влак Берлин-Москва пристигнал на перона на Белоруската кара по вечерно време.
Военноморския аташе на Посолството на СССР в Берлин Михаил Воронцов
се спуснал по стълбичката от спалния вагон и стиснал с ръка чантата си.
Ръководството извикало военния дипломат в Москва със спешна телеграма преди 2 дена.
В тази връзка му били предадени всички написани през последните дни донесения
и получени документи.
А това е експортът:
чиновници от Комисариата за външни работи, съпроводени от 2 офицера от НКВД.
Толкова ли е сериозно? - Повече от сериозно.
Да се качим в колата.
На гаровия площад ги чакал правителствен автомобил.
Сложили Воронцов на задната седалка между двама конвойни
и за пръв, откакто бил на път той си позволил да се отпусне.
За сигурността на товара сега отговаряли други.
Михаил Александрович Воронцов,
участник в Гражданската война,
завършил военноморска академия, след което бил изпратен в Далечния Изток.
От 1939 година бил заместник на началник щаба на Тихоокеанския флот.
После бил изпратен в Германия на длъжност военноморско аташе.
Шофьорът спрял до вратите на Спаската кула.
След десет минути Михаил Воронцов влязъл в работния кабинет на Сталин.
Между документите, които той бил донесъл от Берлин,
най-важно било копието, получено от военноморския аташе на Швеция.
Документът бил озаглавен така:
"Официално запитване на Берлин за маршрутите на шведските кораби и самолети
в Балтийско море от 22 юни 1941 година
с цел да бъдат предпазвани от нападения по време на война с СССР."
Агентурното разузнаване може да се осъществява както легално,
когато кадровият сътрудник отива зад граница с паспорта на страната си,
така и нелегално, в който случай разузнавачът използва фалшиви документи.
Обикновено разузнавачите работят в бригаден състав-резидентури.
В резидентурите, легална или нелегална, всеки от членовете ѝ има специфични задължения:
вербовка на агенти и ръководство на работата им,
изпълнение на задачите на радист и поддържане на радиовръзка с центъра,
доставяне до Центъра на получените от агентите документи.
Дейността на всички членове от групата ръководи резидента.
Още в началото на 20-те години съветското военно разузнаване започнала да създава в Европа
нелегални резидентури.
След 1933 година,
когато станало ясно, кой ще е главният противник на СССР в бъдещата война
много от ГРУ били ориентирани към придобиване на информация за Германия.
Събирали сведения за военния ѝ потенциал, реални планове и намерения.
След началото на Втората световна война тази работа била активизирана.
От септември 1939 година до юни 1941 година
броят на нелегалните групи в Германия било увеличено 1 1/2 пъти.
Такива групи действали в Белгия, Великобритания, Швейцария,
Франция, Япония, България, Югославия.
"Значи така..."
В тези държави работели и легални резидентури на военното разузнаване.
Сътрудниците им действали под прикритието на различни съветски учреждения и посолства.
Формално разузнавачите били дипломати, шофьори, експерти, чиновници.
"Първо да отидем на "Севастополски булевард" и посетим нашата Жаклин.
После ще ме закараш на "Трьокадер".
През юни 1941 г.
в централния апарат на военното разузнаване зад граница работели 914 човека,
от тях 316 били сътрудници на легалните резидентури
а 598 разузнавачи-нелегали и агенти.
Повечето от тези хора дори знаел знаел само по псевдоним.
Ръководителят на съветската държава, който самия имал опит в конспиративната дейност,
разбирал, че излишното споменаване на името на агента, го приближава към провала.
"Установеният по-рано канал за връзка е загубен..
Затворен е подготвеният канал за преминаване на границата.
Затова преминаване към разработването на план..."
Активно действали и разузнавателните отдели в щабовете на военните окръзи,
които се намирали на границата.
Те също изпращали свои разузнавачи зад граница,
които вербували агенти на територията на Полша,
Чехословакия, Румъния, Финландия, Китай и други страни.
През юни 1941 година
зад граница действали над 1,000 такива разузнавачи.
От есента на 1940 година
разузнавателните отдели на окръзите край граница
редовно съобщавали за съсредоточаването на германски войски на съветската граница.
Законспирираните разузнавачи се опитвали да определят, какви са плановете на Хитлер.
Споменавали се най-различни дати за нападението на Германия срещу СССР.
Отначало обещавали, че войната през март-април 1941 година.
След това през лятото на същата година,
но едва след като Берлин принуди Лондон да капитулира.
В следата на май 1941 година
било съобщено, че войната ще започне не по-рано от лятото на 1942 година.
Положението се усложнявало от това, че точната дата за началото на войната
знаел само един човек-Адолф Хитлер.
Заповедта за нападението срещу СССР
била подписана от него едва на 10 юни 1941 година,
само 12 дни преди началото на немското настъпление.
От 18 юни 1941 година
от разузнавачите в Москва започнали да постъпват сведения,
че немците разгръщат армията си за нанасяне на удар.
Станало ясно, че е въпрос не на седмици, а на дни,
но дотогава съветското военно разузнаване не успяло до получи нито един документ,
който да потвърди немските планове.
Едва документът, който Воронцов донесъл от Берлин, потвърждавал получените сведения.
Войната стояла на прага.
Воронцов още не знаел, че след няколко седмици
ще бъде назначен за заместник началник на Разузнавателно управление на ВМФ,
а от септември 1941 до 1952 година
той е ръководител на военноморското разузнаване на СССР.
Той не знаел и това, че след няколко часа съветското военно разузнаване
ще бъде, както тогава се казвало, заслепенf и заглушено от противника
и фактически щяло да се наложи цялата ѝ работа да бъде организирана отново.
В първия ден на войната легалните резидентури в Германия,
в страните съюзници на Третия Райх и в окупираните държави
прекратили работата си, тъй като всички сътрудници на съветски учреждения
били депортирани в родината си.
"Тези документи по дипломатическата поща, останалото да се унищожат!
Военното разузнаване загубило връзка с агентите с в 11 европейски страни.
Самите разузнавачи и агентите им останали на свобода,
но каква полза от тях, след като те нямали връзка с Москва
и поради това не можели да предадат получените от тях сведения.
Аналогична била ситуацията с агентурните мрежи, създадени в пограничните окръзи.
След 22 юни 1941 година
връзката с повечето от тези разузнавачи била загубена до края на войната.
Разузнавателните групи нямали на разположение достатъчен брой радиостанции
и радисти.
"Къде са клещите? Виж там в сандъка!"
Самата радиоапаратура била тежка и често се повреждала.
Не достигали батерии за радиостанциите.
Радиусът на действие на радиостанциите не бил повече от 1,000 км
и сигналите им достигали само в западните области на СССР
не можели да достигнат нито до Москва, нито до Куйбишев,
където били евакуирани основните поделения на апарата на военното разузнаване.
Алгоритъмът и ключовете, които били използвани от съветските разузнавачи
в началото били неудобни за ползване и изисквали много време
за шифроване и разшифроване на съобщенията.
Радиовръзката имала още едно слабо място:
Германското контраразузнаване активно използвало методите на радиопеленгацията
за разкриване на радиостанциите на съветското разузнаване.
Радиопеленгация: Определяне на посоката към източника на радиосигнала.
Към средата на 30-те години тя вече активно била използвана
от контраразузнаванията на повечето страни в света.
В град, в който предполагала, че има агентурен радиопредавател на противника
се проявявали три фургона с малки кръгли антени на покрива на каросерията.
Във всеки от тях имало радиопеленгационна апаратура
Тези автомобили, които се движели по улиците на населеното място,
можели да определят мястото на работеща радиостанция с точност до една къща.
След това гестаповците обкръжавали сградата, извършвали оглед
и залавяли радиста.
"Не мърдай!
Обискирайте всички стаи!
Изведи го!
Ставай!
Съветските разузнавачи така и не могли да предадат голяма част от получената информация.
Връзката с повечето довоенни агенти
била възстановена едва в 1945 година, когато Червената армия
освобождавала Европа.
За особено важни сведения се използвали случайни канали за връзка
или куриери.
"Документите са в чантата.
Трябва да пристигнат в Техеран не по-късно от следващата седмица.
Ако в мирно време вестоносците ходели по Европа относително свободно и безопасно,
то по време на войната това станало почни невъзможно.
Контраразузнаването можело да залови куриера,
имало опасност той да загине поради атака на подводница срещу граждански кораб,
или от бомбардировка.
Но в Далечния Изток, в Япония и Китай агентурните групи на военното разузнаване
запазили работоспособността си почти напълно.
Продължавали да действат няколко нелегални резидентури във Франция, Белгия, Холандия.
Извънредно ефективно действало съветското разузнаване във Великобритания, САЩ
и в неутралните страни, Швеция и Швейцария.
Юли 1941 година, Стокхолм.
Сградата на склада на фирма за търговия с риба в покрайнините на шведската столица
по нищо не се различавала от различните постройки, хангари и малки фабрики.
Когато външни хора се опитвали да посетят склада, те не били допускани в него.
Вратата почти винаги била заключена.
Обяснението е просто. Тук бил шифровачния отдел на Ген.щаба на въоръжените сили на Швеция.
Куриерът от Военното министерство Алън Емануел Нюблат би смятан за ас в професията.
Той знаел наизуст адресите на всички учреждения в столицата на Швеция.
Затова началниците поверявали спешните и важни документи именно на него.
Той бил педант и давал пакета само на този, чието име било написано на опаковката.
Много се дразнели от това, но самият военен министър често се хвалел от куриера си.
Никой от военното ведомство не знаел, че Нюблат бил таен член на шведската компартия.
За да могат куриерите да изпълняват задачите си възможно най-бързо,
им били дадени кола със специални номера.
С тези номера те можели да се движат по Стокхолм свободно без проверки от полицията.
Ето, че и днес куриерът получил пакет за началника на Генералния щаб
и подкарал по тихите улички на Стокхолм.
Ненадейно той свил от традиционния си маршрут в пресечка и слязъл от велосипеда.
После се огледал настрани, свалил специалния номер и го сменил с друг, обикновен.
До една двуетажна къщичка Нюблат скочил от велосипеда и влязъл във входа.
"Влизайте!"
Срочен пакет за Ген.щаба След 10 минути трябва ад е връчен на адресата."
- Имаме време.
Подготви фотоапарата, а аз ще отворя пакета.
Съветският военен разузнавач, Симеон Старостин
официално заемал длъжността представител на Интурист в Швеция.
Симеон Кузмич Старостин, оперативен псевдоним Кент, роден през 1915 година,
сътрудник на военното разузнаване от 1937 година.
От 1939 година - резидент в скандинавските страни.
Работил под прикритие на длъжност директор на Интурист в Швеция, Норвегия и Дания,
а също и като представител на Аерофлот и Госкино - СССР.
През ноември 1941 година след провал на един от агентите се върнал в Съветския съюз.
След като шведът завършил със снимките, Старостин опаковал документите в нов плик.
Той имал на разположение всички печати, които били използвани от различните учреждения.
Още от първите дни на войната Москва получавала от Кент
подготвените от сътрудниците на шведското военно разузнаване
ежедневна оперативна сводка за дислокацията на частите и съединенията на Вермахта
по целия съветско-германски флот, от Баренцово до Черно море.
Когато през 1940 година възникнала заплаха от окупация на Швеция от германците,
Стокхолм проявил интерес към плановете на Хитлер.
Шведският професор по математика, Арне Бьорлинг,
успял да пробие германските военни и дипломатически шифри.
До юни 1942 година всички планове на немците на Източния фронт били известни на Стокхолм.
През декември 1941 година
Алан Нюблат и брат му Кнут били арестувани от шведското контраразузнаване.
но преди да ги арестуват,
те успели да предадат в Москва материалите по разшифроване на немските документи.
Когато през лятото на 1942 година хитлеристите разбрали грешката си
и сменили шифрите, съветските военни шифровчици успели сами да намерят ключа
за разшифроване на вражеските донесения.
През есента на 1942 година
за това постижение те били наградени с бойни ордени.
18 октомври 1941 година.
Токио.
Рано сутринта в столицата на Япония
местното контраразузнаване провеждало операция
по ликвидиране на нелегална група на съветското разузнаване.
Двадесетина полицейски нахлули в жилището, където живеел резидента ѝ,
германският журналист Рихард Зорге.
Вдигнали го от леглото и направо с пижама и под усилен конвой,
той бил закаран в най-близкия полицейски участък.
При обиска в квартирата на журналиста намерили 3 фотоапарата
фотокопирен апарат и напечатания на машина текст на радиограма до Центъра.
Прегледайте всичко тук още един път, възможно най-внимателно!
При радиста на групата на Макс Клаузен намерили радиостанция...
"Търсете тайници!"
шифри и копия на радиограми, които били изпратени в Москва.
"Я, тука също има подозрителни документи! Внимателно търсете!"
Рихард Зорге,
оперативни псевдоними "Зонтер", "Шварц", "Рамзай", "Инсон",
роден в 1895, умрял 1944 година,
сътрудник на съветското военно разузнаване от 1929 година,
действал успешно в Китай, Япония и други страни.
Нелегалната му резидентура събирала информация за военните планове на Япония и Германия
по отношение на Съветския съюз.
През октомври 1941 година
разузнавачът и агентите му били арестувани от японската полиция.
През ноември 1944 година Зорге бил екзекутиран в японския затвор.
През 1964 година
посмъртно му е присвоено званието Герой на Съветския съюз.
В групата на Зорге влизали 32 японски граждани, 4 германеца, двама югославяни
и един гражданин на Великобритания.
Сред тях са: немските радисти Бруно Вендт и сменилият го Макс Клаузен,
англо-немският журналист Гюнтер Щайн, югославския гражданин, журналистът Бранко Вукелич,
пристигналият от САЩ японски художник Иотоку Миаги,
японският учен и журналист Ходзуми Одзаки, който станал съветник на премиера на Япония,
Ценен източник на информация за групата бил полковник Ойген От,
германски военен аташе в Токио, по-късно немски посланик в Япония,
с когото Зорге завързал приятелска връзка.
През есента на 1941 година
Москва загубила много ценен агент,
който редовно я информирал за плановете на страната на изгряващото слънце
по отношение на Съветския съюз
Именно Зорге предал информацията, че до началото на 1942 г. Япония
не планира нападение на Далечния Изток.
14 септември 1941 година
Рихард Зорге от Токио:
" По данни от секретаря на Министерския съвет, Одзаки,
японското правителство е решило да не напада СССР през тази година,
но въоръжени сили ще останат в Манджурия за възможна интервенция през тази пролет
в случай на поражение на СССР.
След 15 септември
може да се счита, че съветския Далечен Изток няма да бъде обект на нападение
от страна на Япония.
Въз основа на тези съобщения в момента, когато немците напирали към столицата
Ставката взела решение да прехвърли под Москва 32 стрелкови дивизии
и пет бригади от Сибир, Забайкалието и Далечния Изток.
На 5 декември 1941 година
тази групировка преминала в настъпление.
Врагът бил отблъснат от стените на столицата.
Въоръжените сили на Германия претърпели първото си голямо поражение
в хода на Втората световна война.
Не само Зорге давал информация за плановете на Япония.
Сведения за отношенията на японското ръководство към войната
Центърът получавал и от Вашингтон.
Съветският военен разузнавач Лев Сергеев - "Морис"
действал под прикритието на обикновен шофьор на съветския военен аташе.
От юли до октомври 1941 г.
"Морис" многократно докладвал в Центъра,
че през годината Япония няма да нападне Съветския съюз.
16 юли 1941 година,
"Морис" до Москва:
"Позицията на Япония по отношение на СССР - изчакване и наблюдение."
Лев Александрович Сергеев,
оперативен псевдоним "Морис",
от 1938 г.
сътрудник на централния апарат на Главното разузнавателно управление на Червената армия.
През юни 1940 година бил изпратен във Вашингтон.
В течение на няколко години ръководил работата на група "Омега" в САЩ.
Като цяло за годините на Втората световна война
резидентурата на Лев Сергеев по количество и качеството на придобитата информация
се смята за една от най-добрите във военното разузнаване.
февруари 1942 година, Берлин.
В началото на февруари 1942 година
началникът на Абвера,
военното разузнаване и контраразузнаване на въоръжените сили на Германия
адмирал Вилхелм Канарис постоянно бил в мрачно настроение.
Хитлер обвинил адмирала и службата му
за провала на операцията за превземането на Москва "Тайфун"
и в това, че контранастъплението на Червената армия
изненадало командването на Вермахта.
Именно с това и силните мразове немските генерали обяснявали поражението си.
Вилхелм Канарис, изявен антикомунист,
ръководител на Абвера от 1935 година.
Бил уволнен след серия от провали на разузнавателни операции
на Източния и Западния фронт.
От 1938 година
бил свързан със заговорници, които планирани свалянето на Хитлер от власт.
От 21942 година установил тайни връзки с британското разузнаване.
Бил считан за един от най-ценните му агенти за периода на Втората световна война.
През юли 1944 година
след неуспешното покушение срещу Хитлер бил арестуван.
Получил смъртна присъда и бил обесен през април 1945 година.
Канарис виждал, че през есента на 1941 година
съветското военно разузнаване успяло да се съвземе от нанесения му удар
и командването на Червената армия било отчасти информирано за плановете на Вермахта,
а Абверът нямал него един агент в съветските щабове.
Било извънредно трудно там да бъде внедрена агентура
и всички опити на германското разузнаване претърпявали неуспех.
Многобройните шпиони от средите на съветските военнопленници,
хиляди от които били прехвърляни от Абвера в съветския тил,
изчезвали в безкрайните простори на Русия.
Някои се предавали на чекистите, някои били залавяни от военните контраразузнавачи,
а някои просто отказвали да изпълняват задачите.
Обратно се връщали малко от тях, а сведенията, които носели били с малка стойност.
Настроението на Канарис
било подобрено от ръководителя на Разузнавателния отдел Група армии "Център".
Неговата новина прозвучала като гръм от ясно небе:
"В Москва съществува нелегална църковна антисъветска организация "Престол",
която се опитва да повлияе на вярващите в антисъветски дух.
Ръководител ѝ е поетът Садовский и жена му
бивша фрейлина на последната руска императрица.
Един от членовете на организацията е внукът на бившия казашки атаман
и бивш дворянин Демянов, който с риск на живота преминал фронтовата линия
и съобщил за съществуването на "Престол".
В течение на разпита на дезертьора
немците изяснили, че Демянов, оперативен псевдоним "Макс"
започнал вече да сътрудничи с немското разузнаване и още през 1940 година
бил прикрепен към сътрудника на търговската мисия Щолц.
След проверката на агента дали нов псевдоним "Доктор" и го върнали обратно в съветския тил
Той получил задача да започне със създаването на нелегални антисъветски групи
в големите градове, да организира саботаж и диверсионна дейност,
да организира събирането на сведения за придвижването на части на Червената армия.
И най-важното,
на "Доктора" било наредено да привлича за работа източници на информация
от съветските щабове и Министерството на пътищата и съобщенията,
където се планирали всички военни превози по железопътните линии.
Високопоставеният офицер от Абвера Рихард Каудерс,
който бил заловен в плен от американците през лятото на 1945 година,
на един от разпитите съобщил, че през 1942-43 година
в Берлин идвали ценни сведения от "Доктора",
които редовно били докладвани на командването на Вермахта.
В Германия били сигурни, че Демянов в качеството му на офицер за свръзка
се е внедрил в близкото обкръжение на началника на Генералния щаб на Червената армия.
Организация "Престол" създала няколко групи в Москва и Горки
и редовно събирала информация, която интересувала немците.
За връзка групите използвали три радиопредавателя, които немците и
…
НАРОДНАТА
СВЕЩЕНАТА
ВОЙНА
ВЕЛИКАТА ВОЙНА
21 юни 1941 година.
Москва.
Бързият влак Берлин-Москва пристигнал на перона на Белоруската кара по вечерно време.
Военноморския аташе на Посолството на СССР в Берлин Михаил Воронцов
се спуснал по стълбичката от спалния вагон и стиснал с ръка чантата си.
Ръководството извикало военния дипломат в Москва със спешна телеграма преди 2 дена.
В тази връзка му били предадени всички написани през последните дни донесения
и получени документи.
А това е експортът:
чиновници от Комисариата за външни работи, съпроводени от 2 офицера от НКВД.
Толкова ли е сериозно? - Повече от сериозно.
Да се качим в колата.
На гаровия площад ги чакал правителствен автомобил.
Сложили Воронцов на задната седалка между двама конвойни
и за пръв, откакто бил на път той си позволил да се отпусне.
За сигурността на товара сега отговаряли други.
Михаил Александрович Воронцов,
участник в Гражданската война,
завършил военноморска академия, след което бил изпратен в Далечния Изток.
От 1939 година бил заместник на началник щаба на Тихоокеанския флот.
После бил изпратен в Германия на длъжност военноморско аташе.
Шофьорът спрял до вратите на Спаската кула.
След десет минути Михаил Воронцов влязъл в работния кабинет на Сталин.
Между документите, които той бил донесъл от Берлин,
най-важно било копието, получено от военноморския аташе на Швеция.
Документът бил озаглавен така:
"Официално запитване на Берлин за маршрутите на шведските кораби и самолети
в Балтийско море от 22 юни 1941 година
с цел да бъдат предпазвани от нападения по време на война с СССР."
Агентурното разузнаване може да се осъществява както легално,
когато кадровият сътрудник отива зад граница с паспорта на страната си,
така и нелегално, в който случай разузнавачът използва фалшиви документи.
Обикновено разузнавачите работят в бригаден състав-резидентури.
В резидентурите, легална или нелегална, всеки от членовете ѝ има специфични задължения:
вербовка на агенти и ръководство на работата им,
изпълнение на задачите на радист и поддържане на радиовръзка с центъра,
доставяне до Центъра на получените от агентите документи.
Дейността на всички членове от групата ръководи резидента.
Още в началото на 20-те години съветското военно разузнаване започнала да създава в Европа
нелегални резидентури.
След 1933 година,
когато станало ясно, кой ще е главният противник на СССР в бъдещата война
много от ГРУ били ориентирани към придобиване на информация за Германия.
Събирали сведения за военния ѝ потенциал, реални планове и намерения.
След началото на Втората световна война тази работа била активизирана.
От септември 1939 година до юни 1941 година
броят на нелегалните групи в Германия било увеличено 1 1/2 пъти.
Такива групи действали в Белгия, Великобритания, Швейцария,
Франция, Япония, България, Югославия.
"Значи така..."
В тези държави работели и легални резидентури на военното разузнаване.
Сътрудниците им действали под прикритието на различни съветски учреждения и посолства.
Формално разузнавачите били дипломати, шофьори, експерти, чиновници.
"Първо да отидем на "Севастополски булевард" и посетим нашата Жаклин.
После ще ме закараш на "Трьокадер".
През юни 1941 г.
в централния апарат на военното разузнаване зад граница работели 914 човека,
от тях 316 били сътрудници на легалните резидентури
а 598 разузнавачи-нелегали и агенти.
Повечето от тези хора дори знаел знаел само по псевдоним.
Ръководителят на съветската държава, който самия имал опит в конспиративната дейност,
разбирал, че излишното споменаване на името на агента, го приближава към провала.
"Установеният по-рано канал за връзка е загубен..
Затворен е подготвеният канал за преминаване на границата.
Затова преминаване към разработването на план..."
Активно действали и разузнавателните отдели в щабовете на военните окръзи,
които се намирали на границата.
Те също изпращали свои разузнавачи зад граница,
които вербували агенти на територията на Полша,
Чехословакия, Румъния, Финландия, Китай и други страни.
През юни 1941 година
зад граница действали над 1,000 такива разузнавачи.
От есента на 1940 година
разузнавателните отдели на окръзите край граница
редовно съобщавали за съсредоточаването на германски войски на съветската граница.
Законспирираните разузнавачи се опитвали да определят, какви са плановете на Хитлер.
Споменавали се най-различни дати за нападението на Германия срещу СССР.
Отначало обещавали, че войната през март-април 1941 година.
След това през лятото на същата година,
но едва след като Берлин принуди Лондон да капитулира.
В следата на май 1941 година
било съобщено, че войната ще започне не по-рано от лятото на 1942 година.
Положението се усложнявало от това, че точната дата за началото на войната
знаел само един човек-Адолф Хитлер.
Заповедта за нападението срещу СССР
била подписана от него едва на 10 юни 1941 година,
само 12 дни преди началото на немското настъпление.
От 18 юни 1941 година
от разузнавачите в Москва започнали да постъпват сведения,
че немците разгръщат армията си за нанасяне на удар.
Станало ясно, че е въпрос не на седмици, а на дни,
но дотогава съветското военно разузнаване не успяло до получи нито един документ,
който да потвърди немските планове.
Едва документът, който Воронцов донесъл от Берлин, потвърждавал получените сведения.
Войната стояла на прага.
Воронцов още не знаел, че след няколко седмици
ще бъде назначен за заместник началник на Разузнавателно управление на ВМФ,
а от септември 1941 до 1952 година
той е ръководител на военноморското разузнаване на СССР.
Той не знаел и това, че след няколко часа съветското военно разузнаване
ще бъде, както тогава се казвало, заслепенf и заглушено от противника
и фактически щяло да се наложи цялата ѝ работа да бъде организирана отново.
В първия ден на войната легалните резидентури в Германия,
в страните съюзници на Третия Райх и в окупираните държави
прекратили работата си, тъй като всички сътрудници на съветски учреждения
били депортирани в родината си.
"Тези документи по дипломатическата поща, останалото да се унищожат!
Военното разузнаване загубило връзка с агентите с в 11 европейски страни.
Самите разузнавачи и агентите им останали на свобода,
но каква полза от тях, след като те нямали връзка с Москва
и поради това не можели да предадат получените от тях сведения.
Аналогична била ситуацията с агентурните мрежи, създадени в пограничните окръзи.
След 22 юни 1941 година
връзката с повечето от тези разузнавачи била загубена до края на войната.
Разузнавателните групи нямали на разположение достатъчен брой радиостанции
и радисти.
"Къде са клещите? Виж там в сандъка!"
Самата радиоапаратура била тежка и често се повреждала.
Не достигали батерии за радиостанциите.
Радиусът на действие на радиостанциите не бил повече от 1,000 км
и сигналите им достигали само в западните области на СССР
не можели да достигнат нито до Москва, нито до Куйбишев,
където били евакуирани основните поделения на апарата на военното разузнаване.
Алгоритъмът и ключовете, които били използвани от съветските разузнавачи
в началото били неудобни за ползване и изисквали много време
за шифроване и разшифроване на съобщенията.
Радиовръзката имала още едно слабо място:
Германското контраразузнаване активно използвало методите на радиопеленгацията
за разкриване на радиостанциите на съветското разузнаване.
Радиопеленгация: Определяне на посоката към източника на радиосигнала.
Към средата на 30-те години тя вече активно била използвана
от контраразузнаванията на повечето страни в света.
В град, в който предполагала, че има агентурен радиопредавател на противника
се проявявали три фургона с малки кръгли антени на покрива на каросерията.
Във всеки от тях имало радиопеленгационна апаратура
Тези автомобили, които се движели по улиците на населеното място,
можели да определят мястото на работеща радиостанция с точност до една къща.
След това гестаповците обкръжавали сградата, извършвали оглед
и залавяли радиста.
"Не мърдай!
Обискирайте всички стаи!
Изведи го!
Ставай!
Съветските разузнавачи така и не могли да предадат голяма част от получената информация.
Връзката с повечето довоенни агенти
била възстановена едва в 1945 година, когато Червената армия
освобождавала Европа.
За особено важни сведения се използвали случайни канали за връзка
или куриери.
"Документите са в чантата.
Трябва да пристигнат в Техеран не по-късно от следващата седмица.
Ако в мирно време вестоносците ходели по Европа относително свободно и безопасно,
то по време на войната това станало почни невъзможно.
Контраразузнаването можело да залови куриера,
имало опасност той да загине поради атака на подводница срещу граждански кораб,
или от бомбардировка.
Но в Далечния Изток, в Япония и Китай агентурните групи на военното разузнаване
запазили работоспособността си почти напълно.
Продължавали да действат няколко нелегални резидентури във Франция, Белгия, Холандия.
Извънредно ефективно действало съветското разузнаване във Великобритания, САЩ
и в неутралните страни, Швеция и Швейцария.
Юли 1941 година, Стокхолм.
Сградата на склада на фирма за търговия с риба в покрайнините на шведската столица
по нищо не се различавала от различните постройки, хангари и малки фабрики.
Когато външни хора се опитвали да посетят склада, те не били допускани в него.
Вратата почти винаги била заключена.
Обяснението е просто. Тук бил шифровачния отдел на Ген.щаба на въоръжените сили на Швеция.
Куриерът от Военното министерство Алън Емануел Нюблат би смятан за ас в професията.
Той знаел наизуст адресите на всички учреждения в столицата на Швеция.
Затова началниците поверявали спешните и важни документи именно на него.
Той бил педант и давал пакета само на този, чието име било написано на опаковката.
Много се дразнели от това, но самият военен министър често се хвалел от куриера си.
Никой от военното ведомство не знаел, че Нюблат бил таен член на шведската компартия.
За да могат куриерите да изпълняват задачите си възможно най-бързо,
им били дадени кола със специални номера.
С тези номера те можели да се движат по Стокхолм свободно без проверки от полицията.
Ето, че и днес куриерът получил пакет за началника на Генералния щаб
и подкарал по тихите улички на Стокхолм.
Ненадейно той свил от традиционния си маршрут в пресечка и слязъл от велосипеда.
После се огледал настрани, свалил специалния номер и го сменил с друг, обикновен.
До една двуетажна къщичка Нюблат скочил от велосипеда и влязъл във входа.
"Влизайте!"
Срочен пакет за Ген.щаба След 10 минути трябва ад е връчен на адресата."
- Имаме време.
Подготви фотоапарата, а аз ще отворя пакета.
Съветският военен разузнавач, Симеон Старостин
официално заемал длъжността представител на Интурист в Швеция.
Симеон Кузмич Старостин, оперативен псевдоним Кент, роден през 1915 година,
сътрудник на военното разузнаване от 1937 година.
От 1939 година - резидент в скандинавските страни.
Работил под прикритие на длъжност директор на Интурист в Швеция, Норвегия и Дания,
а също и като представител на Аерофлот и Госкино - СССР.
През ноември 1941 година след провал на един от агентите се върнал в Съветския съюз.
След като шведът завършил със снимките, Старостин опаковал документите в нов плик.
Той имал на разположение всички печати, които били използвани от различните учреждения.
Още от първите дни на войната Москва получавала от Кент
подготвените от сътрудниците на шведското военно разузнаване
ежедневна оперативна сводка за дислокацията на частите и съединенията на Вермахта
по целия съветско-германски флот, от Баренцово до Черно море.
Когато през 1940 година възникнала заплаха от окупация на Швеция от германците,
Стокхолм проявил интерес към плановете на Хитлер.
Шведският професор по математика, Арне Бьорлинг,
успял да пробие германските военни и дипломатически шифри.
До юни 1942 година всички планове на немците на Източния фронт били известни на Стокхолм.
През декември 1941 година
Алан Нюблат и брат му Кнут били арестувани от шведското контраразузнаване.
но преди да ги арестуват,
те успели да предадат в Москва материалите по разшифроване на немските документи.
Когато през лятото на 1942 година хитлеристите разбрали грешката си
и сменили шифрите, съветските военни шифровчици успели сами да намерят ключа
за разшифроване на вражеските донесения.
През есента на 1942 година
за това постижение те били наградени с бойни ордени.
18 октомври 1941 година.
Токио.
Рано сутринта в столицата на Япония
местното контраразузнаване провеждало операция
по ликвидиране на нелегална група на съветското разузнаване.
Двадесетина полицейски нахлули в жилището, където живеел резидента ѝ,
германският журналист Рихард Зорге.
Вдигнали го от леглото и направо с пижама и под усилен конвой,
той бил закаран в най-близкия полицейски участък.
При обиска в квартирата на журналиста намерили 3 фотоапарата
фотокопирен апарат и напечатания на машина текст на радиограма до Центъра.
Прегледайте всичко тук още един път, възможно най-внимателно!
При радиста на групата на Макс Клаузен намерили радиостанция...
"Търсете тайници!"
шифри и копия на радиограми, които били изпратени в Москва.
"Я, тука също има подозрителни документи! Внимателно търсете!"
Рихард Зорге,
оперативни псевдоними "Зонтер", "Шварц", "Рамзай", "Инсон",
роден в 1895, умрял 1944 година,
сътрудник на съветското военно разузнаване от 1929 година,
действал успешно в Китай, Япония и други страни.
Нелегалната му резидентура събирала информация за военните планове на Япония и Германия
по отношение на Съветския съюз.
През октомври 1941 година
разузнавачът и агентите му били арестувани от японската полиция.
През ноември 1944 година Зорге бил екзекутиран в японския затвор.
През 1964 година
посмъртно му е присвоено званието Герой на Съветския съюз.
В групата на Зорге влизали 32 японски граждани, 4 германеца, двама югославяни
и един гражданин на Великобритания.
Сред тях са: немските радисти Бруно Вендт и сменилият го Макс Клаузен,
англо-немският журналист Гюнтер Щайн, югославския гражданин, журналистът Бранко Вукелич,
пристигналият от САЩ японски художник Иотоку Миаги,
японският учен и журналист Ходзуми Одзаки, който станал съветник на премиера на Япония,
Ценен източник на информация за групата бил полковник Ойген От,
германски военен аташе в Токио, по-късно немски посланик в Япония,
с когото Зорге завързал приятелска връзка.
През есента на 1941 година
Москва загубила много ценен агент,
който редовно я информирал за плановете на страната на изгряващото слънце
по отношение на Съветския съюз
Именно Зорге предал информацията, че до началото на 1942 г. Япония
не планира нападение на Далечния Изток.
14 септември 1941 година
Рихард Зорге от Токио:
" По данни от секретаря на Министерския съвет, Одзаки,
японското правителство е решило да не напада СССР през тази година,
но въоръжени сили ще останат в Манджурия за възможна интервенция през тази пролет
в случай на поражение на СССР.
След 15 септември
може да се счита, че съветския Далечен Изток няма да бъде обект на нападение
от страна на Япония.
Въз основа на тези съобщения в момента, когато немците напирали към столицата
Ставката взела решение да прехвърли под Москва 32 стрелкови дивизии
и пет бригади от Сибир, Забайкалието и Далечния Изток.
На 5 декември 1941 година
тази групировка преминала в настъпление.
Врагът бил отблъснат от стените на столицата.
Въоръжените сили на Германия претърпели първото си голямо поражение
в хода на Втората световна война.
Не само Зорге давал информация за плановете на Япония.
Сведения за отношенията на японското ръководство към войната
Центърът получавал и от Вашингтон.
Съветският военен разузнавач Лев Сергеев - "Морис"
действал под прикритието на обикновен шофьор на съветския военен аташе.
От юли до октомври 1941 г.
"Морис" многократно докладвал в Центъра,
че през годината Япония няма да нападне Съветския съюз.
16 юли 1941 година,
"Морис" до Москва:
"Позицията на Япония по отношение на СССР - изчакване и наблюдение."
Лев Александрович Сергеев,
оперативен псевдоним "Морис",
от 1938 г.
сътрудник на централния апарат на Главното разузнавателно управление на Червената армия.
През юни 1940 година бил изпратен във Вашингтон.
В течение на няколко години ръководил работата на група "Омега" в САЩ.
Като цяло за годините на Втората световна война
резидентурата на Лев Сергеев по количество и качеството на придобитата информация
се смята за една от най-добрите във военното разузнаване.
февруари 1942 година, Берлин.
В началото на февруари 1942 година
началникът на Абвера,
военното разузнаване и контраразузнаване на въоръжените сили на Германия
адмирал Вилхелм Канарис постоянно бил в мрачно настроение.
Хитлер обвинил адмирала и службата му
за провала на операцията за превземането на Москва "Тайфун"
и в това, че контранастъплението на Червената армия
изненадало командването на Вермахта.
Именно с това и силните мразове немските генерали обяснявали поражението си.
Вилхелм Канарис, изявен антикомунист,
ръководител на Абвера от 1935 година.
Бил уволнен след серия от провали на разузнавателни операции
на Източния и Западния фронт.
От 1938 година
бил свързан със заговорници, които планирани свалянето на Хитлер от власт.
От 21942 година установил тайни връзки с британското разузнаване.
Бил считан за един от най-ценните му агенти за периода на Втората световна война.
През юли 1944 година
след неуспешното покушение срещу Хитлер бил арестуван.
Получил смъртна присъда и бил обесен през април 1945 година.
Канарис виждал, че през есента на 1941 година
съветското военно разузнаване успяло да се съвземе от нанесения му удар
и командването на Червената армия било отчасти информирано за плановете на Вермахта,
а Абверът нямал него един агент в съветските щабове.
Било извънредно трудно там да бъде внедрена агентура
и всички опити на германското разузнаване претърпявали неуспех.
Многобройните шпиони от средите на съветските военнопленници,
хиляди от които били прехвърляни от Абвера в съветския тил,
изчезвали в безкрайните простори на Русия.
Някои се предавали на чекистите, някои били залавяни от военните контраразузнавачи,
а някои просто отказвали да изпълняват задачите.
Обратно се връщали малко от тях, а сведенията, които носели били с малка стойност.
Настроението на Канарис
било подобрено от ръководителя на Разузнавателния отдел Група армии "Център".
Неговата новина прозвучала като гръм от ясно небе:
"В Москва съществува нелегална църковна антисъветска организация "Престол",
която се опитва да повлияе на вярващите в антисъветски дух.
Ръководител ѝ е поетът Садовский и жена му
бивша фрейлина на последната руска императрица.
Един от членовете на организацията е внукът на бившия казашки атаман
и бивш дворянин Демянов, който с риск на живота преминал фронтовата линия
и съобщил за съществуването на "Престол".
В течение на разпита на дезертьора
немците изяснили, че Демянов, оперативен псевдоним "Макс"
започнал вече да сътрудничи с немското разузнаване и още през 1940 година
бил прикрепен към сътрудника на търговската мисия Щолц.
След проверката на агента дали нов псевдоним "Доктор" и го върнали обратно в съветския тил
Той получил задача да започне със създаването на нелегални антисъветски групи
в големите градове, да организира саботаж и диверсионна дейност,
да организира събирането на сведения за придвижването на части на Червената армия.
И най-важното,
на "Доктора" било наредено да привлича за работа източници на информация
от съветските щабове и Министерството на пътищата и съобщенията,
където се планирали всички военни превози по железопътните линии.
Високопоставеният офицер от Абвера Рихард Каудерс,
който бил заловен в плен от американците през лятото на 1945 година,
на един от разпитите съобщил, че през 1942-43 година
в Берлин идвали ценни сведения от "Доктора",
които редовно били докладвани на командването на Вермахта.
В Германия били сигурни, че Демянов в качеството му на офицер за свръзка
се е внедрил в близкото обкръжение на началника на Генералния щаб на Червената армия.
Организация "Престол" създала няколко групи в Москва и Горки
и редовно събирала информация, която интересувала немците.
За връзка групите използвали три радиопредавателя, които немците и
…